Решение № 1139 от 24.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1139 гр. Варна, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20263110101018 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба вх. № ******2026 г., подадена от А. Р. А., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на ****** Р. А. А., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу М. М. Г., както следва: **** да се задължи да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо ******, както и да й се забрани да приближава жилището му, находящо се в ****** на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН, при условия и за срок, определени от съда.

В молбата за налагане на мерки за защита ******т А. Р. А. твърди, че **** М. М. Г. – негова ****** е извършила спрямо него следните актове на домашно насилие: 1. На ****** починала ****** му В.И.И.. Той и **** искали да я погребат в гробището в кв. Г., където живеят, за да могат да посещават гроба й, но докато били в болницата, **** започнала да настоява пред него, без присъствието на **** в този момент, че трябва да бъде погребана в гробището на с. Т.. Разплакал се, тъй като няма да може често да ходи на гроба на ****** си. Твърди, че възприел поведението на **** като преднамерено и дори му станало страшно, че тя може да го тормози в такъв момент. Почувствал се зле емоционално и психически, независимо че ****** му все пак била погребана в гробището на кв. Г.; 2. На ****** **** дошла до жилището им на ****** заедно с ****** А. И., и започнала да му обяснява, че като навърши 18 години може да стане попечител на брат си. Попитал я защо да го прави като си имат баща и той се грижи за тях, при което тя с напълно сериозен тон му отговорила, че все пак той може да му бъде попечител.

Поддържа, че възприел това като подтикване от нейна страна да стане 1 попечител на брат си, за да изгони ****** от апартамента, останал им в наследство от ****** им. Почувствал се застрашен емоционално и психически и се наложило да ходи на психолог, защото не можел да спи от притеснение, че **** ще го вземе от ****.; 3. На ******, като се прибирал от училище, му се обадил един съсед от блока – М., за да му каже, че иска да говори с него. От него разбрал, че **** се е обадила на съседка от блока – В. Ж., пред която е обиждала ****, че е алкохолик, че другата му **** е комарджийка и че ще прати социалните у тях, защото искала да вземе брат му. Посочва, че направо му се подкосили краката като чул това, изпитал чувство на дълбоко възмущение и гняв от поведението на ****, както и притеснения за това какво предстои да се случи с него и брат му. По изложените съображения моли спрямо **** да бъдат наложени поисканите мерки за защита. Претендира разноски.

Ответната страна М. Г. е депозирала писмен отговор, чрез процесуалния й представител – адв. С. Б., в който оспорва твърденията, изложени в молбата за извършено от нея домашно насилие. По отношение на релевантните в срока по чл. 10 от ЗЗДН въведени в молбата актове за насилие посочва следното:

По твърдения акт на насилие от ****** категорично отрича да е бил упражнен акт на насилие от нейна стана. На същата дата не е обсъждала с ****** погребението на неговата ******, като това е станало на ******, когато е подписала документите във връзка със смъртта на дъщеря си и действително е изявила желание същата да бъде погребана в гробището на с.

Т., където са погребани всички нейни роднини, но след като ******т и **** са настояли ****** /****** на ******/ да бъде погребана в гробището на кв. Г., тя се е съгласила. Счита, че в случая се касае за нормален, макар и емоционално натоварен поради смъртта на ******та на ****** семеен разговор. Посочените страдания не са резултат от нейни действия, а са естествена последица от тежката загуба на ******та на ******, за които тя не може да носи отговорност.

По твърдения акт на насилие от ****** оспорва да е посещавала жилището на ******. Посетила е внуците си на ******, за да им занесе подаръци, сладкиши и дребни парични суми. Твърденията, че е подтиквала ****** да стане попечител на по-малкия си брат и да изгони ****** от апартамента, са изопачени и неверни. Изявленията й са имали чисто информативен характер и са били породени от загрижеността й за бъдещето на децата, предвид обстоятелството, че бащата Р. А. с оглед професионалната си ангажираност – работа на кораби, често пребивава продължително време извън страната. Всички разговори между нея и нейния ****** са били единствено в дух на загриженост за неговото бъдеще и не са целели увреждане на последния и упражняване на контрол.

По твърдения акт на насилие от ****** категорично оспорва на посочената дата да е бил осъществен акт на насилие от нейна страна по отношение на ******. Опосредените възприятия на проведен между нея и трето лице разговор, препредаден на ****** от друго лице, категорично не могат да бъдат възприети като акт на домашно насилие и не са целели увреждане на ******.

По изложените съображения моли молбата за защита да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ******т – детето А. се явява лично и с процесуалния си представител – адв. Д. Г., която 2 поддържа становище за основателност на молбата. Уточнява, че по отношение на твърдения първи акт на насилие същият е осъществен на ******, а не на ******, както е посочено в молбата.

**** се явява лично и с процесуалния й представител – адв. С. Б., която поддържа становище за неоснователност на молбата за защита и моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата, инициирала производството, е подадена от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 4 и чл. 8, т. 2 ЗЗДН, в рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /с изключение на твърдения акт на насилие от ******., по който съдът не дължи произнасяне, както изрично е посочил и в определението за насрочване на делото/.

Не е спорно между страните, а и от служебно изисканите справки от НБД „Население“ се установява, че ******т е ****** на **** М. М. Г. – последната е негова ****** ****** е на родителя В.И.И., починала на ****** За установяване на твърдените в молбата обстоятелства относно извършените актове на домашно насилие в производството, съответно за опровергаване на същите, са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите Д. И. Х., В. Ж. Б., А. И. И. и Л. И. С..

Съгласно показанията на свидетелката Х., същата е била приятелка на починалата на ****** В. И.. На следващия ден след смъртта й А. с ****** отишли да оправят нещата, които следва да се свършат във връзка с това, след което А. дошъл в дома й, разстроен от факта, че никой не зачита мнението му за това, че желае ****** му да бъде погребана в Г. вместо в Т.. Посочил конкретно **** М., която имала право за самото тяло тогава. Разплакал се, че няма да може да посещава гроба на ****** си, когато пожелае. Самата свидетелка също се ядосала и се обадила на брата на В. – г-н И.. Казала му, че е нормално да седнат и да разговарят с Р. /бащата на А./ като възрастни хора и да вземат решение, което да не е индивидуално. Той обаче започнал да й крещи – „**********“. Тя също, нормално, повишила тон. Посочва, че е виждала рядко ****, като лично с нея се запознала на предния рожден ден на А. през **** г. Обяснява, че в момента В. е погребана в Г., но това станало след всички неща, които се случили с телефонни разговори, обиди и т. н.

Съгласно показанията на свидетеля Б., същата познава семейството на починалата В., съседи са. С **** М. се е виждала два или три пъти, знае, че е ******та на В.. Виждала я е рядко и няма ясен спомен да е идвала да гледа децата на В.. На ****** свидетелката позвънила на М., която й споделила, че се притеснява за децата. Попитала я как са те. Изразила мнението си за Р., нарекла го алкохолик. Изразила съмнение, че ******та на Р. е хазартно зависима. Свидетелката казала на съседите за това, споделила с тях. С А. не е говорила по тази тема. Разговаряла със съседа М. и индиректно с Р..

Съгласно показанията на свидетеля И., син на **** и **** на ******, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, сестра му В. починала на ****** Посочва, че не е имало конфликт между ****** му М. и Р. – съжителят на сестра му, в деня ******, когато чакали документите да бъдат изготвени в болницата. Там били той, А., Р. – бащата на А., ******та на Р. – Ю. и неговата ****** – **** М.. Вечерта на ****** когато им съобщили, че В. е починала, 3 при разговор с Р., той му казал, че още не е решил какво да прави – дали иска да я кремира, дали ще прави погребение. Още тогава свидетелят му казал, че ****** му има гробно място, че то е платено, че ****та и дядото на сестра му са там – в Т., че сутринта, като се видят, ще говорят допълнително за това.

Сутринта ****** му потвърдила това пред Р. и му казала: „******“, като нямало повече коментар по тази тема. Не е имало спор. А. присъствал на този разговор. В крайна сметка сестра му била погребана на Г..

Свидетелят посочва, че на ****** той и ****** му отишли на гробищата в Г. и тъй като семейството на сестра му са наблизо, първо се обадил на Р., който обаче не си вдигнал телефона. ****** му се обадила на А., за да ги поздравят за Новата година и му казала, че ще дойдат. Понеже в сградата има два апартамента и единият е негов, трябвало да му предадат ключовете и децата слезли в коридора, във входа на сградата по долни гащи. Предали му ключа и той ги поканил да влязат в неговия апартамент. Там провели разговор, в който, според свидетеля, говорили за най-нормални неща. Той им казал, че трябва да са дисциплинирани оттук нататък, че нещата наистина са сериозни, че сега може би не осъзнават какво се случва, но все пак ****** им я няма вече и трябва да са много по-отговорни. ****** му тогава им казала, че понеже Р. пътува, трябва да пораснат много по-бързо. Според свидетеля, това, което е написано в молбата, че тя е казала на А., че ще трябва да стане настойник на брат си, е изкарано от контекста. А. дори се засмял и казал:

„******“. Бил съвсем нормален разговор, дали им и парички за Нова година.

Обяснява, че отношенията между ****** му и Р. са динамични, никога не са били цветущи, не са били нито много добри, нито много лоши.

Доколкото му е известно, отношенията между двамата се влошили по повод на това, че един уикенд ****** му била в дома на А., за да го гледа, при което тя, по негова молба, допуснала вещо лице за оглед /обяснява, че между него и сестра му имало заведено дело за делба, в която връзка е представен и протокол по гр. д. № ****** с който е одобрена постигнатата между страните А. И. И. и В.И.И. спогодба/. Явно А. се е обадил на ****** и му е казал за това, при което Р. вдигнал скандал на ****** му, изгонил я от апартамента.

Посочва, че не познава свидетелката Д. Х.. Известна му е само като име.

Разговарял е с нея по телефона. На ****** тя му се обадила с някакви невероятни крясъци как това решение къде да бъде погребана сестра му се взема единодушно, а децата били много разстроени. В крайна сметка, тъй като собственият баща на свидетеля е кремиран и прахът му е разпръснат в този район – в гробището на Г., предложил на ****** си там да бъде погребана сестра му, за да могат и децата да ходят на гроба й. Към момента обаче Р. А. забранява който и да било да посещава гроба й извън най-близките приятели.

Другите щели да бъдат ****** и т. н.

Излага, че самият той живее в гр. С. и през последната една година не е виждал сестра си, не са комуникирали.

Съгласно показанията на свидетелката С., същата познава **** М. от ***** Знае, че се е грижела за А.. Грижила се е за децата на ****** В. от малки. Водела е и е вземала А. от училище „Д. Д.“, когато е бил малък. Водила го е на плуване. Доколкото знае, след като починала ******, й бил отказан достъп до жилището й от мъжа, с който тя е живеела. От М. знае, че тя не е настоявала ****** да бъде погребана в Т., а просто искала да е при родителите й, защото там има място. След като са казали, че искат да е на Г., тя отстъпила и се е съгласила с решението на децата.