Определение № 3384 от 17.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3384 гр. Варна, 17.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Б.а като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100501362 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 29056/31.03.2025 г. по регистратурата на ВРС, подадена от И. Б. С., М. К. С. и А. К. С. (ищци в първоинстанционния процес), действащи чрез адв. М. Ц..., срещу решение № 652/26.02.2025 г., постановено по гр.д. № 9/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 49-ти състав, с което е разпределено, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, ползването на поземлен имот с идентификатор № ... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-031735/17.11.2010 г. на Началник на СГКК-Варна, с адрес на имота: гр. Варна, район Одесос, ул. „Б... Ш...“ № 10, целия с площ от 926 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: ...; ..., с номер по предходен план: 11, квартал 437, парцел VI, при съседи: ..., ..., ..., ..., ..., ..., между М. К. С., А. К. С. и И. Б. С., от една страна, и М. Г. Г. и К. Г. У., от друга страна, съобразно втори вариант на изготвената по делото първоначална съдебно - техническа експертиза и скица-проект – приложение № 2 към нея, поместена на л. 95 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, като:

- е предоставен за ползване на М. К. С., А. К. С. и И. Б. С. ПЪРВИ ДЯЛ с площ за ползване 251 кв.м., включващ: I дял от ПИ ... с площ 199 кв.м. при граници: ПИ ..., ..., ..., дял V и дял II от имот ..., показан в скица проект приложение № 2 с червен щрих, както и IV дял от ПИ ... с площ 52 кв.м. при граници: ..., дял III и дял V от ПИ №..., ул. „....Ш...“, показан в скица – проект - приложение № 2 с червен щрих;

- е предоставен за ползване на М. Г. Г. и К. Г. У. ВТОРИ ДЯЛ с площ за ползване 252 кв.м., включващ: II дял от ПИ ... с площ 199 кв.м. при граници: ПИ ..., дял I, дял V и дял III от имот ..., показан в скица- проектприложение № 2 със син щрих, както и III дял от ПИ ... с площ 53 кв.м. при 1 граници: ..., дял II, дял V и дял IV от ПИ №..., показан в скица - проектприложение № 2 със син щрих;

- е предоставен за съвместно ползване дял V от ПИ ... с обща площ 160 кв.м., при граници: ул. „....Ш...“, дял IV, дял III, дял II, дял I от ПИ ..., ПИ №..., ул. „Бр.Ш...“ и жилищни сгради № 1 и № 2, показан в скица - проектприложение № 2 със зелен щрих, както следва: 1/2 ид.част от дял V за М. К.

С., А. К. С. и И. Б. С. и 1/2 ид.част от дял V за М. Г. Г. и К. Г. У..

В ъ в въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на процесуалните правила. Въззивниците изтъкват, че в решението са описани писмени доказателства – строителни книжа, касаещи построените в имота гаражи, представени от ответниците във второто открито съдебно заседание, които изобщо не са приемани от съда като доказателства по делото. Оспорват основаните на тези доказателства изводи на съда, според които на всеки от праводателите на страните е било отстъпено право на строеж за изграждане на гараж, като фактически в момента на място съществува само изграденият от ответниците гараж със застроена площ 42 кв.м., поради което само тази площ следва да бъде изключена от подлежащата на разпределение. Намират за недоказано обстоятелството, че за този гараж има учредено право на строеж, поради което считат, че вместо да се изключва от разпределението, заетата от него площ следва да бъде включена в предоставената за ползване на ответниците част от поземления имот. Позовават се и на съдебна практика на ВКС в тази насока. Поддържат, че разпределението следва да бъде извършено съгласно вариантите на допълнителното заключение на СТЕ, според което в подлежащата на разпределение площ са включени и въпросните 42 кв.м, заети от гаража на ответниците. Отделно оспорват като нецелесъобразно извършеното с решението разпределение според втория вариант на първоначалното експертно заключение. Изтъкват, че липсват мотиви защо съдът е възприел този вариант (а не първия). Намират, че това разпределение е несправедлИ. и нефункционално, тъй като отреденият им дял първи с Гобразна форма включва „подход“ с широчина 3,6 м и дължима повече от 10 м, като тази площ на практика е неизползваема и може да служи само за достъп до вътрешната отредена част от поземления имот. Излагат, че всяка от страните желае да ползва разпределената й част от дворното място за паркиране на автомобили, като при избрания от съда вариант на разпределение те не могат нито да маневрират, нито да паркират МПС в отредената им площ, каквато възможност имат по първия вариант на същото (първоначално) заключение. Считат, че поради процесуално нарушение на съда не са допуснати и поисканите от тях във второто открито съдебно заседание свидетелски показания, като първоинстанционният съд е оставил без уважение искането без да изложи съответни мотиви.

По същество отправят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде разпределено ползването на процесния поземлен имот според един от вариантите по допълнителното заключение на СТЕ, евентуално – според ново експертно заключение, изготвянето на което да бъде допуснато пред въззивната инстанция, евентуално – според първия вариант на първоначалното заключение на СТЕ.

Правят и следните доказателствени искания:

2

В случай че въззивният съд приеме, че представените от ответниците във второто открито съдебно заседание строителни книжа са приети от първоинстанционния съд като доказателства по делото, молят същите да бъдат изключени от доказателствения материал като преклудирани, при липса на направено искане по чл. 144 от ГПК.

При евентуалното им приемане заявяват, че поддържат направените оспорвания на доказателствата с молба вх. № 90900/12.11.2024 г. по описа на ВРС.

Формулират доказателствено искане за допускане на допълнителна СТЕ, вещото лице по която да даде вариант за разпределение на правото на ползване на процесния поземлен имот между страните, в който вариант от площта на разпределението на имота да е изключена само площта на гараж от 18 кв.м, а останалата застроена площ на съществуващия гараж да се счита ползвана от ответниците и да бъде поставена в техния дял.

Молят да бъдат допуснати до разпит и двама свидетели при режим на довеждане, от показанията на които да бъдат установени следните обстоятелства: фактическото положение върху имота от времето преди построяването на втората жилищна сграда в него и до настоящия момент; момента на построяването на гаражите на ответниците; липсата на идентичност между съществуващите в момента гаражи на ответниците и тези, за които са издадени представените строителни книжа; момента на построяването на гаражите на ищците, тяхното местоположение и причините за премахването им; вида и състоянието на имота в момента, както и начина на фактическото му ползване от страните.

Поддържат, че горните оспорвания и доказателствени искания са надлежно направени пред първоинстанционния съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите М. Г. и К. У. (ответници в първоинстанционния процес), чрез адв. С. С., депозират отговор на въззивната жалба, с който излагат становище за нейната неоснователност.

Намират, че постановеното решение в най-голяма степен задоволява претенциите на двете страни относно незастроената част от съсобственото дворно място и ползването на вътрешната му част за паркиране. Сочат, че гаражите на двете фамилии са били предмет на съдебна делба по гр.д. № 726/1977 г. на ВРС, при която майка им М... У.а е получила процесния гараж, а сестра й Радка С.а (баба на ищците) е получила другия гараж, част от който е разрушен при построяване на новата къща (№ 02 съгласно експертизите).

Намират, че тези обстоятелства са доказани и от експертното заключение, приложения към него снимков материал и обясненията на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание. Поддържат, че ползваният от тях гараж, обект на делбата от 1977 г., е законен и площта под него правилно е изключена от площта за разпределяне на незастроеното дворно място.

Изтъкват, че между страните е безспорно, че съществуващите на място гаражи (отразени в схемата като един) са тяхна собственост, поради което намират за ирелевантно обстоятелството дали за тях е отстъпено право на строеж. Сочат, че оспорените с въззивната жалба строителни книжа са представени само за прецизност, предвид направеното в първото съдебно заседание волеизявление на процесуалния представител на ищците, че за гаражите няма учредено право на строеж и извършеното изменение на исковата претенция, според което се 3 претендира гаражът на ответниците да бъде включен в разпределената им за ползване площ. Твърдят, че доказателствата са представени именно във връзка с това изменение, поради което искането за приемането им не е преклудирано.

Намират, че вторият вариант на първоначалната СТЕ, при който е извършено разпределението, е най-целесъобразен и за двете страни, тъй като дава възможно най-голям брой места за паркиране, автономност при паркиране и оптимална зона за маневриране. Считат, че първият вариант на същото заключение не дава никаква възможност за самостоятелно паркиране в отредения за тях дял II.

По същество молят за потвърждаване на обжалваното решение.

Правят и доказателствено искане за приемане като ново доказателство по делото на съставен в тяхна полза на 28.02.2025 г., след постановяване на първоинстанционното решение, констативен нотариален акт № 116, том 1, рег.

№ 935, дело № 110 от 2025 г. на нотариус Диана С., с който на основание чл.

587, ал. 1 от ГПК на база представени документи са признати за собственици на сграда с идентификатор № ....3 – гараж със застроена площ 42 кв.м.

Съдът, след извършена по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна проверка за редовност и допустимост на подадената въззивна жалба, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна – ищци в първоинстанционния процес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване. Жалбата отговаря и на изискванията за съдържание и приложения на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, вкл. има представено документ за внесена държавна такса за въззивно обжалване (л. 13) и процесуалният представител на въззивниците има надлежно учредена представителна власт съгласно пълномощни, поместени на л. 30 от делото пред ВРС и л. 14 и 15 от делото пред ВОС. Жалбата се явява редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане.

Отговорът на въззивната жалба също отговаря на изискванията на чл.

263, ал. 1 във вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, вкл. има приложени пълномощни за процесуалния представител на въззиваемите, поместени на л.

34 и 35 от настоящото дело.

По доказателствените искания:

Видно от материалите по първоинстанционното гр.д. № 9/2024 г. по описа на ВРС, оспорените с въззивната жалба документи (строителни книжа), представени от ответниците във второто открито съдебно заседание пред ВРС, проведено на 05.11.2024 г., не са приети като доказателства по делото – произнасянето на съда по приемането им е отложено след становище от насрещната страна, каквото е дадено с молба вх. № 90900/12.11.2024 г. и с постановено в закрито заседание разпореждане № 46692/13.11.2024 г.

(обективирано върху молбата) първоинстанционният съд е постановил, че не приема представените доказателства и изключва същите от материалите по делото.

При това положение и доколкото в отговора на въззивната жалба няма направено доказателствено искане за приемане на тези документи като доказателства по делото от въззивния съд, искането на въззивниците за 4 изключването им от доказателствения материал следва да бъде оставено без уважение. Отделно от това, дори да беше направено с отговора искане за приемане на доказателствата, то би било неоснователно, доколкото същите са представени пред първоинстанционния съд след настъпила преклузия за това, респ. липсва допуснато от ВРС процесуално нарушение, което да обоснове събирането на доказателствата във въззивното производство съгласно чл. 266, ал. 3 от ГПК.