Решение № 293 от 29.07.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 13/2026
- Вид
- Решение № 293
- Подписан
- 29.07.2026
- В сила
- 18.08.2026
- Състав
- Таня Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.82 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182 ал.1 т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.8 и ал.11 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.8 и ал.11 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.80 ал.1 т.5 · Наказателен кодекс
- чл.81 ал.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 293 гр. П., 29.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20265220200013 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. С., ЕГН- **********, с адрес : гр. П., ул.
„С.Н.“ № 54, ет.2, ап.4, чрез пълномощника- адв. А. Г. от ПзАК, против Електронен фиш Серия К № 5949366 издаден от ОД на МВР- П., с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 лева.
В жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на ЕФ поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката и нейния пълномощник, редовно призовани не се явяват, като представителството се осъществява чрез писмено становище от пълномощника, в което се иска да се вземе предвид, че ЕФ не е връчван на жалбоподателката, поради което тя не е имала възможност да подаде декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, както и да заплати наложената глоба с намаление, с което са нарушени нейните права и затова се иска отмяна на ЕФ и присъждане на сторените разноски, включително и в касационното производство.
За въззиваемата страна- на ОД на МВР- П., редовно призована не изпраща законов или процесуален представител. По делото не е депозирано писмено становище по същество и не е направено искане за присъждане на разноски, нито възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна.
1
Районният съд провери основателността на жалбата и взе предвид изложеното в същата и становището на пълномощника на въззивника, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана с атакувания ЕФ за това, че на 28.05.2022 г. в 19:04 часа, в гр. П., на бул. „Г.Б.“ 153, в посока на движение към кръстовище с ул. „С.А.“, е управлявала лек автомобил „Б.“ с рег. № ..., като се е движила с превишена скорост от 86 км/час, при максимално допустима за движение в населено място 50 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 120сс9е. Системата отчела движение със скорост именно от 86 км/час, т.е. превишение на скоростта от 36 км/час, но от това превишение били извадени 3 км, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост под 100 км/час, което е в полза на жалбоподателката. Така се формирало превишението от 33 км/час или установена стойност на скоростта 83 км/час.
Въз основа на така констатираното бил издаден атакуваният ЕФ. По АНП е приложено известие за доставяне (л.15), видно от което е, че в него е отбелязано, че процесния ЕФ е бил връчен на С. К. на 2012.2022 г. по пощата.
При тези данни първоначално съдът с Определение №28/14.01.2026 г. остави без разглеждане въззивната жалба против ЕФ като недопустима, с оглед нейното просрочие, предвид отразените данни в известието за доставяне и прекрати производството по делото. Това определение бе обжалвано от пълномощника на жалбоподателката, като в частната касационна жалба се оспорваше надлежно връчване на ЕФ, с твърдението че той не е връчен на жалбоподателката. Поради тази причина касационната инстанция отмени определението на настоящия съд и указа продължаване на съдопроизводствените действия. С внасяне на делото за разглеждане в о.с.з., бе назначена Съдебна почеркова експертиза, която да изследва подписа и почерка за получил ИФ в цитираното известие за доставяне.
В съдебно заседание при изслушване на заключението изготвено от вещото лице по допуснатата експертиза, се установи категорично, че подписът и почеркът на изписаното име за получател в графа „попълва се от получателя при доставяне“ на известие за доставяне от 20.12.2022 г., не са положени от Д. С..
При така установеното съдът прие за безспорно, че процесния ЕФ не е бил връчен на жалбоподателката. Поради тази причина и срокът за подаване на въззивната жалба срещу този санкционен акт по чл.59 ал.2 от ЗАНН не е започнал да тече. Затова и съдът прие, че жалбата против атакувания ЕФ е процесуално допустима, още повече че е подадена от наказаното лице, чрез надлежно упълномощен от нея адвокат (виж пълномощно на л.6 от делото), пред компетенния съд, макар и не чрез териториалната структурата на МВР2 ОДМВР- П., издала фиша, тъй като жалбата е подадена чрез ССЕВ до ГД Национална полиция София, с оглед на това, че с нея освен процесния ЕФ са обжалвани и още 4 ЕФ, част от които не са издадени от ОДМВР- П..
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средствафотоси от АТСС и снимка на разположението на техническото средство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средстваснимки от АТСС и снимка на АТСС към Протокол за използване на АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Като инстанция по същество съдът служебно следи за процесуалната и материална изправност на обжалвания ЕФ, независимо от възраженията, направени във въззивната жалба и в писмените бележки от страна на пълномощника на въззивника.
В тази връзка съдът намира, че ЕФ следва да бъде отменен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.8 и ал.11 от ЗДвП, ЕФ по своите последици се приравняват на НП, т.к. се издават за констатирани административни нарушения. При това положение за тях важат общите правила за давностните срокове, относими към НП. Според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.
Императивната разпоредба на чл.80 ал.1 т.5 от НК разписва, че за наказанията, извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода повече от една година, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. Тоест с изтичането на този срок от извършване на административното нарушение изтича и давността за административнонаказателно преследване. В ЗАНН не е предвидено друго нито за тригодишната давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК, нито за абсолютната, предвидена в чл.81 ал.3 от НК, поради което тези институти са напълно приложими и при административнонаказателните производства, по силата на чл.11 от ЗАНН. В чл.82 от ЗАНН се съдържа единствено регламентация на давността за изпълнение на наказанието, наложено с влязло в сила НП. В случая обаче ЕФ не е влязъл в сила и не тече изпълнителската давност съгласно тази разпоредба.
В случая АНП е започнало с установяване на административното нарушение, извършено на 28.05.2022 г. ЕФ не съдържа дата на издаване като задължителен реквизит, с оглед нормативно установеното му съдържание.
3
Така датата на издаване на ЕФ е тази, на която е извършено нарушението.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на ЕФ, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, а не по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронните фишове. Затова и в това производство не важат сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В производството по издаване на ЕФ нарушението се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен времеви момент, което заснемане се извършва от компонент на автоматизирана система, като датата на установяване на нарушението (в случая 28.05.2022 г.) е задължителен реквизит и релевантна при преценка за давностния срок, изключващ последващото разследване за това нарушение.
Още с постъпване на информация за самото заснемане на движението в процесния пътен участък с превишена скорост се генерират определени реквизити във фиша, но окончателното му съставяне е процес, който в случая не е приключил в деня на заснемането на нарушението, тъй като впоследствие се извършват действия с въвеждане на данни в съставяния документ- ЕФ. Така този документ е обновяван и процесът на съставянето му не е приключил към датата на самото нарушение.
Датата, обаче на която е приключил фактическият състав по съставянето на ЕФ в процесния вид, в който се обжалва, не е меродавна за преценка на давностните срокове, доколкото тя има значение само в рамките на администрацията за техническото съставяне на документа, тъй като не е законодателно предвидена като задължителен реквизит на ЕФ. До настъпването на тази дата дори да са извършвани действия по обработка на документа, то те не са такива по смисъла на чл.81 ал.3 НК, тоест не и прекъсващи давността, респективнодействия по административнонаказателно преследване, насочени срещу лицето, срещу което се води. Следователно от датата на нарушението и към момента не е изтекла абсолютната (четири години и шест месеца) погасителна давност по смисъла на чл.81 ал.3 от НК, но на 28.05.2025 г. е изтекла обикновената (тригодишна) давност, която препятства административнонаказателното преследване. Както се посочи по-горе, ЕФ не е връчен на санкционираното лице в този срок, нито и към момента на подаване на жалбата против него- на 02.12.2025 г., нито към настоящия момент.
Поради тази причина е налице незаконосъобразност на ЕФ поради изтекла погасителна давност, която налага отмяна на санкционния акт поради незаконосъобразното бъдещо развитие на административнонаказателното производство.
4
Само това е достатъчно основание за отмяна на атакувания ЕФ, като за пълнота следва да се каже, че възраженията в писмените бележки на пълномощника на въззивника за нарушени права на наказаното лице, не се споделят от съда. Неговото право на защита не е нарушено, тъй като той го е реализирал в пълен обем с възможността да подаде жалба против издадения ЕФ и по този начин да защити правата си пред съда.
Също така следва да се каже, че ако не бе изтекла погасителната давност за административнонаказателното преследване, то от доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателката като собственик на процесното МПС, на инкриминираната дата и място е управлявала същото с превишена скорост от 83 км/час, при максимално допустима за населено място скорост от 50 км/час, т.е. с превишение на скоростта от 33 км/час. Спазен е редът по засичане на движението на автомобила и скоростта, съгласно Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Използваното техническо средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно.
ЕФ съдържа всички изискуеми по закон реквизити, като описанието на нарушението е ясно и точно и дадената правна квалификация съответства на същото. Правилно е приложена и санкционната норма.
Предвид обаче констатираното обстоятелство, водещо до незаконосъобразност на ЕФ, същият следва да бъде отменен.
От пълномощника на жалбоподателката е направено искане за присъждане на сторените от жалбоподателката разноски в касационното производство, както и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателката безплатна правна помощ.
Разпечатката съдържа 38 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d629ee43-8414-4681-9b1f-c6dcd5735d96