Определение № 303 от 27.03.2024, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Частно наказателно дело 388/2024
- Вид
- Определение № 303
- Подписан
- 27.03.2024
- В сила
- 27.03.2024
- Състав
- Димитър Христофоров Кирилов
Цитирани разпоредби
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.129, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл.213, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 303 гр. Плевен, 27.03.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитър Хр. Кирилов като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Частно наказателно дело № 20244430200388 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.213, ал.5 от НПК
Постъпила е жалба от адв. Т. Ч. против Постановление от 09.02.2024г. по пр. пр. № 331/2024г. по описа на ОП-Плевен, с която се иска отмяна на постановлението на прокуратурата, с което е потвърдено Постановление за отказ да бъде образувано досъдебно производство от 21.09.2023г. по пр.пр.
№3162/2023 г. по описа на РП-Плевен. Иска се образуването на досъдебно производство, тъй като адв. Ч. счита, че са налице признаците от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.129, ал.2 от НК.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата, материалите по преписка пр.пр.№3162/2023г. по описа на РП-Плевен и Постановление на ОППлевен по пр. пр. №331/2024г., намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в срок, разглеждана неоснователна, поради следните съображения: по същество е
Фактическата обстановка е правилна установена в постановлението на РП-Плевен за отказ за образуване на ДП. Частично тя е преповторена в постановлението на ОП-Плевен.
Поради тези обстоятелства съдът не намира за необходимо да я описва отново. Твърди се от адв. Ч., че са налице признаците от обективна и субективна страна на престъплението по чл.129, ал.2 от НК, като съдът 1 приема за технически пропуск, че не е изписана ал.1 на чл.129 от НК, без съществуването на която не може да се приеме, че има състав на престъплението. Аргументите на адв. Ч. не касаят фактическата обстановка по случая, а само правната страна на въпроса – представлява ли извършена „подсечка“ от Р., в качеството му на **** в КБИ „Петромакс“ на **** К. И., в резултат на което на последния било причинено счупване на кости на дясната предмишница, което е довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, от субективна страна престъпление по чл.129, ал.1 от НК.
Съдът счита, че деянието на Р. не може да бъде вменено в негова вина по смисъла на Наказателния кодекс. К. И., както и другите деца, които на 26.04.2023г. в гр. Плевен, смесена група **** от *** гр. Плевен, са се занимавали с тренировки по бойни спортове карате. Самият спорт, който са тренирали предполага физически контакт и употреба на различни спортни техники, включително и безопасни начини на падания, за показване на които Р. е въздействал физически на И..
За да е налице от субективна страна пряк или евентуален умисъл на телесната повреда, е необходимо Р. да предвижда, че в резултат на извършеното от него физическо движение, от което И. е загубил упора и е паднал на дясната си ръка, ще доведе до нейното счупване. За наличието на този престъпен състав, в конкретния случай е било необходимо Р. да формира субективното си отношение към увреждане на здравето, чрез счупване на дясната ръка на пострадалия. При евентуално причиняване на телесната повреда с евентуален умисъл е следвало Р. да предвижда конкретното увреждане, към който резултат се отнася безразлично. Самото естество на спорта предразполага физически контакти с различни телесни увреждания, независимо дали по време на тренировъчна или състезателна дейност. Ако съдът сега приеме, че при тренировката на И. е причинено умишлено нараняване, при условията на пряк или евентуален умисъл, то се подкопава изобщо основата на този спорт. Тогава всяко физическо нараняване, което е повече от лека телесна повреда по време на състезание, би представлявало престъпление от общ характер по смисъла на Наказателния кодекс.
По изложените съображения, съдът счита, че Постановление на ОППлевен, с което е прието, че деянието на Р. представлява случайно деяние по 2 смисъла на чл.15 от НК, като изцяло са възприети съображенията изложени от РП-Плевен е правилно и законосъобразно. Съдът е солидарен изводите на прокурорските инстанции, че причиненото телесно увреждане на И. е случайно деяние, което изключва наличието на вина от страна на Р..
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.213, ал.5, вр. ал.4 от НПК Постановление от 09.02.2024г. по пр.пр. № 331/2024г. по описа на ОППлевен, с което е потвърдено постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 21.09.2023г. по пр.пр. №3162/2023г. по описа на РП-Плевен.
Да се уведомят Окръжна прокуратура – Плевен, Районна прокуратура – гр. Плевен и адв. Т. Ч..
Определението е окончателно.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3