Решение № 1044 от 30.11.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1044 гр. п., 30.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – п., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720101919 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от В. И. И. срещу М. С. С., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.

127, ал. 2 СК и чл. 127а СК.

В исковата молба са изложени доводи, че от фактическото съжителството между страните е родено на *** г. малолетното дете Г. М. С.. Твърди се, че от раздялата им през 2019 г. детето се отглежда единствено и само от неговата майка В. И., като ответника не е търсил, нито се е интересувал от своето дете. Сочи се, че с влязло в законна сила решение на 22.07.2021 г., постановено по гр.д. № 1154 по описа за 2021 г. на Районен съд - п., бащата на малолетното дете – М. С. С., е осъден да плаща ежемесечна издръжка за детето Г. в размер на 200 лв. Поддържа се, че вследствие на образуваното изпълнително дело издръжката се плаща частично и с постоянни просрочия. Посочено е, че родителите не могат да постигнат съгласие за местоживеенето на детето, кой родител да упражнява родителските права, режима на лични контакти с детето на другия родител. Сочи се, че майката е възпрепятствана да получи и съгласие на бащата на детето да се издаде международен паспорт и да пътува с нея, като негова майка или посочено от нея трето пълнолетно лице в държавите - членки на Европейския съюз, до Република Сърбия, Република Македония и Република Турция, съответно за пребиваването му в тези държави във връзка с осъществените пътувания. Съобразно изложеното е направено искане упражняването на родителските права за детето да бъде възложено на майката, местоживеенето му да бъде определено при нея, да бъде определен режим на лични отношения с бащата и да бъде дадено заместващо съгласие за издаване на международен паспорт на детето и пътуването му в посочените в обстоятелствената част на молбата места – без ограничение във времето, през което се провежда, до навършване на неговото пълнолетие.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 16.10.2024 г. майката 1 излага становище за основателност на предявените искове.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е депозирал писмен отговор от ответника. Последният не се явява и не заявява становище и в проведените по делото открити съдебни заседания на 16.10.2024 г. и на 30.10.2024 г., като е редовно призован за изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 ГПК, но не се отзовава.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно и от представеното удостоверение за раждане от *** г. /л. 4/ се установява, че В. И. и М. С. са родители на малолетното дете Г. М. С., роден на *** г.

От представения по делото заверен препис от решение № 260469/28.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1154/2021 г. по описа на Районен съд-п. /л. 56 и сл./ се установява, че ответника е осъден да плаща издръжка за детето в размер на 200.00лв.

Съгласно изготвения от Агенция „Социално подпомагане“ – град п. и приет като писмено доказателство по делото социален доклад /л. 46 и сл./, който съдът кредитира като достоверен и компетентно изготвен, детето е родено по време на съвместното съжителство между родителите, които са заживяли заедно в края на 2017 г. Разделили са се през 2019 г. След раздялата грижите за детето се полагат от страна на майката.

От раждането си до момента детето е отглеждано в семейна среда. Установено е, че майката полага адекватни усилия, за да осигури здравословен и рационален режим на отглеждане за детето. Няма данни за насилие или злоупотреба с детето. Посочено е, че бащата живее и работи в ***, а когато се прибира в България живее при родителите си.

Изложено е, че е проведена е среща с майката на детето в ОЗД, на която В. И. твърди, че след като се е разделила с М. С., той не се е интересувал от сина си. От тогава е виждал сина си един-два пъти в нейно присъствие. Уговарял е срещи с детето чрез социалната мрежа - Месинджър, но не ги е осъществявал. През последните две години М. не е изявил желание да осъществи контакт с детето си. Проявява интерес към състоянието на Г., интересува се за срещи с него, но след уговорка за ден и час, М. не се обажда за потвърждение.

Посочено е, че е проведен разговор в ОЗД и с бащата, който е заявил, че след раздялата с майката е виждал сина си само два пъти. Г. не го разпознава като негов баща, обръща се към него с „бате". Ответника не е могъл да даде смислено обяснение защо не е търсил контакт с сина си. Заявил е, че майката не е ограничавала контакта му с детето, както и че почти редовно плаща дължимата издръжка определена от съда.

Последно на 29.09.2024 г. се е уговарял с майката да се срещне с Г., но впоследствие се е отказал, защото валяло дъжд и било студено.

В социалния доклад е посочено още, че детето е в добро здравословно състояние и майката задоволява адекватно неговите здравни нужди. Къ момента на изготвяне на доклада детето посещава предучичищни група в детска градина ****.

Констатирано е, че Г. е контактно дете. Общува само с роднините по майчина линия.

Има приятели в детското заведение, което посещава. Основни грижи за детето се полагат в семейството на майката, която има подкрепата на родителите си с, които живее на един адрес. Осигурено е всичко необходимото за малолетното дете.

Жилището в което живеят майката и детето представлява масивна къща – ползват вторият етаж заедно с родителите на В..

Част от посочените обстоятелства се установяват и от разпита на свидетеля А.

П. И. – майка на ищцата, показанията на който /л. 50 и сл./, съдът кредитира като логични и вътрешно непротиворечиви, включително като съобрази евентуалната заинтересованост на свидетеля по чл. 172 ГПК и непосредствените си впечатления по време на него. От показанията на свидетеля за установява, че полага грижи за внука си Г., като живее с него и ищцата в едно домакинство. Посочва, че бащата не е полагал 2 грижи за детето от близо пет години, по време на които се е виждал с него няколко пъти – 3-4. Известно й е, че майката иска да пътува в чужбина с детето.

Майката е изслушана по реда на чл. 59 СК /л. 49/, като твърди, че след като се е родило детето Г. с бащата са живяли в едно домакинство около една година и след това са се разделили и бащата е спрял да се грижи за детето. Сочи, че след раздялата им през 2019 г. го е виждал няколко пъти, като на срещите не се е представил като негов баща. Твърди, че плаща частично издръжката, на която е осъден, както и че не са имали други съдебни дела освен делото за издръжка. Уточнява, че цел на предявения иск с правно основание чл. 127а СК е с детето да могат да отидат на почивка извън България.

Установените факти относно отношенията баща-дете от разпита на свидетеля А.

И. и от излушването на майката по реда на чл. 59 СК се потвърждават и кореспондират със заявеното от бащата във връзка с изготвянето на социалния доклад от Агенция „Социално подпомагане“ – град п..

По делото не се твърди и след извършена служебна справка в ЕИСС не се установи въпросите относно родитеските права и местоживеенето на детето да са решени с влязъл в сила съдебен акт. Не се установи и детето да има издаден международен паспорт.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.

Съгласно чл. 127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение по въпросите по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.

Последователно в СК е застъпено, че при определяне на режим на лични отношения между родители и деца, се съобразяват всички обстоятелства с оглед приоритетния интерес на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Изброяването на обстоятелствата, както и в ППВС № 1/1974 г. е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт. Съдът съобразява както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права.

С оглед данните по делото, съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете, следва да бъде възложено на неговата майка, както и местоживееенето му да бъде определено при нея. В тази връзка съдът, на първо място, съобрази, че грижите за детето се полагат от раждането му до момента от нея с помощта на нейните родители, като бащата се е грижил съвместно с майката приблизително една година след раждането на детето и след това го е виждал не повече от четири пъти /понастоящем детето е на шест години/. Съдът съобрази и че е налице силна емоционална връзка между майката и детето, неговата възраст и факта, че се чувства добре и е интегрирано в максимална степен в обкръжаващата го среда, включително и че битовите условия в дома на майка са подходящи, както и че са налице данни за добри възпитателски способности на майката и готовност да води диалог с ответника в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачита и съхранява авторитета на другия родител.

3

Съществено при обсъждане на въпросите за упражняването на родителските права и определянето на местоживеенето на детето е обстоятелството, че от навършването му на една година до момента, по данни от показанията на свидетеля А.

И. и изготвения социален доклад, бащата се интересува от детето периодично, но не инициира контакт с него и не се установява да има желание и да полага усилия да присъства в живота му като негов родител. Напротив, от данните по делото се установява, че бащата и детето са се виждали няколко пъти, но то не го разпознава като негов баща, като самият ответник не се представя като такъв. При преценка на приоритетния интерес на детето съдът съобрази и процесуалното поведение на ответника, показващо незаинтересованост от решаване на съществени въпроси, касаещи родния му син. В случая ответника нито е заявил становище по делото, нито се яви за изслушване по реда на чл. 59 СК. При преценка на обсъдените факти поотделно и в тяхната взаимовръзка, съдът намира, че именно майката е по-пригодния родител за упражняване на родителските права с оглед спецификите на конкретния случай и е родителя, при когото следва да бъде определено местоживеенето на детето.

На следващо място, съдът съобрази и факта, че всяко дете има нужда от баща, като с оглед обстоятелството, че детето е момче на шест години и безспорно има необходимост от присъствие на баща му в неговия живот за бъдещето му формиране като мъж, при което нуждата от модел на поведение в лицето на бащата е от изключително значение, следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения с бащата. При определянето на такъв съдът съобрази, че към момента между бащата и детето няма данни за изградена емоционална връзка, както и че детето не знае кой е баща му, а бащата не е прекарвал самостоятелно време със сина си в последните години и не познава неговите навици и характерови особености, включително не се установява да има педагогическо образование, поради което не може да се презумира, че е подготвен да полага самостоятелни грижи за детето и да реагира съответно на неговите емоционални реакции, без необходим и за двамата първоначален плавен период на адаптация, съобразен с възрастта и режима на детето.