Определение № 1547 от 03.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1547 гр. Пловдив, 03.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20255300900226 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.83, ал.2 ГПК.

Образувано е по молба от 27.10.2025 г., изходяща от ищеца В. К. Р., чрез пълномощник адв.М. Д., за освобождаване от разноски за възнаграждения на вещи лица по допуснатата с определение от 17.09.2025 г. съдебна автотехническа и медицинска експертиза. В молбата се твърди, че молителят е в невъзможност да заплати определения от съда депозит в размер 900 лв., тъй като не разполага с достатъчно доходи за това.

Представена е декларация за материално и гражданско състояние.

Съдът намира, че молбата за освобождаване от разноски за възнаграждения на вещи лица следва да се остави без уважение. В тази връзка следва да се посочи, че молба за освобождаване от такси и разноски ищецът е депозирал пред настоящия съд още с исковата молба на 04.04.2025 г. По повод тази молба е постановено определение от 22.05.2025 г., с което ищецът е освободен от държавна такса, а молбата му за освобождаване и от разноски по делото е оставена без уважение по изложени в определението съображения, основани на наличните по делото данни за материално и имуществено състояние на страната.

Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съгласно т.12 от ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, искането по чл.83, ал.2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл.83, ал.2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

При постановен отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по делото, който е влязъл в сила, същата страна може да подаде нова молба по чл.83, ал.2 ГПК до същия съд или до по-горна инстанция, в зависимост от стадия, в който се развива делото, само при промяна в обстоятелствата. Под промяна в обстоятелствата според посоченото ТР 1 и според практиката на съда по въпроса следва да се разбира промяна в материалното положение на страната, породила невъзможност за заплащане на такси и/или разноски, а не възникване на допълнително задължение за заплащане на разноски.

Молбата за освобождаване от такси и разноски се разглежда общо, а не с оглед и при възникване на всяко конкретно задължение за заплащане на такса и/или разноски. Ако съдът е преценил, че страната не е материално затруднена да заплаща следващите се разноски по делото и за това е постановено влязло в сила определение, ново искане от същата страна за освобождаване от разноски може да бъде основано само на промяна на материалното положение, при което е постановено същото определение. (В този смисъл определение по ч.т.д.№1521/2019 г. на ВКС, определение по ч.гр.д.№4090/2022 г. на ВКС, определение по ч.гр.д.№3078/2022 г. на ВКС и др.) В конкретния случай е налице влязло в сила определение, с което искането за освобождаване от разноски до окончателното приключване на делото е оставено без уважение. С последващата молба за освобождаване от депозит за експертиза не се твърди и доказва промяна в обстоятелствата, при които влязлото в сила определение е постановено. Приложената към молбата декларация (л.128) не се различава от тази, която молителят вече е представил по делото (л.39), преди да бъде постановено горното определение, като в съдебно заседание от 28.10.2025 г. пълномощникът е уверил, че декларираното трудово възнаграждение в двете декларации е едно и също, само че в първата е декларирано брутно, а във втората – в нетен размер, ето защо следва да се приеме, че обстоятелствата, при които на същия е отказано освобождаване от такса, не са променени, поради което и с оглед изложените по-горе съображения настоящата молба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца В. К. Р., чрез пълномощник адв.М. Д., за освобождаване от разноски за възнаграждения на вещи лица по допуснатата с определение от 17.09.2025 г. съдебна автотехническа и медицинска експертиза.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в 1-седмичен срок от съобщаването му на молителя.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

2