Решение № 473 от 23.04.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет П.

Членове:

Катерина Рачева

М. Малчев при участието на секретаря Пролетка А.а като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000501296 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството по гр. дело 1296/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е по чл. 258 от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ищеца Л. Г. Л. чрез адвокат В. А. В. срещу решение № 775/ 16.02.2023 г. по 15224/2021 г. на СГС, Първо ГО 23 състав, с което е отхвърлен искът му срещу В. Ц. П. и Г. В. П. с правно основание чл.

108 ЗС с искане да се признае по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** / шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка две хиляди четиридесет и четири точка хиляда осемстотин петдесет и девет точка шест точка петнадесет / по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, община Столична, област София / столица /, одобрени със заповед № РД-18- 3/11.01.2021 на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Витоша, Симеоново, ет. 4 / четири / , ап. 15 / петнадесет / , самостоятелният обект се намира в сграда № 6 / шест /, разположена в поземлен имот с идентификатор *** / шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка две хиляди четиридесет и четири точка хиляда осемстотин петдесет и девет / с предназначение:

Жилище, апартамент, брой нива на обекта 1 / едно / с посочена площ 115.10 / сто и петнадесет цяло и десет стотни / кв.м., стар идентификатор няма, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж- самостоятелен обект с идентификатор *** / шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка две хиляди четиридесет и четири точка хиляда осемстотин петдесет и девет точка шест точка 1 осемнадесет /; под обекта: самостоятелен обект с идентификатор *** / шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка две хиляди четиридесет и четири точка хиляда осемстотин петдесет и девет точка шест точка единадесет/; самостоятелен обект с идентификатор *** / шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка две хиляди четиридесет и четири точка хиляда осемстотин петдесет и девет точка шест точка дванадесет / над обекта-няма с прилежащи части: 7.46 % / седем цяло и четиридесет и шест стотни върху сто / идеални части от общите части на сградата съгласно доказателствен документ за собственост, представляващ АПАРТАМЕНТ № 15 ( петнадесет), находящ се на подпокривен етаж в сграда 6 ( шест ) , на кота 9 ( девет) плюс с площ от 115.10 / сто и петнадесет цяло и десет стотни / кв.м, състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, тераса, преддверие, баня, тоалетна и мокро помещение, при граници: апартамент №16/ шестнадесет /, стълбищна клетка, фасада, фасада, заедно с 7.46% / седем цяло и четиридесет и шест стотни върху сто / идеални части от общите части на сградата и на комплекса и 0.50 % / нула цяло и петдесет стотни върху сто / идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващо поземлен имот с идентификатор *** / шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка две хиляди четиридесет и четири точка хиляда осемстотин петдесет и девет / по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София и същите да се осъдят да предат владението над него. С решението е отхвърлен и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на сумата от 2 650 лв. обезщетение за неоснователно обогатяване на ответниците от неправомерно ползване на същия имот за периода от 11.10.2021 г. до 21.12.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Твърди се неправилно установяване на факта на вписване на възбрана по чл. 629а от ТЗ на 09.10.2013 г., както и неправилно приложение на материалния закон. По тези причини неправилно било прието, че правата на ищеца по предварителния договор са непротивопоставими на ответниците. Към въззивната жалба е приложена искова молба на ищеца срещу Софийски градски съд входящ номер на СГС 16048 от 20.02.2023 г.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответниците чрез адв. Н. Г.. В отговора е отправено искане за приемане като доказателство на определение на СГС, ТО 5 състав по т.д. 5019/2013 от з.з. на 01.10.2013 г. и постановление за налагане на възбрана от 07.10.2013 г. на ЧСИ Д., като страната се позовава на непълнота на доклада, с който на ответниците не е указано, че не сочат доказателства за вписването на допуснатата обезпечителна мярка. В отговора адв. Г. възразява срещу приемането на приложената към въззивната жалба искова молба по чл. 2б ЗОДОВ поради неотносимостта й към спора.

Оплакването за непълнота на доклада е основателно, поради което въззивният съд е указал на ответниците, че е тяхна тежестта за доказване на заявеното в отговора на исковата молба вписване на възбрана като предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а от ТЗ преди вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В тази връзка съдът е приел като 2 доказателство по делото обезпечителна заповед от 07.10.2013 г. по търг. дело № 5019/2013 г. на СГС, определение на СГС, ТО 5 състав по т.д. 5019/2013 от з.з. на 01.10.2013 г. и постановление за налагане на възбрана от 07.10.2013 г. на ЧСИ Д.. Като доказателство е приета и искова молба на Л. Г. Л. срещу Софийски градски съд входящ номер на СГС 16048 от 20.02.2023 г.

По делото е постъпила частна жалба от ищеца чрез адвокат В. А. В. срещу определение 4134/30.03.2023 г. по чл. 248 от ГПК. На частната жалба е подаден отговор от ответниците чрез адв. Н. Г..

В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли за отмяна на решението, представя писмена защита и претендира разноски.

Ответникът по жалбата чрез своя процесуален представител моли за потвърждаване на решението и претендира разноски.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищецът черпи правата си от влязо в сила решение, с което е обявен за окончателен предварителен договор продажба на имот.

Това съдебно решение има значението на нотариален акт. Ответникът също черпи правото си на собственост от договор за продажба, обективиран в нотариален акт. Предмет на делото е и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за обезщетение за неоснователно ползване на имота за периода от 11.10.2021 г. до 21.12.2021 г. в размер на 2650 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Няма въззивни оплаквания срещу приетите за установени от СГС факти с изключение на приетото за установено вписване на възбрана върху процесния имот на 09.10.2013 г.

Безспорни са следните факти. Ищецът е сключил предварителен договор с „ВИТОША РИЗОРТ 2000“ ООД на 08.02.2008 г. На 08.02.2013 г. е подал искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, по която е образувано гр.д. № 1879/2013 на СГС). Исковата молба е била вписана на 02.12.2013 г. (вх.рег. № 60383 от 02.12.2013, том 13, акт № 173 от 2013. Решението по делото, с което искът е уважен, е влязло в сила на 07.06.2021 г. и отбелязано в Имотния регистър под акт № 187, том 13, вх. peг. № 73739 от 11.10.2021.

С решение № 1709/05.11.2014 г. по т.д. № 5019/2013 г. на СГС Витоша Ризорт 2000 ООД е обявено в несъстоятелност. В изпълнение на решение на събранието на кредиторите на 27.04.2017 синдикът на Витоша Ризорт ООД (н) е продал при условията на пряко договаряне имота на Плиска Сървисиз ЕООД (нотариален акт № 158, том. I, peг. № 9125, дело № 120 от 27.04.2017 на нотариус Г. Г., peг. № *** на НК). На 05.02.2021 г. „Плиска Сървисиз“ ЕООД е продало на ответниците процесния недвижим имот (нотариален акт № 24, том I, peг. № 1749, дело № 22 от 2021 на нотариус Н. Я., peг. № ***).

Както е изложено, в определението за насрочване на делото пред САС, оплакването за 3 непълнота на доклада е прието основателно, поради което въззивният съд е приел като доказателство по делото обезпечителна заповед от 07.10.2013 г. по търг. дело № 5019/2013 г. на СГС, определение на СГС, ТО 5 състав по т.д. 5019/2013 от з.з. на 01.10.2013 г. и постановление за налагане на възбрана от 07.10.2013 г. на ЧСИ Д..

Установява се, че на 09.10.2013 г. е вписана възбрана върху имота като предварително обезпечение в производството по несъстоятелност (щемпел на службата по вписванията в горния десен ъгъл на постановлението за налагане на възбрана от 07.10.2013 г. на ЧСИ Д., л.

36 от делото пред САС. Този факт се установява и от представените пред първата инстанция доказателства, както е посочено от СГС - вписването на възбраната е с вх.рег. № 49323/09.10.2013 г., том 23 35/ вид дело нотариално дело 38518/09.10.2013 г., дв. вх. рег.№ 48779/09.10.2013 г.: справка от имотния регистър, удостоверение за тежести с изх.№ 16266/2017 г., находящо се в нотариалната преписка на Нотариус Г. Г. с рег.№ ***, удостоверение за тежести с изх.№ 42478/2015 г. и с изх.№42475/2015 г., удостоверение за тежести с изх.№ 16070/22.03.2021 г., съдебно решение по гр.д.№1879/2013 г. на СГС. Ето защо, оплакванията за неправилно установен факт от първата инстанция са неоснователни.

Съдът излага следните правни изводи във връзка с тези факти.

Както е посочено и във въззивната жалба, действието на допуснатите предварителни обезпечителни мерки се заменя с действието на решението за откриване на производство по несъстоятелност и на мерките по чл. 630, ал.1. т. 4 ТЗ. С решението за откриване производство по несъстоятелност действието на предварителните обезпечителни мерки се заменя с това на мерките по чл. 630, ал.1, т.4 – ТЗ, съгласно изричния текст на разпоредбата н а чл. 629а, ал.9 – ТЗ. Постановени са обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника с решение, № 1709 от 05.11.2014 г. По т.д. № 5019/2013, на Софийски градски съд, ТО, пети състав на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ и подлежи на незабавно изпълнение.

С Решение № 85 от 25.05.2016 г. по т.д. № 2855/2015 на Първо ТО на ВКС е обявил в несъстоятелност свръхзадълженото дружество, като прекратява дейността на предприятието му, налага обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратява правомощията на органите на управление, лишава от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на неговата несъстоятелност и постановява да започне осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността на и разпределение на осребреното имущество. Неоснователно е въззивното оплакване, че ограниченото действие във времето на възбраната, допусната като предварителна обезпечителна мярка, означава непротивопоставимост на тази възбрана на ищеца, вписал исковата си молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД след налагане на възбраната. Както изрично е посочено в ТР 1/2015 на ОСГТК на ВКС по т.д. 1/2015, докато не бъде заличена, възбраната произвежда действие. Неоснователно е оплакването, че тази възбрана не е била продължена и действието й се е изгубило.

Поради наличие на по-рано вписана възбрана в производството по несъстоятелност, конститутивният ефект на решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД, исковата молба по което е вписана 4 след възбраната, не може да се противопостави на кредиторите на дружеството, съответно и на купувача на имота, който го е придобил в рамките на производството по осребряване на имуществото на длъжника. Лицата, придобили права върху недвижим имот от масата на несъстоятелността след отразяване на обща възбрана в имотния регистър по партидата на длъжника – техен праводател подлежат на отстраняване при въвод от синдика по реда на чл.

717л, ал. 3 ТЗ. Съответно тези лица не могат да получат и защита чрез предвидения в същата разпоредба иск за собственост, тъй като придобитите права биха били непротивопоставими на въведения във владение купувач, на основание чл. 717л, ал. 4 ТЗ, във връзка с чл. 496, ал.