Определение № 344 от 21.09.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 344 гр. Пловдив, 21.09.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20225000500442 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 4500/03.05.2022 г. от К. И. Ш. ЕГН ********** против определение № 513/20.04.2022 г., постановено по г. д. № 1782/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането на К. И. Ш. за продължаване на вече продължения срок за отстраняване на нередовностите на искова молба вх. № 265928/18.01.2021 г. по вх. регистър на СГС, направено с молба 4076/19.04.2022 г., тази искова молба е върната и е прекратено производството по г. д. № 1782/2021 г. по описа на ОС - Стара Загора.

Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът счита, че частната жалба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение № 513/20.04.2022 г., постановено по г. д. № 1782/2021г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането на К. И. Ш. за продължаване на вече продължения срок за отстраняване на нередовностите на искова молба вх. № 265928/18.01.2021 г., направено с молба 4076/19.04.2022 г., тази искова молба е върната и е прекратено производството по г. д. № 1782/2021 г. по описа на ОС - Стара Загора.

На практика са налице две определения, които имат различна процесуална природа и следва да бъдат анализирани по отделно, доколкото е двете са предмет на обжалване, както е посочено в частната жалба.

Определение № 513/20.04.2022 г. в частта, с която е оставено без уважение искането на К. И. Ш. за продължаване на вече продължения срок за отстраняване на нередовностите на искова молба вх. № 265928/18.01.2021 г. не подлежи на обжалване.

Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона.

1

Определението, с което е оставено без уважение искане на ищец да бъде продължен срок за отстраняване на нередовности, не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Няма и изрично предвидена обжалваемост за тази категория съдебни актове.

Следователно въззивна частна жалба вх. № 4500/03.05.2022 г. от К. И. Ш. ЕГН ********** против определение № 513/20.04.2022 г., постановено по г. д. № 1782/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която е оставено без уважение искането на К. И. Ш. за продължаване на вече продължения срок е недопустима.

Ето защо въззивна частна жалба вх. № 4500/03.05.2022 г. от К. И. Ш. ЕГН ********** против определение № 513/20.04.2022 г., постановено по г. д. № 1782/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която е оставено без уважение искането на К. И. Ш. за продължаване на вече продължения срок за отстраняване на нередовностите на искова молба вх. № 265928/18.01.2021 г. по вх. регистър на СГС, направено с молба 4076/19.04.2022 г., следва да бъде оставена без разглеждане.

С определение № 513/20.04.2022 г., постановено по г. д. № 1782/2021г. по описа на ОС – Стара Загора е върната искова молба вх. № 265928/18.01.2021 г. по вх. регистър на СГС от К. И. Ш. и е прекратено производството по г. д. № 1782/2021 г. по описа на ОС Стара Загора.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че не са отстранени в срок нередовности на исковата молба.

Този извод е законосъобразен.

Пред ОС – Стара Загора е висящо № г. д. № 1782/2021 г., образувано по искова молба вх. № 265928/18.01.2021 г. по вх. регистър на СГС от К. И. Ш..

С разпореждане № 260/06.12.2021 г. тази искова молба е оставена без движение за уточняване на обстоятелствата, на които се основава иска по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Този акт на съда е връчен на Ш. на 09.12.2021 г.

В изпълнение на указанията по това разпореждане е постъпила молба вх. № 7029/14.12.2021 г. от Ш. е направил искане за правна помощ, такава е предоставена и е назначен служебен адвокат.

На същия е изпратен препис от разпореждане № 260/06.12.2021 г., който е получен на 21.03.2022 г.

Постъпила е молба вх. № 3039/24.03.2022 г. от адвокат Г. А., в качеството на служебен адвокат на Ш., с която е направено искане за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

С определение № 406/25.03.2022 г. срокът е продължен с три седмици – до 15.04.2022 г.

Постъпила е молба вх. № 4076/19.04.2022 г. от Ш., чрез адвокат А., с която е направено второ искане за продължаване на срока с твърдения, че пред СГС и АС – София са подадени заявления, необходими за уточняване на данни по делото. Не са представени доказателства за подаването на такива заявления.

При това положение молбата за поредно продължаване на срока е подадена след датата на неговото изтичане и без навеждане на основателни причини за това и е оставена без уважение.

2

Срокът е изтекъл, а нередовностите на исковата молба не са отстранени.

С въззивната жалба са представени две заявления за достъп до електронни дела на СГС и АС – София, но няма твърдения или доказателства за връзката между тези дела и настоящото, поради което изводът за правилност на връщането не може да бъде променен.

В частната жалба се твърди, че втората молба за продължаване на срока е изпратена на 22.03.2022 г.. Това твърдение не кореспондира на представените по делото доказателства и твърдения. Видно от втората молба за възстановяване на срока, в нея е посочено, че това продължаване се иска във връзка с подадени заявления до СГС и АС – София. Същите са представени с частната жалба. И е видно, че са депозирани в съдилищата на 14.04.2022 г. Няма как документи с дата от април да се описани в молба, за която се твърди, че е съставена и изпратена през март.

Следователно е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК и исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото следва да бъде прекратено.

До тези крайни правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение в тази част следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна частна жалба вх. № 4500/03.05.2022 г. от К. И. Ш. ЕГН ********** против определение № 513/20.04.2022 г., постановено по г. д. № 1782/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която е оставено без уважение искането на К. И. Ш. за продължаване на вече продължения срок за отстраняване на нередовностите на искова молба вх. № 265928/18.01.2021 г. по вх. регистър на СГС, направено с молба 4076/19.04.2022 г.

Преписи от определението да бъде връчени на страните жалбоподател.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването, пред Върховния касационен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 513/20.04.2022 г., постановено по г. д. № 1782/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която е върната искова молба вх. № 265928/18.01.2021 г. по вх. регистър на СГС и е прекратено производството по г. д. № 1782/2021 г. по описа на ОС - Стара Загора.

Преписи от определението да бъде връчени на страните жалбоподател.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4