Решение № 268 от 20.04.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Благоевград, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20221210201836 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „А.“ с ЕИК, със седалище гр. Б.,, ул. „Д.“ №, представлявано от управителя С. Т. И. против Наказателно постановление № 420003861/09.11.2022 г., издадено от директора на РД“АА София, с което на дружеството на основание чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.57, ал.1 Наредба 11/31.10.2002 г. на МТС.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление и такива за издаването му при допуснати нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че в АУАН и НП не са отразени дата, място на извършване на нарушението и обстоятелствата около неговото извършване. Поддържа се, че видно от приложеното копие на СУМПС, към датата на извършения международен превоз водачът на МПС е притежавал изискуемата се психологическа годност.

Позовава се на чл.151а ЗДвП, според който лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава-членка на Европейски съюз или от друга държавастрана по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария могат да управляват МПС на територията на РБългария при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл.151 ЗДвП. Поддържа се, че административнонаказващият орган не се е съобразил с т.8. и 9 от Преамбюла на Директива 2006/126/ЕО на Европейски парламент и на съвета от 20.12.2006г. съгласно които с оглед взаимното признаване на свидетелствата за правоуправление на МПС е необходимо държавите членки да предефинират минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозни средства. Доказателства за изпълнение на съответствието с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставят, когато свидетелството се издава и периодично след това се подновява.

Навежда, че удостоверение за психологическа годност като самостоятелен документ се 1 изисква при първоначално придобиване и подновяване или подмяна на СУМПС, но не и при постъпване на работа.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и се претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв.В., който поддържа изложените в жалбата доводи.

Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира становище, в което излага аргументи за правилност и законосъобразност на издаденото НП и прави искане за неговото потвърждаване. Релевира възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Ш. И., роден на 06.01.1976 г. притежава свидетелство за управление на МПС, издадено на 20.04.2017 г. от ФРГермания за категориите АМ, А1, А, B, С1, С, ВЕ, С1Е, СЕ, L и Т със срок на валидност за всички категории 20.04.2022 г.

На 28.09.2022 г. около 11.30ч., в сградата на ОО „АА“ – Благоевград, находяща се в гр. Благоевград, бул. „Св.Д.Солунски “№77а свидетелите А. Я. и Е. Г. извършили тематична проверка на превозвача „А.“, притежаващ лиценз на ЕО № 16320/24.10.2016 г. за международен автомобилен превоз на товари.

От представените от упълномощено от управителя на дружеството лице документи и извършена справка в ИС Регистър за психологически изследвания на водачите на ИААА, проверяващите установили, че на 08.04.2022 г. превозвачът е извършил международен превоз на товари с МПС с рег. №, управляван от водача С. Т.

И., който не отговарял на изискванията за психологическа годност, тъй като не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.

Служителите на ИААА приели, че на 08.04.2022г. в седалището на дружеството превозвачът е допуснал до управление на МПС с рег. № водача С. Т. И., който е осъществил международен превоз на товари от Кралство Белгия до ФРГермания за периода 01.03.2022 г. – 01.08.2022г. /в тази част и на 08.04.2022 г./ като към тази дата водачът не отговарял на изискването за психологическа годност Предвид установеното, на 28.09.2022 г. свидетелят Я. в присъствието на свидетеля Г. и упълномощено от управителя на дружеството лице съставил срещу последното АУАН № 329330.

Актът бил връчен на същата дата на представител на дружеството, който го подписал без да обективира възражения .

Въз основа на акта, било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на „А.“ на основание чл.96г, ал.1 ЗАвтПр е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетел Г. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Превод от гръцки език на СУМПС на Ш.

И., Копие на АУАН №329330/25.09.2022 г.; Писмо от РДАА с рег. №52-00-569102/3/14.02.2023 г. АУАН №329330/28.09.2022 г.; Справка в регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване за С. Т. И.; Копие на тахографски листове; Копие на длъжностна характеристика на А. Я.; Копие на заповед №355/19.09.2022 г.; Копие на заповед №РД2 08-30/24.01.20 г.

При установяване на фактическата обстановка съдът се довери на показанията Г., като съобрази незаинтересоваността му от изхода на делото, последователното и непротиворечиво възпроизвеждане на възприетите от него обстоятелства и съответствието им от с приетите по делото писмени документи. Показанията на свидетеля са доказателствен източник за извършената проверка и неправените при нея констатации, както и детайли за процедурата по съставяне и връчване на АУАН.

Районният съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото.

В приетата по делото международна товарителница и копите на тахографските листове се съдържат данни за извършен международен превоз на товари с МПС с рег.

№ на 08.04.2022г, както и че същото е управлявано от водача С. Т. И..

От приложена по делото справка от регистъра на психологическите изследвания на водачите на ИААА се установява, че на 01.06.2018 г. на С. Т. И. е издадено Удостоверение за психологическа годност № 476311 валидно до 01.06.2021 г.

Съгласно копие на СУМПС, издадено от ФРГермания и неговия превод, С. Т.

И. притежава свидетелство за управление на МПС, издадено на 20.04.2017 г. за категориите АМ, А1, А, B, С1, С, ВЕ, С1Е, СЕ, L и Т със срок на валидност за всички категории 20.04.2022 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл.92,ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от компетентен орган, упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-0830/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението- дата и място, обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация. АУАН е съставен в присъствие на упълномощен представител на наказаното дружество, на когото е връчен.

В съставения АУАН и издаденото НП ясно и недвусмислено е посочено, че на 08.04.2022г. в седалището на управление на дружеството - гр. Б., ул. „Д.” превозвачът е допуснал водачът С. Т. И. да извърши международен превоз на товари, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, поради което словесното описание на нарушението не поставя съмнение за датата и мястото на нарушението.

3

Тук е мястото да посочи, че независимо от факта, че превозът е реализиран извън страната, място на извършване на нарушението е седалището на съответното дружество/едноличен търговец, на което е издаден лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари.

Отговорността на дружеството/едноличния търговец се ангажира в качеството му на автомобилен превозвач, като организирането на международен превоз без спазване на предвиденото с тази разпоредба изискване е именно седалището на дружеството, от където се осъществява оперативната дейност по организирането на превози. /В този смисъл са Решение № 2420 от 10.11.2019 г. на АдмС Благоевград по к.а.н.д. № 607/2019 г Решение № 267 от 24.10.2019 г. на АдмС Кюстендил по к. н.а.х д. № 229/2019 г.

Решение № 116 от 17.10.2019 г. на АдмС Търговище по к. а. н. д. № 77/2019 г. Решение № 1566 от 18.07.2019 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 1604/2019 г. и др./ Не съществува и несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.57, ал.1, Наредба 11/31.10.2002 г. лицето по чл.2, ал. 1 /едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице/ допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни.

При доказателствена обезпеченост на нарушението, на превозвача следва да се наложи определената с чл. 96г ал. 1, предл. 1 от ЗАвтП, имуществена санкция в размер на 3000 лева, предвидена за онзи, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.

Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.

Настоящият съдебен състав намира обаче, че превозвачът не е извършил нарушението, за което му е наложена „имуществена санкция по следните съображения.

Съгласно т.8 от Преамбюла на ДИРЕКТИВА 2006/126/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на моторни превозни средства "На основание на пътната безопасност следва да се определят минимални изисквания за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства. Необходимо е изпитите за управление на превозно средство и лицензирането да бъдат хармонизирани. Във връзка с това следва да се дефинират знанията, уменията и поведението, свързани с управлението на моторни превозни средства, изпитът по управление на превозно средство следва да се основава на тези концепции и следва да се предефинират минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на такива превозни средства“. Като т.9 предвижда, че „доказателство за изпълнение на съответствието с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство от водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или товари, следва да предоставят, когато свидетелството се издава и периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните правила за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за свободното движение на хора, ще избегне изкривяването на конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната 4 отговорност на водачите на такива превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на други превозни средства.