Определение № 2249 от 24.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2249 гр. Пловдив, 24.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501011 по описа за 2026 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 Постъпила е частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, против Определение № 2551 от 26.02.2026 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Кредисимо“ ЕАД за изменение на Решение № 5266 от 30.11.2025 г., постановено по гр. д.

№ 21380/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта за разноските, присъдени в полза на Еднолично адвокатско дружество Е. И. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като присъденото на пълномощника на ищеца възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА бъде намалено от 697,20 лв. на 240 лв. с вкл. ДДС.

Постъпила е и частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, против Определение № 2551 от 26.02.2026 г., в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Ай Тръст“ ЕООД за изменение на Решение № 5266 от 30.11.2025 г., постановено по гр. д. № 21380/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта за разноските, присъдени в полза на Еднолично адвокатско дружество Е. И. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което присъденото на пълномощника на ищеца възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА да бъде намалено от 610,90 лв. до размера от 240 лв. с вкл. ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частните жалби от въззиваемата страна, с който същите се оспорват като неоснователни.

Излагат се съображения в подкрепа на атакуваното определение и се иска 1 същото да бъде потвърдено.

Частните жалби са допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което подлежат на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 21380/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив е образувано по искова молба на К. А. Т. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 2330509/31.12.2020 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, както и нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 31.12.2020 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.

В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник с уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

С постановеното по делото решение № 5266 от 30.11.2025 г., ответникът „Кредисимо“ ЕАД е осъден да заплати на пълномощника на ищеца - ЕАД Е.

И., адвокатско възнаграждение в размер на 697,20 лв. с вкл. ДДС за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Със същото решение е осъден ответникът „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на пълномощника на ищеца - ЕАД Е. И., адвокатско възнаграждение в размер на 610,90 лв. с вкл. ДДС за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

С молби по чл. 248 ГПК „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са направили искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатски възнаграждения по всеки от исковете на 240 лв. с вкл. ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който се излагат съображения за неоснователност на подадените молби.

С обжалваното определение съдът е оставил молбите без уважение, като се е мотивирал с вида и цената на предявените искове, извършените от процесуалния представител на ищеца действия, практиката на Съда на Европейския съюз относно адвокатските възнаграждения, както и с обстоятелството, че исковете са предявени от потребител, който е икономически по-слабата страна.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, а по същество неправилно.

Съгласно актуалната практика на СЕС и ВКС при определяне на размера на адвокатското възнаграждение в хипотеза на осъществена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от размерите, предвидени в Наредба № 1/2004 г., а следва да съобрази единствено действителната фактическа и правна сложност на делото, съответно – положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по делото. Това от своя страна означава да се отчетат конкретни фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, вида и обема на събраните в производството доказателства. В настоящия случай са 2 предявени два субективно и обективно съединени иска, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по всеки от исковете поотделно, като се съобрази и факта, че адвокатът, оказал правната защита, е регистриран по ЗДДС. Действително цената на всеки от исковете е сравнително висока, но преценявайки обема на реално извършената адвокатска защита и сложността на делото, а именно, че се касае за един сравнително несложен спор, решаването на който е приключило бързо проведено е едно съдебно заседание, в което представител на ищеца не се е явил, събрани са единствено писмени доказателства, като следва да се отчете и натрупаната многобройна съдебна практика по идентични искове, настоящият съдебен състав намира, че за всеки от исковете следва да бъде определено възнаграждение от по 480 лв. с вкл. ДДС.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските в указания смисъл.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2551 от 26.02.2026 г., постановено по гр. д. № 21380/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Кредисимо“ ЕАД за изменение на постановеното по делото Решение № 5266 от 30.11.2025 г., в частта за разноските, присъдени в полза на Еднолично адвокатско дружество Е. И. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 5266 от 30.11.2025 г., постановено по гр.д. № 21380/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, с която е осъден „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, да заплати на ЕАД Е. И., ЕИК 180978004, сумата от 697,20 лв. с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по делото на К. Т. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, като НАМАЛЯВА присъденото с решение № 5266 от 30.11.2025 г., постановено по гр.д. № 21380/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на Еднолично адвокатско дружество Е. И. от 697,20 лв./356,47 евро с вкл. ДДС на 480 лв./245,42 евро с вкл. ДДС.

ОТМЕНЯ Определение № 2551 от 26.02.2026 г., постановено по гр. д. № 21380/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Ай Тръст“ ЕООД за изменение на постановеното по делото Решение № 5266 от 30.11.2025 г., в частта за разноските, присъдени в полза на Еднолично адвокатско дружество Е. И. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 5266 от 30.11.2025 г., постановено по гр. д. № 21380/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, с която е осъден „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, да заплати на ЕАД Е. И., ЕИК 180978004, 3 сумата от 610,90 лв. с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по делото на К. Т. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, като НАМАЛЯВА присъденото с решение № 5266 от 30.11.2025 г., постановено по гр. д. № 21380/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на Еднолично адвокатско дружество Е. И. от 610,90 лв./312,35 евро с вкл. ДДС на 480 лв./245,42 евро с вкл. ДДС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4