Определение № 2452 от 26.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2452 гр. В., 24.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20233100501175 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по жалба на Д. К. В., ЕГН **********, уточнена с молба от 18.04.2023г., срещу Определение №260056 от 22.02.2023г. по гр. дело №9607/2015г. на ВРС , 16-ти състав, с което е оставена без разглеждане молба с вх. при ВРС №260222/16.01.2023г. на В., за изменение на протоколно определение от о.с.з. на 14.12.2022г. по същото дело на ВРС, с което В. е осъдена за държавна такса по делото.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт и за постановяването му в нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че тъй като с протоколното определение от о.с.з. на 14.12.2022г. по делото на ВРС е била одобрена от съда постигнатата между страните спогодба, който акт не подлежи на обжалване, а след това е било прекратено прозиводството по делото, то срокът по чл.248 от ГПК следва да бъде едномесечен от момента на постановяване на акта, а не в срока за обжалване на прекратителния акт на ВРС. Моли се за неговата отмяна и за връщане на делото на ВРС с указания за разглеждане на молбата по чл.248 от ГПК.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден отговор от насрещната страна.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, като отделно е надлежно администрирана, поради което следва да бъде разгледана.

1

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът намира следното:

Производството пред ВРС е с предмет делба на недвижими имоти и с правно основание чл. 34 от ЗС, по което е постановено влязло в сила Решение № 654/05.04.2022 г. по в. гр. дело № 3318/2020 г. на ВОС, с което е отменено Решение № 2102 от 14.05.2018г. по гр.д. № 9607/2015г. по описа на ВРС, ХVIти състав, и са допуснати до делба следните недвижими имоти, между следните съсобственици и при следните квоти: място от 600кв.м. идеални части от място, цялото с площ от 800кв.м., съставляващо поземлен имот №758 по кадастралния план на землището на село Д., община А., обл.В., попадащ в селищно образувание „Д. л.”, община А., обл.В., ведно с построената в него жилищна сграда на два етажа със застроена площ по нот.акт 24.50кв.м. при граници на целия имот: ПИ ....., път, ПИ №..... и път при части .............../............. за Ц. К. К., ЕГН:********** и .............../............. за Д. К. В.,ЕГН: **********, както и на: апартамент, находящ се в град В., ж.к.Ч., ...вх.Б, ет.2, ап.№30 със застроена площ от 81.47кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, коридор, два балкона, при граници:ап. от вх.В, тревна площ, ап.29 стълбищна клетка на паркинг, ведно с избено помещение с площ от 4.58кв.м., при граници: коридор, изба ап.29, коридор, изба ап.31, както и 1.41582%ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, попадащо в 19 подрайон на град В. при квоти 4 491,67/ 91 410 / или 4,92%/ за Ц. К. К., ЕГН:********** и 86 918,33/ 91 410 / или 95,08 % / за Д. К. В.,ЕГН: **********.

Във втората фаза на делбата, в открито съдебно заседание, проведено на 14.12.2022г., ВРС е одобрил спогодба, сключена между съделителите, по силата на която са поставени в дял и изключителна собственост на Д. К. В. описаните по-горе недвижими имоти, както и е осъдена същата да заплати на Ц. К. К. сумата от 18500 лева, представляваща парично уравнение на дела на последния. След акта за одобряване на спогодбата, в същото о.с.з. ВРС е осъдил всяка от страните да заплати по сметка на ВРС държавна такса, както следва: Д. К. В. – сумата 3806лева, а Ц. К. К. – 370лева. След което производството по делото е прекратено.

На 16.01.2023г. е подадена молба от Д. К. В. за изменение на протоколното определение от о.с.з. на 14.12.2022г., с което В. е осъдена за държавна такса.

С обжалваното определение №260056 от 22.02.2023г. мобата е оставена без разглеждане по мотиви, че е подадена след срока за обжалване на акта по чл.81 от ГПК на първоинстанционния съд, приложим за случая.

Съобразно чл.248 от ГПК всяка страна има право на защита срещу всеки съдебен акт, в частта му за разн.те, който има краен за производството пред съответния съд характер и при който на осн. чл.81 от ГПК съдът има задължението да разпредели разн.те между страните с оглед резултата от 2 производството. А съобразно чл.81 от ГПК съдът следва да се произнесе по разн.те с всеки съдебен акт, с който се приключва делото пред съответната инстанция. Явно е от тези разпоредби, че се касае за крайния акт, чрез който се приключва производството пред съответния съд и който изключва следващ акт относно развитието на съдопроизводството. От систематическото тълкуване на нормата на чл.81 от ГПК във връзка с тези на чл.78, ал.1- 4 от ГПК следва, че актът, който приключва производството, е или съдебно решение, с което искът се уважава или отхвърля, или определение за прекратяване на производството пред съда, след като отговорността за разн. възниква само в тези случаи. Разпоредбите, уреждащи процесуалната отговорност, не могат да се тълкуват разширително, поради което само в тези случаи се дължи разпределяне от съда на отговорността за разн.те в процеса (Определение №452/06.12.2018г. по ч.гр.д. №2921/2018г. на ВКС;

Определение №314/04.10.2018г. по ч.гр.д. №2402 за 2018г. на ВКС; и други).

Поради това и срокът за молба по чл.248 от ГПК се определя съобразно обжалваемостта или не на този краен за производството акт – по правило срока за обжалване на приключващия производството акт, а при необжалваемост на последния – в едномесечен от постановяването му.

В случаите, когато страните постигнат спогодба и желаят одобряване на същата от съда се наслагват два съдебни акта. Първият от тях, по време и по съдържание, е определението за утвърждаване на спогодбата. С него съдът се произнася по въпросите дали постигнатата спогодба не противоречи на закона и морала и дали касае спорното материално право. При тези предпоставки така одобрената от съда спогодба се приравнява на влязло в сила съдебно решение от гледна точка на неговите държавноправни последици – сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила. За разлика от решението обаче, съдебна спогодба не държи сметка за установените по делото фактич. и правни данни, а неин основен елемент е договора между страните, от който произтичат последиците й. Ето защо дори одобрена от съда, съдебната спогодба няма самостоятелно значение, а съставлява само условие за да се прояви нейният ефект (Опр. №64/30.10.2008г. по ч.т.д. №351/2008г. на ВКС; и други). Друга процесуална последица на одобрената спогодба е и десезирането на съда от предмета на делото (изцяло или отчасти). Ето защо едва след и заради утвърждаването на спогодбата, съдът дължи втория си самостоятелен акт, а именно определение за прекратяване на производството. Щом след одобряването на спогодбата съдът дължи последващ акт по отношение на развитието на производството, то няма как актът за утвърждавне на взаимното съгласие на страните по предмета на делото да е този с характера по чл.81 от ГПК. Нещо повече – при липсата на последващо прекратително определение, то самото производство не се явява приключено в изяснения смисъл. И още – прекратителният акт е подлежащият на обжалване, въззивният конрол на който често се концентрира върху въпроса дали спогодбата е изчерпила целия предмет на спора, доколкото ако не е, производството следва да продължи (арг. от чл.234, ал.4 ГПК). Аналогично е положението и в хипотезите на чл.232 от ГПК и чл.233 от ГПК, които впрочем имат същото систематично място в процесуалния закона. Затова при 3 липсата на съдебно решение, определението за прекратяване на делото отразява крайната воля на съда за производството, като процесуална дейност, поради което именно постановяването му обуславя определяне на дължимите такси и разн.. Специалната норма на чл.355 от ГПК не разкрива друго разрешение по въпроса относно момента на разпределяне на разн.те в процеса – с крайния за производството по делба акт, а именно решението по втората фаза или прекратяването на производството по делбата.

При така приетото и с оглед данните, че на 14.12.2022г. съдът е одобрил спогодбата между страните, след което ги е осъдил за разн. и е и прекратил производството по делбата, последният от които съдебни актове е подлежал на обжалване, като преграждащ производството по смисъла на чл.274, ал. 1, т. 1 от ГПК, то срокът по чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК е бил именно една седмица от заседанието на 14.12.2022г., на което страните присъствали. Това съответства и на целта на законодателното разрешение – страната да може да се защити и срещу крайния акт, и срещу отговорността за разн., последица от него, в един и същ срок. И след като молбата по чл.248 от ГПК на Д. В. е подадена на 16.01.2023г., то същата е просрочена и не следва да бъде разглеждана от съда.

По изложените съображения въззивният съд преценява, че при данните по делото доводите в жалбата са неоснователни, а обжалваният съдебен акт е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №260056 от 22.02.2023г. по гр. дело №9607/2015г. на ВРС , 16-ти състав, с което е оставена без разглеждане молба с вх. при ВРС №260222/16.01.2023г. на Д. К. В., за изменение на протоколно определение от о.с.з. на 14.12.2022г. по същото дело на ВРС, с което Д. В. е осъдена за държавна такса по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4