Решение № 92 от 08.04.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Б., 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т.а А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И. Цв. Т.а А. Гражданско дело № 20241810101519 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Т. М. Г. от Б., бул.Ц. О., бл.*, вх.*, ап.*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. С.

К. от АК-Я. моли да бъде осъден „Н. Г.“ЕООД с ЕИК: * и с адрес на упавление: Б., ул.И. Ш.

№* да заплати сумата-главница от 920.33 евро/деветстотин и двадесет евро и 33 евроцента/1800лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на собствения му специален автомобил „Ф. Д.“ 2.5Д“ с рег. № *, който е напълно унищожен в резултат на пожар на 19.08.2019г. в Б., причинен по непредпазливост от П. А.

П. от Б. по време на работата му като „общ работник“ в „Н. Г.“ЕООД с ЕИК: *, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 19.08.2019г./датата на увреждането/ до окончателното заплащане и присъждане на направените по делото разноски, за които не е представен списък за разноските по чл.80 от ГПК.

В с.з. ищецът Т. М. Г. от Б., чрез пълномощник адв. С. К. от АК-Я. е депозирал писмено заявление с вх.№ 4040 от 24.03.2026г., с което моли да се уважи иска и се присъдят разноски.

ОТВЕТНИКЪТ-„Н. Г.“ЕООД с ЕИК: *, чрез управителя Н. С. П. е направил възражение по иска и е представил писмен отговор с вх.№ 9487 от 15.11.2024г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва иска. Заявява, че има образувано ДП № 16/2023г. по описа на ОСлО при СОП, пр.пр. № 922/2020г. по описа на РП-Б. като според ответника присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд. Моли да се отхвърли иска като неоснователен.

1

В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв. С. С. от САК оспорва иска, заявява, че с присъдата е прието, че са унищожени части от кемпер-странични стъкла, както и други вещи, които не са част от МПС-кемпер, а именно багажник и 4 бр. шезлонги. От присъдата не се установява, че е унищожен изцяло кемпера, както и няма данни за неговата парична равностойност. Моли да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, за което представя списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.261/.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Видно от приложеното копие от свидетелство за регистрация на МПС-част ІІ-ра, се установява, че ищецът е собственик на специален автомобил „Ф. Д.“ 2.5Д“ с рег. № *.

От приложените по делото писмени доказателства- копия от влязла в сила на 26.01.2026г. Присъда №27 от 14.10.2025г. по НОХД № 497/2025г. по описа на РС-Б. заедно с мотивите и Решение № 12 от 26.01.2026г. по ВНОХД № 882/2025г. по описа на ОС-София, се установява, че на 19.08.2019г. при работа в производствената база на ответното дружество в Б., подсъдимият П. А. П., който работил на длъжност „общ работник“, разглобявал лек автомобил, като използвал ъглошлайф, при което се запалила част от автомобила. Той и негови колеги се опитали да загасят пожара, но не успели, за което огънят обхванал базата и съседен имот, собственост на Т. Х. Т., където бил паркиран специален автомобил „Ф. Д.“ 2.5Д“ с рег. № *, собственост на ищеца. В резултат на пожара били стопени странични стъкла на кемпера „Ф. Д.“ 2.5Д“ с рег. № *, на стойност 230.08 евро/ 450лв./, стопен пластмасов багажник на тавана на кемпера, на стойност 306.78 евро /600лв./ и стопени 4 броя шезлонги, намиращи се в багажника на тавана на кемпера, на стойност от 245.42 евро /480лв./, за което подсъдимият П. А. П. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.331, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.330, ал.1 от НК-затова, че на 19.08.2019г. в Б. по непредпазливост е запалил чуждо имущество със значителна стойност, като са последвали значителни вреди и му е наложено наказание по НК.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД е допустим.

Разгледан по същество, съдът намира, че искът по чл.49 от ЗЗД за сумата-главница от 920.33 евро/деветстотин и двадесет евро и 33 евроцента/1800лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на собствения му специален автомобил „Ф. Д.“ 2.5Д“ с рег. № *, който е напълно унищожен в резултат на пожар на 19.08.2019г. в Б., причинен по непредпазливост от П. А. П. от Б. по време на работата му като „общ работник“ в „Н. Г.“ЕООД с ЕИК: *, за което е осъден с влязла в сила на 26.01.2026г. присъда № 27 от 14.10.2025г. по НОХД № 497/2025г. по описа на РС-Б., е частично основателен и следва да бъде уважен само за сумата от 536.86 евро, която представлява сбор от стойността на стопените стъкла /230.08 евро/ и стопеният багажник на кемпера /306.78 евро/, по следните правни съображения:

2

Според чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа–чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така- ППВС № 9/1966 г.); 2) осъществен фактически състав по чл.45 от ЗЗД от физическо лице–пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда–имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (такаППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа.

Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 7/58г. отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна, за чужди виновни действия и е предвидена за по - лесното обезщетяване на пострадалите.

Предявяване на иск по чл.49 от от ЗЗД не изключва отговорността на прекия причинител на вредите и не препятства възможността за ангажиране и неговата отговорност по реда на чл.45 от ЗЗД, при наличието на посочените по-горе предпоставки деяние, вреда– имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина.

В случая се установи, че осъденият за извършено престъпление-запалване на 19.08.2019г. в Б. по непредпазливост на чуждо имущество, включващо части от специален автомобил „Ф.

Д.“ 2.5Д“ с рег. № *, собственост на ищеца, П. А. П. по време на пожара е работил като „общ работник“ в ответното дружество.

Съдът намира, че ответното дружество, което е работодател на осъденото лице за пожара станал по време на работата му, е отговорно за търсеното обезщетение за причинени имуществени вреди на ищеца като собственик на описаното по-горе МПС.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Задължителна за гражданския съд сила имат още влязлото в сила решение на наказателния съд по реда на чл.

78а от НК и одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство. Поради това в настоящия случай съдът намира за категорично установено извършването на противоправното деяние от лицето П. А. П., за което същият е признат за виновен с влязла в сила на 26.01.2026г. присъда №27 от 14.10.2025г. по НОХД № 497/2025г. по описа на РС-Б., в резултат на което по непредпазливост е запалил чуждо имущество със 3 значителна стойност, като са последвали значителни вреди, измежду които са и установените вреди по специален автомобил „Ф. Д.“ 2.5Д“ с рег. № *, изразяващи се в стопени стъкла и стопен багажник на тавана, на обща стойност от 536.86 евро – престъпление по чл.331, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.330, ал.1 от НК.

Поради това съдът прие, че са установени елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД - за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, който към момента на пожара е работодател на осъденото с влязла в сила присъда лице по НОХД № 497/2025г. по описа на РС-Б..

Съдът намира за доказано и настъпването на имуществени вреди само до сумата от общо 536.86 евро, включваща стойността на стопени стъкла и стопен багажник на тавана на кемпера, тъй като само за тези вреди е признат за виновен прекия извършител на пожара с оглед на приложената по делото присъда.

Ищецът е предявил иска по чл.49 от ЗЗД за равностойността на целия кемпер, но няма доказателства същият да е унищожен изцяло, както няма доказателства и за неговата равностойност към момента на пожара.

С оглед на обстоятелството, че се търси цялата равностойност на процесното МПС, съдът намира, че искът следва да се уважи и за отделни части от това превозно средство, за които прекият причинител на пожара и работник на ответника е осъден с влязла в сила присъда, а именно стопени стъкла и стопен багажник на кемпера. Съдът приема, че тези части са част от самото превозно средство, за които следва да се уважи иска. Предмет на иска не са стопените четири шезлонги, находящи се в багажника на кемпера, които представляват отделни вещи, различни от превозното средство.

Поради гореизложеното искът е основателен само за сумата от 536.86евро, представляваща сбора от стойността на стопени стъкла и стопен багажник на тавана на специален автомобил „Ф. Д.“ 2.5Д“ с рег. № *, в резултат на пожара, предизвикан по непредпазливост от работник по време на работата му при ответника.

Съдът намира, че следва да се уважи и искането за заплащане на законната лихва за забава върху горната сума-главница от 536.86евро, считано от деня на увреждането-19.08.2019г. до окончателното заплащане.

Поради гореизложеното искът за заплащане на разликата над сумата от 536.86 евро до пълния предявен размер от 920.33 евро следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от 163.81 евро за направени разноски по настоящето дело за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса съразмерно на уважената част от иска.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да заплати на ответника сумата от 126 евро за направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение с оглед на 4 отхвърлената част от иска.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.49 от ЗЗД „Н. Г.“ЕООД с ЕИК: * и с адрес на управление:

Б., ул.И. Ш.№* да заплати на Т. М. Г. от Б., бул.Ц. О., бл.*, вх.*, ап.*, с ЕГН: ********** сумата-главница от общо 536.86 евро / петстотин тридесет и шест евро и 86 евроцента/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на стопените стъкла, на стойност 230.08 евро и на стопен багажник на тавана, на стойност 306.78 евро на собствения му специален автомобил „Ф. Д.“ 2.5Д“ с рег. № *, които части от автомобила са унищожени в резултат на пожар на 19.08.2019г. в Б., причинен по непредпазливост от П. А. П. от Б. по време на работата му като „общ работник“ в „Н.

Г.“ЕООД с ЕИК: *, за което е осъден с влязла в сила на 26.01.2026г. присъда по НОХД № 27 от 14.10.2025г. по НОХД № 497/2025г. по описа на РС-Б., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 19.08.2019г. до окончателното заплащане, както да заплати и сумата от 163.81 евро/сто шестдесет и три евро и 81 евроцента/ за направени разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.