Решение № 627 от 06.10.2025, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 1044/2025
- Вид
- Решение № 627
- Подписан
- 06.10.2025
- В сила
- 05.11.2025
- Състав
- Иван Цветозаров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68д, ал. 1 и 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 и 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 627 гр. Враца, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20251420101044 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на И. Г. Ч. с ЕГН ********** и адрес гр.
*******************, чрез адв. Л. К. Б. от АК-София, срещу „Вива кредит“ АД с ЕИК 207343548, седалище и адрес на управление гр. гр. София, ж.к. „Люлин-7“, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, бл. „Силвър Център“, ет. 2, ап. 73Г, с която (съгласно уточнителна молба с вх. № 7248/19.05.2025 г. на Врачански районен съд) са предявени обективно съединени искове, както следва: 1) установителен иск за прогласяване на нищожността на основание чл. 26, ал. 1, хипотеза 1 и 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) на договор за потребителски кредит № 5978033/17.11.2023 г., сключен между „Вива кредит“ АД и И. Ч.; 2) евентуално съединен иск (с исковете по т. 1) за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата 3 941,80 лева по договор за потребителски кредит № 5978033/17.11.2023 г., формирана както следва: 796,90 лева-лихва, 1 887,00 лева-такса за експресно разглеждане на документи и 1 257,90 лева-неустойка по договора, тъй като договорът е нищожен, респективно клаузата за такса за експресно разглеждане на документи и клаузата за неустойка са нищожни; 3) евентуално съединени искове (с исковете по т. 1) по чл. 21, ал. 1, вр. чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК и чл. 19, ал. 5, вр. с ал. 4 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, 1 хипотеза 3, във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, за обявяване на нищожност на клаузите на чл.
1, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 5978033/17.11.2023 г.
Ищцата И. Ч. твърди, че на 17.11.2023 г. е сключила с ответника „Вива кредит“ АД договор за потребителски кредит № 5978033/17.11.2023 г. за предоставяне на сумата 3 050,00 лева. Твърди, че се е задължила по договора да върне заетата сума с тридесет погасителни вноски, последната с падеж 10.01.2025 г. и с общ размер 5 733,90 лева, включваща главница, лихва, такса за експресно разглеждане на документи и неустойка за предоставяне на обезпечение, с годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 40,32% и годишен лихвен процент (ГЛП) – 50,03%, а кредитодателят се е задължил да предостави паричната сума в брой, срещу подписване на разходен касов ордер.
Излага, че съгласно чл. 1, ал. 3 и 4 от процесния договор за предоставяне на кредит, ищцата дължи такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 1 887,00 лева, която сума следва да се заплати разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.
Посочва, че съгласно чл. 4, ал. 1 от процесния договор за предоставяне на кредит, кредитополучателят се е задължила в срок 3 работни дни от сключване на договора да обезпечи кредита чрез: осигуряване на действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключването на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или предоставяне на банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя (включително главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция следва да бъде най-малко 30 дни от датата на падежа на последната вноска, а третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, следва да отговарят на изискванията по общите условия на кредитора и да бъдат одобрени от него. Поради непредоставянето на обезпечение потребителят дължи неустойка в предвидения в общите условия на кредитора размер, а и именно в размер на 1 257,90 лева, като неустойката по съответния договор се заплаща разсрочено, заедно с месечните погасителни вноски.
Оспорва таксата за експресно разглеждане на документи и неустойката за непредоставяне на обезпечение по договора като нищожни, поради противоречие на добрите нрави, заобикаляне на императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 о т ЗПК и надвишаване на максималния размер на ГПР и като нелоялна търговска практика.
2
Твърди, че в договора за кредит реалният размер на ГПР, прилаган фактически между страните не отговаря на посочения в договорите размер на ГПР, което посочва, че е заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и 2 ЗЗП, тъй като кумулирането на такса за експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора към погасителни вноски превръща размера на вноските в значително по-голям от посочения в договорите за кредит. Счита, че договорната възнаградителна лихва по договора в размер на 40,32% е нищожна поради противоречие на добите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва за претендирания период. Заявява, че ГПР по договора за кредит надвишава максималния императивен размер по чл. 19, ал. 4 о т ЗПК от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, което води до нищожност на договора за потребителски кредит. Ищцата твърди, че е погасила изцяло задълженията си по договора за кредит, като е внесла по сметка на кредитора чистата сума по кредита. Моли съдът да обяви за нищожен в цялост договора за кредит, евентуално, ако счете, че договорът не е нищожен да обяви за нищожни клаузата за такса за експресно разглеждане на документи и клаузата за уговаряне на неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и да признае за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата 3 941,80 лева по договор за потребителски кредит № 5978033/17.11.2023 г., формирана както следва:
796,90 лева-лихва, 1 887,00 лева-такса за експресно разглеждане на документи и 1 257,90 лева-неустойка по договора. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът „Вива кредит“ АД оспорва предявените искове като недопустими (предявени при липса на правен интерес) и неоснователни.
Признава, че между страните действително е сключен договор за потребителски кредит № 5978033/17.11.2023 г. за предоставяне на сума в размер на 3 050,00 лева, като заемната сума е била предоставена на ищцата в брой, както и че в договора се съдържат посочените от ищцата клаузи, но твърди, че по договора не е била начислявана такса за експресно разглеждане на документи. Твърди, че на ищцата е предоставена необходимата преддоговорна информация, включваща стандартен европейски формуляр и общи условия, като ищцата се е подписала под договора, с коет о е изразила съгласие със съдържанието на договора и за неговото сключване.
Оспорва твърденията, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е нищожна, като твърди, че неустойката не излиза извън присъщата й обезпечителна и санкционна функция, тъй като с нея се цели длъжникът да изпълни задължението си. Посочва, че действителността на неустойката следва да се преценява към момента на сключване на договора, а не в резултат на размера, получен вследствие на неизпълнението. Навежда, че неустойката е нищожна поради противоречие на добрите нрави, само ако единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а в процесния случай неустойката отговаря на 3 присъщите й функции и поради това не е нищожна. Поддържа, че при изчисляване на ГПР по процесния договор за кредит се е придържал към приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 17.11.2023 г. страните са сключили договор за потребителски кредит № 5978033, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сума в размер на 3 050,00 лева за задоволяване на текущи потребителски нужди, като ищцата се е задължила да върне същата сума, ведно с лихвите, с тридесет погасителни вноски, последната с падеж 10.01.2025 г., като общата дължима от ответницата сума по процесния кредит е 5 733,90 лева съгласно погасителен план, представляващ приложение № 1 към договора.
От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесният договор за кредит в размер на 3 050,00 лева е бил изцяло усвоен от ищцата. Ищцата е заплатила в полза на ответника за погасяването на задължението си по процесния договор за кредит сумата 2 596,12 лева (в това число сумата 1 884,12 лева-главница и сумата 711,30 лева-договорна лихва). Реалният годишният процент на разходите (ГПР), като се вземат предвид дължимите такса за експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне на обезпечение, е в размер на 103,39 %.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, в случай че кредитополучателят не представи на кредитора обезпечение по кредита по чл. 4, ал. 1 от договора (осигуряване на действието на трето физическо лице, отговарящо на определени условия, изразяващо се в сключването на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, или предоставяне на банкова гаранция, в тридневен срок от усвояване на сумата по договора за кредит, заемателят дължи неустойка в размер на 1 257,90 лева. Уговореният размер годишен лихвен процент (ГЛП) по договора е фиксиран на 40,32 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е фиксиран на 50,03 %.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед заявените с исковата молба доводи и предвид задължението на съда да следи служебно за нищожност на клаузи, създаващи неравноправност в случаите, когато страна по правоотношението е потребител, съдът намира, че следва да обсъди валидността на клаузите относно уговорения ГПР и неустойката.
Съобразно легалната дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, дадена от законодателя в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за 4 кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита), представляват общ разход по кредита. В този смисъл таксата за експресно разглеждане и неустойката са разходи, който се обхващат от понятието „общ разход по кредита за потребителя“ и следва да се включат към ГПР.
С договора и погасителния план страните са предвидили заплащането натакса за експресно разглеждане на документи в размер на 1 887,00 лева и неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди обезпечение в общ размер от 1 257,90 лева.
Същевременно съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50,00 % от взетата сума.
Общото задължение на кредитополучателя е еквивалентно на вписаните в погасителния план сборни плащания, в които изрично са посочени задължението за такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1 887,00 лева и задължението за неустойка в общ размер от 1 257,90 лева.
Съдебно-счетоводната експертиза по делото установи по безспорен начин, че реалният ГПР е в размер на 360,00 %.
Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d625a665-6f7b-4ed5-b426-ce4f4f1741ba