Решение № 7 от 07.01.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Ботевград, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело № 20251810200703 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д- 63 от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Наказателно постановление /НП/ № 25-1204-001149 от 11.08.2025г., издадено ***** - Началник Група към ОДМВР София, Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, с което на Д. М. Щ., с ЕГН **********, живущ с. Брестница, ул. ,,*****‘‘ № 10, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178ж, ал.1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.

58, т.3 от ЗДвП.

Становищата на страните:

Жалбоподателят – Д. М. Щ. в жалбата си прави искане за отмяна на наказателното постановление. Твърди, че изложеното в обжалваното наказателно постановление не отговаря на истината, както и че не му било връчено. Излага, че действително се движел в аварийна лента, но поради необходимост за указване помощ на пътник в автомобила, който получил силни болки в слабините.

Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, се 1 явява лично и с процесуалния си представител адв. К. от АК-Ловеч, който развива допълнителни съображения за отмяна на обжалвания акт.

Ответната страна ОД на МВР - София редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита от 03.11.2025г. на ОД на МВР- София, чрез гл. юрик. *** Г.а, с която моли Съда да остави без уважение жалбата на жалбоподателя като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на разноските на противната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 04.07.2025 г. в хода на специализирана полицейска операция за установяване нарушения по ЗДвП, свидетелите Г. К. и В. К. /полицаи от РУПравец/, възприели, че лек автомобил в община Ботевград, по АМ Хемус с посока на движение от София към Варна, на км. 37 се движел по лентата за принудително спиране. За видяното от тях уведомили служителите от КАТ на ОДМВР-София, които изпълнявали служебните си задължения на АМ-Хемус.

Жалбоподателят бил своевременно спрян за проверка след тунел „Топли дол“ от свидетелят Г. В. /младши автоконтрольор от ОДМВР-София/, който на основа сведенията на очевидците на нарушението /свидетелите Г. К. и В. К./ и на собствена проверка установил, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил се движел по лентата за принудително спиране без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и пътниците в ППС, за което свидетелят В. му съставил АУАН № 979047, за това, че на 04.07.2025г., около 17:15 часа управлявал лек автомобил Пежо 206, с рег. № ***** по АМ Хемус с посока от София към Варна като на км. 37 се движел по лентата за принудително спиране, без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и пътниците в ППС - нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП.

Противно на твърденията на жалбоподателя, актът му бил предявен за запознаване със съдържанието, който жалбоподателят подписал без възражения и лично получил, обстоятелство удостоверено с подписа му – л.

12 от делото.

В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били постъпили възражения срещу акта.

2

Въз основа на АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и посочване на правна квалификация, на 11.08.2025г. ***** - Началник Група към ОДМВР София, Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, издал обжалваното НП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на свидетелите Г. И. В. – актосъставител и свидетелите Г. Г. К. и В. К. К. – свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, свидетеля Анка И.а *****, както и въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН № 979047, картон на наказателно постановление, справка за собственици на превозно средство, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, Заповед № 8121к15085/09.12.2024г. на МВР, акт за стъпване в длъжност, справка за нарушител/водач, медицинско направление № 25322102D08В от дата 18.11.2025 година и др.

Липсват доказателства или твърдения за техническа неизправност на автомобила.

Спорният въпрос е дали е имало пътник във автомобила със здравословен проблем.

Съдът намира, че показанията на свидетелите Г. И. В., Г. Г. К. и В. К. К. са обективни, логични и последователни, поради което ги кредитира изцяло.

Между тях и жалбоподателя Д. Щ. не са налице отношения, които да сочат на заинтересованост на свидетелите-полицейски служители от изхода на делото във вреда на жалбоподателя или негови близки. Същите са очевидци на случилото се и са възприели непосредствено обстоятелствата, включени в предмета на доказване (чл. 102 от НПК). Същите дават подробни показания, с които потвърждават описаната в АУАН фактология, поради което съдържащата се в акта информация следва да бъде ценена като неразделна част от показанията на тези свидетели.

Показанията на свидетелката ***** в основните си части /че заради силни болки в слабините на пътник в автомобила, който викал и заради когото, според нея, се движели в аварийната лента за да го откарат в болница/ 3 противоречат и остават изолирани, и неподкрепени от други доказателствени материали. Компрометирани са и от представеното от самия жалбоподател медицинско направление от 18.11.2025г., което е издадено четири месеца и половина след твърдяната от жалбоподателя и неговия свидетел неотложната необходимост за спешен преглед в болница на пътник в автомобила, управляван от жалбоподателя, но забележете, на дата 04.07.2025 година. Ето защо съдът отхвърля в тези части показанията на ***** и не ги използва за достоверен източник на информация. Изложеното представлява защитна версия на жалбоподателя, която тя поддържа. Касае се за класически пример за лъжливи показания от нейна страна.

Писмените доказателства, събрани по делото, са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се доверява изцяло. От извлечението от справката за нарушител на жалбоподателя се установяват предишните му нарушения по ЗДвП, а от Заповедите на министъра на вътрешните работи – правомощието на лицата да съставят АУАН и НП. Представеното медицинско направление от 18.11.2025г.

/ издадено след четири месеца и половина за уж спешен преглед в болница на пътник в автомобила управляван от жалбоподателя на 04.07.2025 година/ не е в състояние да обори доказателствената стойност на АУАН, с която той се ползва предвид изричната разпоредба на чл. 189, ал. 2 ЗДвП.

Въз основа на горепосочения доказателствен материал се установяват по несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на доказване (чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН), така както са приети от съда в изложената по-горе фактическа обстановка.

От правна страна:

Жалбата е подадена в срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.

Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП и пред компетентен съд по местоизвършване на нарушението.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че му било ограничено правото на защита.

4

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежнозаконосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

АУАН и НП са издадени и при спазване на изискванията на чл. 42 и чл.

57, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране на административно - наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и съответно не е било ограничено правото на защита на наказаното лице. При съставянето на АУАН и при издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав не счита, че в случая има допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като в Акта и в издаденото въз основа на него Наказателно постановление се съдържа едно и също описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е било извършено. Посочена е една и съща нарушена правна норма – чл. 58, т. 3 от ЗДвП. В случая е налице правно единство между словесното и цифровото описание на нарушението в АУАН и в Наказателното постановление.

Административно – наказващият орган е посочил по недвусмислен начин, че Д. Щ. е управлявал лек автомобил по АМ Хемус с посока на движение от София към Варна, като на км. 37 се движел по лентата за принудително спиране, без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и пътниците в ППС. В Акта и в НП са посочени всички елементи от фактическия състав на процесното нарушение, поради което не е налице неяснота на административно – наказателното обвинение.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. От посочената разпоредба е видно, че движението или спирането в лентата за 5 принудително спиране на автомагистрала не е забранено във всички случаи, а само когато превозното средство е изправно и водачът или пътниците в превозното средство нямат здравословни проблеми.

В конкретния случай от АУАН и показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил Пежо 206, с рег. № ***** по АМ Хемус с посока от София към Варна като на км. 37 се движел по лентата за принудително спиране, без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и пътниците в ППС.

От това следва, че по делото е безспорно доказано, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна съставът на нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП.

От субективната страна на нарушението деянието е извършено виновно.

За да приеме, че деянието е извършено виновно от жалбоподателя съдът съобрази обстоятелството, че той като водач на МПС е имал съзнание, че управлявал автомобила по АМ Хемус в аварийна лента, което превозното средство е изправно и водачът или пътник в автомобила не са имали здравословни проблеми и въпреки това той е искал и желал това.

За нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път (чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП). Отнапред определеният в закона размер на наказанието не позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Този размер на административното наказание съвпада с определения от административно – наказващия орган размер на глобата в обжалваното Наказателно постановление.

Въззвният съд намира, че не следва да се приема, че е налице маловажен случай на нарушение, тъй като само по себе си деянието на жалбоподателя Щ. е в достатъчно голяма степен обществено опасно. Шофирането в аварийна лента без да са налице предпоставките за това поставя в опасност живота и здравето на участниците в движението, за които са налице предпоставките на закона да са в аварийна лента, а в резултат от посоченото нарушение се допускат и голяма част от случаите на пътно транспортни произшествия с 6 жертви по пътищата.