Решение № 3999 от 01.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3999 гр. София, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Н. Велисеева при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Гражданско дело № 20251110132414 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от И. Л. Д. срещу „..........“ ООД обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 2271,70 лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени разходи за медицински услуги и лекарствени продукти вследствие настъпила на 11.11.2022 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.06.2025 г. до окончателното й плащане, сумата от 35000,00 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, от настъпила на 11.11.2022 г. трудова злополука ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука – 11.11.2022 г., до окончателното й плащане, и на основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД за заплащане на сумата 701,45 лева общ размер на обезщетението за забава върху претендираните имуществени вреди за периода 02.12.2022 г. до 04.06.2025 г. след допуснато изменение на исковете на основание чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 25.11.2025 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало трудово правоотношение на основание Трудов договор №1453 от 26.02.2021 г., въз основа на който ищецът е изпълнявал длъжността „........“. На 11.11.2022 г. в паркирания в централния офис на ответника тежкотоварен автомобил с мотокар е натоварено дървено пале със 100 литров варел с масло. Ищецът чието задължение е да укрепи товара установил, че едно от дървените ребра на палето, на което бил поставен варелът с масло е счупено, поради което варелът се е наклонил на една страна. Ищецът предприел действия по укрепването му, като в процеса усетил изпукване в дясното си рамо, последвано от силна болка. За инцидента веднага уведомил прекия си началник, както и отговорника по транспорта. Работодателят отказал да заявил злополуката, поради което лично е подал декларация за претърпяна трудова злополука пред НОИ. С Разпореждане №32843 от 26.02.2025 г. на ръководителя на ТП на НОИ – София-град, влязло в сила на 07.03.2025 г. злополуката е призната за трудова.

В резултат на претърпяната злополука ищецът поддържа, че е получил разкъсвания на мускулите и сухожилията в рамото, като му е поставена диагноза „синдром на ротаторния маншон“, изискваща хирургична процедура по преместване и трансплантация на сухожилие.

Твърди, че след извършване на операцията му е поставена екстензия, придържаща дясната 1 ръка обездвижена в продължение на 2 месеца. След това последвала 6-месечна рехабилитация за възвръщане мобилността на ръката. Заявява, че с решение на ТЕЛК от 10.01.2024 г. е констатирана трайно намалената му работоспособност от 52 %. Сочи, че във връзка трудовата злополука е сторил разходи за диагностициране и лечението на тра.тично увреждане за следните суми – 29,00 лв. за потребителска такса за преглед от 01.12.2022 г;

250,00 лв. за магнитно-резонанса томография в ........; 30,00 лв. за такса за издаване на решение на ТЕЛК; 10,00 лв. за консултация по документи, диагностичен план и рецепта на .... 29,00 лв. за потребителска такса във .; 1560,00 лв. по Фактура № 1000100093/27.02.2023 г., издадена за медицински консумативи от .; 3500 лв. за оперативно лечение във .; 250,00 лв. за поставена ортеза; 5,00 лв. за такса за CD запис, съдържащ резултати от изследвания; 8,70 лв. за потребителска такса на ......, които счита че работодателят следва да му възстанови.

Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на трудовата злополука. Ищецът излага твърдения, че е преживял и неимуществени вреди, сред които ограничение и затрудненост на движенията на ръката и невъзможността да се обслужва сам през рехабилитационния период. Изпитвал неудобство от невъзможността да се грижи за семейството си както преди, вкл. и за възрастния и с влошено здравословно състояния баща. Изпитвал силен стрес, притеснение и страх. По време на рехабилитационния период изпитвал остри постоянни болки в областта на травмираното място. Сънят му бил неспокоен, усещал чувство на тревожност и постоянна умора. Твърди, че по време на ЯМР и последващи опити за преглед е получил паник атаки, които продължавали и до настоящия момент Сочи, че по жалба на ответника било образувано досъдебно производство №15244/2023 г. по описа на 02 РУ на СДВР – София, което му причинило допълнителен стрес и безпокойство. Допълнителен източник на стрес се явявало и продължителното административно производство по признаване на злополуката за трудова. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че с ищеца са в трудово – правна връзка съгласно Трудов договор № 1453 от 26.02.2021 г. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка да отговаря на действителната. Оспорва твърдението на ищеца, че камионът е бил натоварен с варел пълен с масло. Оспорва твърдението, че едно от дървените ребра на палета било счупено. Поддържа, че ищецът е преминал през съответните инструктажи за безопасност и здраве при работа, като същият е предприел по своя преценка действия по преместване на товара, като в случая ищецът не е положил и най-елементарната грижа за своето здраве и нарушил правилата на чл. 33 ЗЗБУТ. С оглед изложеното ответникът прави възражение за съпричиняване на вреденосния резултат от страна на служителя, доколкото е проявил груба небрежност. Поддържа, че ищецът е следвало да уведоми прекия си началник за възникналия проблем, за да бъдат предприети действия по замяна на палето с друго. Сочи, че ищецът е отишъл на преглед едва 4 дни след злополуката, като през целия м. ноември, 2022 г. е продължил да изпълнява трудовите си задължения. Оспорва исковите претенции и по размер. Твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем на 19.01.2023 г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца в заем 3500 лв. в брой срещу задължението да я върне до 19.01.2024 г. В тази връзка е бил изготвен и запис на заповед без протест. Твърди, че към настоящия момент сумата не е върната, поради което релевира възражение за прихващане на сумата от 3500 лв. с претендираното обезщетение за имуществени вреди. Относно иска за обезщетение за неимуществени вреди ответникът счита претендираната сума за прекомерна. Оспорва твърденията на ищеца относно продължителността на търпените болки и страдания.

Оспорва, че вследствие на процесната трудова злополука ищецът не е могъл да се обслужва и да се грижи сам за себе си. Оспорва, че с решението на ТЕЛК от 10.01.2024 г. е установено настъпилите вреди да са в резултат на процесния инцидент, доколкото в документа е описана като водеща диагноза „хронична исхемична болет на сърцето“. Сочи, че за определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид разликата между причинената вреда и обезщетението по общественото осигуряване. Твърди, че към датата на процесната злополука е имало сключена застраховка „Трудова злополука“, с оглед което 2 обезщетението следвало да бъде намалено с плащането по застраховката. Релевира възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото като безспорно между страните е отделено обстоятелството че между ответника и ищеца е било налице трудово правоотношение по силата на трудов договор №1453/26.02.2021 г. за длъжността „........“, неразделна част от който е длъжностната характеристика, връчена на ищеца срещу подпис на 26.02.2021 г. Видно от същата основните длъжностни задължение на служителя са да осъществява превози на стоки и товари от и до в рамките на посочените от работодателя места, които се обслужват от предприятието, след получаване на необходимите документи и при спазване на графика за доставяне, да следи за нормалното функциониране на превозното средство и полага необходимите грижи за това, да се грижи за запазване на поверения му товар по време на почивките, да се грижи за укрепването на товара по време на товаренето от посочения адрес, както и по време на самото превозване на стоките, както и да изпълнява и други конкретни задачи , възложени от ръководителя и свързани с изпълнение на длъжността.

За безспорно между страните е отделено и обстоятелството, че на 11.11.2022 г. при изпълнение на трудовите си задължения, ищецът е претърпял злополука, за която сам е подал декларация в ТД София- Град на НОИ с вх. №152/21.02.2023 г. С Разпореждане №32843/06.04.2023 г. на длъжностното лице на ТД София- Град на НОИ е прието, че декларираната злополука не е трудова. С решение на директора на ТД София- Град на НОИ е потвърдено Разпореждане №32843/06.04.2023 г. на дл. лице на По жалба на И. Л. Д. е образувано адм.д. №5429/2023 г. по описа на АС – София – град, по което е постановено решение, с което преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. С решение №212 от 09.01.2025 г. по адм.д. №5695/2024 г. Върховният административен съд потвърждава решението на АС – София – град, приемайки, че декларираната от пострадалия злополука, настъпила на 11.11.2022 г. е трудова. С влязло в сила на 07.03.2025 г. Разпореждане № 32843 от 26.02.2025 г. на длъжностно лице при на ТП на НОИ – София град злополуката е призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО като е прието, че през време и по повод на извършваната работа в резултат на предприети действия по укрепването на товара - варел с масло около 100- 200 литра върху дървено пале в ремаркето на автомобила и при изпълнение на трудовите си задължения по превоз на стоки и товари от и до в рамките на посочени от работодателя места, пострадалият получва гилямо физическо натоварване в областта на дясното рамо , което довежда до увреждания на брахиалния плексус и временна неработоспособност с диагноза „лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури; синдром на ротаторния маншон на рамото; тра. на няколко мускула и сухожилия на ниво раменен пояс и мишница на дясна ръка“.

От представената медицинска документация се установява, че след преглед при личния лекар на 15.11.2022 г. на ищеца е поставена диагноза „тра. на няколко мускула и сухожилия на ниво раменен пояс и мишница на дясна ръка“, без да е назначена терапия. След преглед на 30.11.2022 г. и констатирана палпаторна билка във врата И. Л. Д. е насочен за консултация с невролог, а за периода 01.12.2022 – 06.12.2022 г. е провел курс физиотерапия и рехабилитация в ....... Направен му е магнитен резонанс на дясна раменна става. След преглед на 22.12.2022 г. от ортопед-тра.толог на ищеца е поставена диагноза „синдром на ротаторния маншон на рамото“ като е насочен към оперативно лечение на увредената дясна раменна става. От приобщената епикриза от . – МБАЛ на 22.02.2023 г. на И. Л.а Д. е проведено оперативно лечение на увреждането на дясна раменна става, изразяващо се в транспозиция (преместване) на широкия гръбен мускул на мястото на увредените мускули и сухожилия на дясна раменна става. След оперативното лечение ищецът е носил обездвижваща шина за период от 30 дни , след което е провеждал курсове физиотерапия и 3 рехабилитация. Прието е по делото искане/заявка за отпускане на специфични медицински изделия , от което ср установява, че пациентът е заплатил на 27.02.2023 г. сумата 1560,00 лева за медицински изделия (2 бр. .. 5.0 Ti ..). Видно от амбулаторни листове от 27.03.2023 г. и 07.03.2023 г. при извършените прегледи след операцията е констатиран ограничен обем на движение на дясна раменна става и пациентът е насочен за консултация с физикална и рехабилитационна медицина. Съгласно амбулаторен лист от 21.12.2023 г. на ищеца е поставена диагноза „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност.