Акт от 21.12.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. Благоевград, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:П. Узунов при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от П. Узунов Гражданско дело № 20221200100481 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Р. С. С. и В. А. С., живущи в гр.София, ж.к.“***,против С. В. Н., Р. С. Н. и С. С. Х.(Н.), живущи в гр.***, с пр. осн.чл.49,вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Сочи се от ищците, че са собственици на подробно описаната постройка,която ответниците съборили,унищожили и подробно изброените движими вещи, за което подробно се обосновават.Твърди се, че с така извършеното ответниците им причинили имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, както и неимуществени вреди,поради което настояват солидарно да им бъдат възстановени.Поради това ищците искат осъждането на ответниците солидарно да заплатят претендираните суми, надлежно увеличени както следва:44 000лв, представляващи обезщетение за имуществените вреди и 5 000лв за неимуществени вреди, ведно със законните лихви.

Ответниците оспорват исковете като неоснователни по подробно изложените съображения.Поддържат,че ищците не са собственици на процесните вещи, както и че не са извършили описания деликт. Настояват за отхвърляне на исковете, за което подробно се обосновават.

Съда като съобрази материалите по делото,закона и всички останали 1 обстоятелства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че Т. С.(п.27.02.1988г) и Г. С.(п.30.09.98г), са оставили дъщеря – К. Н. и двама сина:К. С. и С. Т.в, който п.31.08.14г и оставил за свой наследник ищеца Р.С..Безспорно е също, че от 28.11.93г ищците са съпрузи(вж.у-нието за граждански брак).

Чрез НА№106/74г Г. С. дарява синът си С. Т.в С.(вж.у-нието за идентичност на имената) с ½ ид.ч. от п.ІV, кв.27, целият от 568 кв.м.

Отделно с НА№133/81г Г. С., със съгласието на съпругът си, продава на синът си С.С. „250-двеста и петдесет квадратни метра идеални части“ от п.ІV, кв.27 по плана с.Г.Б., целият от 567 кв.м. при подробно описаните съседи.Срещу това купувача поема задължението за цялостна издръжка на продавача и съпругът й.

С НА №153/17г ищеца Р. С. е признат за собственик по давност и наследство от С. Т.в С.(п.31.08.14г) на паянтова еднофамилна жилищна сграда от 72 кв.м. в УПИ Х,пл.№256 и 257 в кв.27 по регулационния план на с.Г.Б., общ.К., при съседи: УПИ Х, улица, УПИ ІІ и УПИ VІІІ(вж.скица №СК- 55/18.04.17г).

От представените от ответниците удостоверения за наследници се установи, че А.З.(п.14.08.99г) и Я.З.(п.13.12.15г) оставили две дъщери: С. Н. и Е.С..

Според договор от 17.10.1959г А.Т.(вж.у-нието за идентичност на имената с А.З.) уговоря с продавачите Д. и М.С. покупко-продажбата на парцел от 800кв.м. и къща в с.Б. при съседи:Т. Д., С.Х., Д.В. и С.В., при подробно уговорените условия.

Впоследствие на 09.12.1959г Л.С. упълномощава адвокат да продаде неговата ¼ ид.ч. от п.ІІ, кв.27 по плана на с.Б., от около 800кв.м., ведно с ¼ ид.ч. от застроената в същия сграда, при съседи:улица, Д.В., С.Х. и Т. Д..

Видно от НА№182/12.10.1959г А. Т. купува п.ІІ, кв.27 по регулационния план на с.Г.Б., от 608кв.м., от които придаваеми 300 кв.м., които купувача поел задължението да уреди.

От удостоверенията за наследници се установи, че А. и Я. З.и, починали съответно на 14.08.99г и 13.12.2015г, са оставили две дъщери: С. Н. и Е.С..

Според удостоверение №ОУ-474/06.10.21г от Община-К. УПИ ІІ, кв.27 2 по стария план е идентичен с УПИ ІХ – 257,256, кв.27 по новия план на с.Г.Б., общ.К., одобрен през 1992г.

Видно от разрешението за строеж №017/17.06.2003г на н-ците на А. Т. и Я. З е разрешено изграждането на ограда в УПИ ІХ-256,257, кв.27 по плана на с.Г.Б..В скица №СК-90/18.07.17г в УПИ ІХ съществува само една сграда.

От представените приходни квитанции се установи, че Я.З.а, Сн.Н., Ел.С., К.Н. са плащали местни данъци и такси за земя и сгради в с.Г.Б. за периода 2012г – 2017г.

В декларация по чл.14 ЗМДТ от 16.02.04г С. С. декларирал придобита на 01.01.12г по наследство двуетажна жилищна сграда в п.ІХ-256, кв.27, от 70 кв.м., изградена 1934г.

С аналогична декларация от 01.06.12г Ст.С. декларира придобитите земя и сграда по наследство в п.VІІІ-251,кв.27.

Според констативен протокол от 06.10.20г,извършената проверка по сигнал на Сн.Н. установила, че Р.С. „не е премахнал и прибрал“:част от външна стълба с пет стъпала, попадащи в УПИ ІХ-256,257; част от външна бетонова мивка и 3 бетонови колове от 4м височина с одър от метални тръби ¾, както и че е възстановил блъсната от него телена мрежа с дължина от 4м по регулационната граница между двата имота(вж. и поправящата го заповед №275/02.03.21г на кмета на Община-К.).

В ДП№3393М-179/18г по описа на РУ-Сандански се съдържат саморъчни писмени обяснения на ответниците, в които признават, че на 07.08.17г от 8 до 10ч са съборили процесната паянтова постройка, ползвайки за целта услугите на багериста П.Д., изпратен им от фирмата в която работил(вж. товарителницата).И тримата считат постройката за собственост на А. Д., тъст на ответника С.Н., която твърдят че се рушала и застрашавала околните.Образуваното наказателно производство е прекратено (вж.постановлението на РП-Сандански от 31.10.18г).

От показанията на св.К. и П. се установи, че в една от стаите на процесната къща са живели Т.и Г.С.и - дядо и баба на ищеца Р.С., а другата дядото ползвал като шивашка работилница, понеже бил шивач.Свидетелите поддържат, че само те живеели в къщата и я ползвали, а след кончината им – техния син С.С.(баща на ищеца), който имал бръснарница в същата.След смъртта му, къщата продължила да се ползва от ищеца, който заедно с жена 3 си идвали в нея през седмица - две.Св.К. и П. са категорични, че друг не е ползвал къщата и нито А. Д. и съпругата му – баба Я., нито ответниците са предявявали собственически претенции към въпросната къща.Св.П. твърди, че не е чувала дядо Т. и баба Г. да са живеели в съборената къща под наем(вж. и св.И.).

Свидетелите описват събарянето на постройката, извършено от ответниците – Н.и, чрез наетия от тях С. с управлявания от него багер.Освен къщата, св.К. сочи за съборени: външната мивка, конструкцията на асмите, която според П. е смачкана. Част от лозите твърдят, че са унищожени, а други залитнали и полегнали(вж.св.П.).

Според св.Д. ищците страдали от тези действия-ищеца като дошъл и видял всичко съборено, споделил че не е очаквал такова нещо и „му се ревеше“.Не му се идвало в селото, защото при вида на съборената къща му „ставало кофти“.Св.П. допълва, че и сега не им е приятно, чувствали се зле,били потресени и не могли да повярват, че къщата им е съборена.Споделили пред нея, че са ядосани заради разрушената къща. Вече не отглеждал лозите.

Св.И., която също описва къщата и потвърждава, че в нея живеели баба Г. и дядо Т., макар да не го помни, понеже починал преди свидетелката да се появи в селото като снаха.След смъртта на бабата сочи, че в процесната къща друг не е живял, като ищовия баща само я ползвал – имал бръснарница в нея.Твърди, че докато били живи възрастните, никой не е имал претенции към къщата и дворното място и след тяхната кончина продължили да я ползват ищците.

В деня на събарянето на къщата св.И. отишла на място, насочена от хората и видяла ответниците, като Сп.Н. снимала са телефона си разрушаването.Последната й заявила „Имаме разрешение от Общината за блъскане на къщата“.Разрушили къщата, мивката, астмата с гроздето били на земята.Имало около 10 бидона, маса, столове, телевизор, които останали в руините.Желязната врата била изкъртена.Една от стаите на първия етаж била пълна с дърва

Обадила се на ищците, които на следващия ден пристигнали на място и на „Р. му стана лошо“, не знаели къде се намират.Твърди, че сега не им се идвало в селото.

4

Според св.Е.Н.(син на първия ответник и брат на втория и третия) майка му и сестра й считали съборената къща за свой наследствен имот, закупен около 1950г от родителите им – А. и Я. Д.и.Последните никога не са живели в къщата, а Г. и Т. са живели там, но срещу наем, който плащали на баба Я., без да може да уточни размера, период и пр.Първоначално твърди, че и техния син С. също плащал наем за въпросната постройка, но впоследствие признава, че не е сигурен и не знае.Тези обстоятелства научил от баба си, която всяка година на първи август давайки пари на внуците за събора в селото им заявявала, че са от наема.Изрично заявява, че сградата е съборена от първите трима ответници, но по разпореждане на кмета, който заявил на баща му, че той е отговорен за нея.

В тази насока са показанията и на св.Самарджийски, който също поддържа, че къщата е на А. и Я. Д.и,чийто внук е.Твърди, че по отношение на постройката не е имало спорове с ищеца и неговите наследодатели, които живеели в нея под наем, без да уточнява повече подробности.

Проследявайки регулационната история на с.Г.Б. вещите лица по съдебно-техническите експертизи установяват, че п.ІІ-235,237, кв.27 по плана от 1928г е идентичен с п.ІХ-256,257, кв.27 по плана от 1992г,а п.ІV-233, кв.27 по плана от 1928г, предмет на НА №106/74г и НА №133/81г, е идентичен с п.VІІІ-256, кв.27 по плана от 1992г.Експерта изрично сочи, че понастоящем действащия регулационен и кадастрален план е одобрен 1992г и в него,респ. в разписният лист към същия, липсва УПИ Х, пл.№256,257, кв.27.Доколко съществува УПИ Х, той е новообразуван за им.пл.№139, кв.27 от 300кв.м., принадлежи на лице, различно от спорещите.

В действащия план съществува п.ІХ-256,257, кв.27, от 608 кв.м. при граници:улица; п.VІІІ-256 на С. Т.в С. и п.І-137,138 и 139 на С.В., Ж.Г., В.М.П. и Ем.С..Установено, че п.ІХ е образуван от им.пл.№256 от 144 кв.м. и от им.пл.№257 с площ от 464 кв.м.

Дворищната регулация между п.ІХ-256,257 и п.VІІІ-256, кв.27 на място не е материализирана.

Парцел VІІІ-256, кв.27 по действащия КРП е със съседи: улица; п.ІХ на н-ци на А.Т.; п.ІІ и п.ІV и п.VІІ, съгласно отразяванията в разписният списък и понастоящем са отразени две съществуващи сгради – 2МЖ и 2ПЖ.

В п.ІХ-256, 257, кв.27 понастоящем в плана има отразени 5 съществуващите на място: 1/2МЖ в северния край на парцела и 2ПЖ, отбелязана с унищожителен знак, а на място личат основите на каменна и тухлена зидария.Докато в плана от 1928г има отразена само една едноетажна паянтова жилищна сграда.

Съседите на п.ІV-233, кв.27 са:улица, Т.Т. и С.Х., а според плана от 1928г са: п.ІІ-235,237 н-ци на П.С.; п.ІІІ-230 Хр.Н.; п.V-232, Тр.Т. и п.VІІ, отреден за Селсъвет.

В с.з. вещото лице изрично сочи, че разрушената сграда се намира в УПИ ІХ, пл.№257 и 256, кв.27 по плана от 1992г.В скицата към НА №153/17г действително е посочен УПИ Х, но експерта допуска че може да е в резултат на техническа грешка.Съседния им.пл.№256 според вещото лице установява, че принадлежи на ищеца.

В съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж.Ил.А. събореното е оценено като следва: сграда е на общ стойност 27 720лв, чешмата – на 400лв, металната врата на 250лв, оградата – на 4 957,50лв.

Според съдебно-оценителната експертиза на място са напълно унищожени 6 броя асми, тъй като били отрязани, а една – наполовина, които вещото лице изхождайки от техния сорт, възраст и пр. белези, оценява общо на 1 772лв.Останалите движими вещи, описани в исковата молба, вещото лице не е установил на място, поради което и не е остойностил.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Анализа на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, поддържани неизменно в хода процеса, обосновава правната квалификация на предявените искове по чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД. С ищцовите твърдения се цели ангажиране отговорността на възложителите(Н.и) работата на трето лице(П.С.) за вредите, причинени от него при или по повод нейното изпълнение.Ето защо и с оглед изтъкнатите правопораждащи факти, тяхното съдържание и субектите на правоотношението, очертани в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, обосновават правната квалификация по чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД на предявените искове.Отговорността на възложителя има гаранционно-обезпечителен и обективен характер и се ангажира за възстановяване на вреди, причинени виновно от изпълнителя, а не произтича от вината на възложителя.