Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 817 от 16.07.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 898/2024
Вид
Решение № 817
Подписан
16.07.2024
В сила
26.08.2024
Състав
Ирена Николова Петкова, мл.с. Марина Кирилова Семова, Ивелина Владова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.40 и сл. · Закон за защита на животните
  • чл. 40, ал. 3 · Закон за защита на животните
  • чл. 41, ал. 1-3 · Закон за защита на животните
  • чл. 41, ал. 1-3 · Закон за защита на животните
  • чл. 41, ал. 1-3 · Закон за защита на животните
  • Чл. 49 · Закон за защита на животните
  • чл. 50 · Закон за защита на животните
  • чл. 50, т. 2 · Закон за защита на животните
  • § 5 · Закон за защита на животните
  • чл.7 ал.2 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. Варна, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100500898 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Община Аксаково, чрез гл. юрк. В. Ю., срещу Решение № 614/27.02.2024г., постановено по гр. дело № 7836/2023г. по описа на ВРС, 46-ти състав, в частта, с която исковата претенция на Т. К., действаща чрез нейната майка и законен представител А. Д. е уважена за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от детето Т. К. неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на нападение и ухапване от безстопанствено куче на 30.04.2023г. в с. Изворово, общ. Аксаково, обл. Варна, както и по отношение на законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2023г. до окончателното му изплащане, на осн. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано. Оспорват се изводите на съда, че претърпените от ищцата неимуществените вреди са в резултат на противоправното бездействие на ответника и по-конкретно неизпълнение на вменените му задължения по чл. 50, т. 2 и чл. 41, ал. 1-3 ЗЗЖ, както и по § 5 ПЗР на ЗЗЖ. Противно на тези мотиви, въззивникът счита, че е положил дължимата грижа, като е изпълнил предписаните от закона мерки за овладяване и контрол над популацията на безстопанствените кучета, с цел гарантиране безопасността на хората и други животни, за което са представени доказателства, но същите са игнорирани от ВРС. Наред с това, съдът не е обсъдил твърдението на въззивника, че към настоящия момент не е издадена заповед от изпълнителния директор на БАБХ за блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета, поради което за същия не е възникнал ангажимент за изграждане на приют, съотв. за настаняване на тези кучета. Не е установен по безспорен начин безстопанствения характер на кучето, като показанията на разпитаните свидетели в тази част са противоречиви. На следващо място излага, че ищцата не е ангажирала доказателства за твърдените увреждания в посочения размер, като приетата по делото СПЕ, на която съдът се е позовал, е базирана на обясненията дадени от майката на ищцата, която има пряк и непосредствен интерес от 1 изхода на делото. В тази връзка твърди, че определеното от съда обезщетение в размер на 15 000лв. е неоснователно, респ. прекомерно и надхвърлящо границите, очертани от чл. 52 ЗЗД и цитира относима съдебна практика. В обобщение счита, че не са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи категоричния извод за наличието на елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена, в условията на евентуалност размера на обезщетението да бъде намален.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна А. Д.- майка и законен представител на Т. К. К., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Счита, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, а определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди за справедлив. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски за въззивното производство, включително за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Контролиращата страна ДСП-Варна, редовно уведомена, не изразява становище по жалбата.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищцата Т. К. К., действаща чрез своята майка и законен представител А. Д. излага, че на 30.04.2023 г., около 17:30 часа в с. Изворско са се прибрали от магазина заедно със съпруга и двете й деца, едното от които - Т. К.. Дъщеря й поискала да отиде на гости при баба си на съседната улица. Детето заедно с бащата отишли на съседната улица, а майката си прибрала да остави покупките. Докато оставяла продуктите, през прозореца чула виковете на съпруга си и като отишла, мъжът й казал, че куче е ухапало детето Т.. Разказал й, че дъщеря й се намирала пред портата на баба си, където до оградата имало пясък и играела заедно с дъщерята на зълва й, която държала сандвич в ръката си, а Т. имала сладолед. Съпругът й и зълва й се намирали на около 1 метър от децата, когато внезапно и без да е предизвикано едно улично куче – жълто, с черна муцуна, се нахвърлило, съборило детето Т. и го захапало по лицето – за бузата. По лицето на детето имало много кръв. Прегърнала я, качили се в колата на зълва й и отишли в спешния кабинет в болницата в гр. Аксаково, където обаче лекарите не им обърнали внимание. Затова веднага отишли в Окръжна болница в гр. Варна, в Спешно отделение. Лекар прегледал детето, били й ваксина – тетатокс 0.5 мл, промили раните й с риванол и йод. Лекарят я предупредил да наблюдава детето 3 дни, за да не вдигне температура или да се получи оток. Прибрали се в квартирата, но на сутринта лицето на дъщеря й било подуто цялото и имала висока температура, която продължила да се повишава. Отново отишли в Спешното отделение на Окръжна болница в гр. Варна. Изпратили ги в инфекциозно отделение, където направили преглед на дъщеря й и й били инжекция против бяс. Общо през следващите дни до края на м. май 2023 г. й били поставени 6 такива инжекции. На 03.05.2023 г. завела детето в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна - Варна“, където то било прегледано, като в заключението на съдебния лекар било посочено, че се касае за контузия на лицето, ожулвания, травматични отоци и кръвонасядания по лицето, ожулване по левия горен крайник, като описаните травматични увреждания отговарят да са получени при ухапване от куче в указаното време. Твърди, че оттогава дъщеря й се променила коренно. Не иска да е навън, нито да играе по улиците, като й заявявала, че има много кучета и пак ще я ухапе някое от тях. Вечер заспивала трудно, а понякога се събуждала посред нощ разплакана и казвала, че кучето е под леглото й. Завела я при личната им лекарка, която им дала направление за детски психиатър. При посещение при такъв специалист било констатирано, че детето е стресирано, уплашено и нервно.

Изписал им лекарства за домашно лечение. Ищцата се позовава на разпоредбата на чл. 47, 2 ал. 3 ЗЗЖ, която изрично повелява безстопанствените кучета да са под надзора и грижите на общините, като последните са задължени, съгласно чл. 50 т. 2 ЗЗЖ да вземат всички мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хора. Счита, че Община Аксаково не може да пренебрегва задължението си да осигури безопасна среда на гражданите си и чрез своите органи отговаря за вредите, причинени от бездомните кучета.

Отговорността на община Аксаково следва от възложените й със закон задължения /Закон за защита на животните, гл. „Безстопанствени животни“/ по организиране настаняването на скитащите кучета в изолатори. Предявила е иска за заплащане на сумата от 20 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпените от детето Т. неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от телесни и психически увреждания – рана по лицето, уплаха от нападение на животното вследствие неизпълнение на задълженията на служители на ответната община по чл.50 т.2 вр. Чл. 49 ЗЗЖ. Моли да бъде присъдена и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Аксаково, която оспорва иска по основание и размер. Твърди, че от представените по делото доказателства не би могло да се направи по безспорен и категоричен начин изводът, че увреждането, получено от детето Т. К., е настъпило именно от нападение на безстопанствено куче на посочените в исковата молба дата и място, в резултат на виновното поведение /бездействие/ на Община Аксаково. Посочва, че Община Аксаково чрез своите органи е положила дължимата грижа, съобразно възможности си /финансови, организационни и др./, като е изпълнила предписаните от закона мерки за овладяване и контрол над популацията на безстопанствените кучета, а именно: В изпълнение на чл. 40, ал. 3 ЗЗЖ Общински съвет – Аксаково е приел със свое Решение № 28.5/26.08.2021 г. от Протокол № 28/26.08.2021 г.

Програма за изпълнение на Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на община Аксаково 2021-2025 г. С Решение № 52.4 от Протокол № 52/23.02.2023 г. Общински съвет – Аксаково е приел План за действие към Програмата за изпълнение на Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община Аксаково 2021-2025 г. за периода 01.2023 г. – 12.2023 г. и Отчет по изпълнение на годишен план за периода 01.2022 г. – 12.2022 г. за действие по изпълнение на същата програма. Съобразно тази програма и в изпълнение на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от 11.02.2022 г. за прилагане на националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност /Наредба № 4/11.02.2021 г./ Община Аксаково има сключено споразумение за сътрудничество № 2/09.01.2023 г. с организация за защита на животните за извършване на дейности с цел намаляване популацията на безстопанствените кучета на територията на общината. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 4/11.02.2021 г. от Кмета на Община Аксаково са одобрени Годишен график за залавяне на безстопанствени кучета на територията на община Аксаково за 2023 г., ведно с Процедурен план за залавяне и транспортиране на безстопанствените кучета. Изпълнението на дейностите по Споразумение за сътрудничество № 2/09.01.2023 г. се инициират с възлагателно писмо от Началник отдел ООС, като кампаниите за улавяне и обработване на безстопанствени кучета се провеждат, съгласно одобрения график. При получаване на сигнали за наличие на безстопанствени кучета и/или нападение и/или потенциално опасно куче: по телефон, в деловодството на общината или по електронна поща, се предприемат спешни действия и се изпраща изрично възлагателно писмо. При извършване на кампании за улавяне на безстопанствени кучета в населените места, след улавянето се извършва преглед от ветеринарен лекар за наличие на микрочип на кучето с цел извършване идентификация за собственост. При установяване на собственик на животното, същото му се предоставя. При липса на микрочип, кучето се кастрира, ваксинира, обезпаразитява, маркира се с видима ушна марка, чипира се с електронен чип, който се въвежда в Интегрираната информационна система на БАБХ и като собственик се посочва Община Аксаково, а кучето се връща на мястото на улавяне. Излага, че към настоящия момент не е издадена Заповед от изпълнителния директор на БАБХ за блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета, поради което за Община Аксаково не е 3 възникнал ангажимент за изграждане на приют, съответно за настаняване на безстопанствените кучета в такъв. Ето защо смята, че от страна на Община Аксаково не е налице бездействие, изразяващо се в ненастаняване на процесното куче в приют. Поддържа, че Община Аксаково е създала необходимата организация и е положила дължимата грижа, за да предотврати настъпването на инциденти с безстопанствени кучета. Конкретно за с.

Изворско – по предварително утвърдения график е проведена кампания за залавяне, кастриране, маркиране, ваксиниране, обезпаразитяване, стационар при необходимост и връщане по местата на улавяне на установените безстопанствени кучета. Твърди, че служителите на Община Аксаково не са допускали, че на територията на ответната община се нахожда процесното куче, нито са били длъжни и са могли да предвидят, че е възможно това куче да е агресивно. Същите се намират и в обективна невъзможност да предотвратят инцидентно мигновено настъпило събитие. По отношение на конкретните телесни увреждания на детето счита, че същите се характеризират като „леки“ такива. Посочва, че оздравителният процес е протекъл нормално. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност моли претендираното обезщетение да бъде съобразено с характера на увреждането и да бъде намалено, доколкото същото е прекомерно и несъобразено с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.