Решение № 2480 от 25.06.2024, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2480

Пазарджик, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - VI състав, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20247150700092 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Делото е образувано по жалба на И. Г. Т. от с. Бяга против Решение № 1012-12-324 от 28.12.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-2430-6 от 15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което разпореждане на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 19.08.2022 г. до 18.12.2022 г. в размер на 12 лв. дневно.

Жалбоподателката – И. Т. – прави искане за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно. Излага съображения за нарушение на материалния закон при постановяването му, като твърди и нарушение на административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител, адв. Б. в проведените съдебни заседания.

Ответникът по оспорването – директора на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез процесуалния си представител, юрк. М. оспорва жалбата. Сочи доводи за законосъобразността на оспорения административен акт. Заявява претенция за разноски.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено Заявление с вх. № 610-348 от 08.09.2022 в Дирекция "Бюро по труда", гр. Велинград от жалбоподателката, за отпускане на парично обезщетение за безработица, като в него е декларирала, че последното й правоотношение е с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 19.08.2022 г.

По повод подаденото заявление, до жалбоподателката е изпратено уведомително писмо, с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, лицето е уведомено, че следва да представи следните документи:

- декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

- заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от компетентната институция на Ирландия;

- документи, удостоверяващ осигурителен стаж в Ирландия - договор, заповед, последни 3 фиша;

- документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на заетостта.

Във връзка с горното в ТП на НОИ - Пазарджик от страна на жалбоподателката са представени заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - "изтичане срока на договора" и осигурителен номер, документ за работа, 16 фиша за заплати, оригинален преносим документ U1.

В представения преносим документ, издаден от компетентната институция на Ирландия са потвърдени:

-Период на осигурена заетост от 29.04.2022- 18.08.2022 г.; причина за прекратяванена заетостта- изтичане на договора и доход за осигурения период в размер на 7552 евро месечно.

Със структурирани електронни документи U001 СВ № 487078 от 11.10.2022 г. и U003 № 470729 от 13.10.2022 г. от компетентната институция на Ирландия е изискано предоставяне на информация за горепосочения период. Предвид това с Разпореждане № 122-00-2340-1 от 11.10.2021 г. на ръководителя па осигуряването за безработица на основание чл. 54 г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

На 12.10.2022 г. и на 14.10.2022 в ТП на НОИ - Пазарджик за И. Т. са получени структурирани електронни документи U017 № 470048и U004 № 473583 от компетентната институция на Ирландия с посочени:

- период на осигурена заетост: от 29.04.2022 г. до 18.08.2022 г.;

- причина за прекратяване на заетостта - "дата на изтичане на договора";

- доход за периода в размер на 7552 евро - брутен доход.

Предвид това на основание чл. 55 от АПК с Разпореждане № 122-00-2340-2 от 29.11.2022 г. е възобновено производството по подаденото заявление. С Разпореждане № 122-00-2340-3 от 02.12.2022 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а. ал. 1 и чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 19.08.2023 г. до 18.06.2023 г. (девет месеца) в размер на 85, 71 лв. дневно.

При последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица и с оглед уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо от работодателя Keelings Softfruits UC" е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

По делото е представено писмо от 15.08.2023 г. от работодателя "Keelings Retail UC", в което е посочено: "Бих желала да потвърдя, че И. Т. на горепосочения адрес, беше наета на работа в Кийлингс Софтфруитс като общ работник на срочен договор. И. беше наета в Кийлингс между 29.04.2022 г. и 18.08.2022 г. И. подаде молба за напускане от позицията при обстоятелства, при които тя напусна преди края на договора си 01.10.2022 г. ".

От страна на НОИ е изискано и получаването на нов структуриран електронен документ от компетентната институция в Ирландия относно причината за прекратяване на договора.

На 17.08.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за г-жа Т. е получен структурирани електронни документ U002 № 716945 17.08.2023 г. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост: от 29.04.2022 г. и 18.08.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта - "напускане на служителя".

При горните установявания е издадено Разпореждане № 122-00-2340-4 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Пазарджик, с което е отменено Разпореждане № 122-00-2340-3 от 02.12.2022 г. за отпускане на жалбоподателката на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Съответно, издадено е Разпореждане № 122-00-2340-6 от 15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Т. е отпуснато ново парично обезщетение за безработица за периода от 19.08.2022 г. до 18.12.2022 г. в размер на 12 лв. дневно.

С оглед получените данни от компетентната институция на Ирландия, по делото е прието и писмо № 1052-40-132 от 10.06.2021 г. на Дирекция "Европейски регламенти и международни договори", изготвено след получена информация от компетентната институция на Ирландия, съгласно което се установява, че институцията в Ирландия не разполага с данни относно причината за прекратяване на трудовите правоотношения на лицата по ирландското законодателство, поради което не е в състояние да я удостовери в издаваните структурирани електронни документи, като освен това в преносим документ U1 причината за прекратяване на заетостта се удостоверява единствено по декларирани от лицето обстоятелства.

По делото е представен в цялост и сключеният между Т. и работодателя "Keelings Softfruits UC" трудов договор. От съдържанието на същия е видно, че договорът е срочен и изтича на 01.10.2022. В трудовия договор е описан изпитателен срок и различни механизми на прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника или на работодателя, като хипотезите са свързани с представяне на предизвестие.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "б" от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид установените обстоятелства, настоящият състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са посочени ясно всички фактически и правни основания за издаване на акта. Т. е. не се установяват нарушения във формата на акта.

При проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:

Потвърденото с процесното решение разпореждане, касаещо отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от длъжностно лице, чиято компетентност не се оспорва. Като правно основание за постановяване на разпорежданиято са посочени нормите на чл. 54ж, ал. 1, чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО.

В чл. 54а, ал. 1 от КСО е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; т. 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Към момента на подаване на Заявлението жалбоподателката е субект, отговарящ на условията по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Не е спорна регистрацията й в Агенцията по заетостта на 08.09.2022 г., както и, че последната й трудова заетост преди прекратяване на осигуряването е за времето от 29.04.2022 г. до 18.08.2022 г. в Ирландия.

Доколкото жалбоподателката е българска гражданка, то тя попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (аргумент от чл. 288 от ДФЕС).

Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.