Решение № 425 от 24.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100511213 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20050246 от 26.07.2022 г. по гр.д. № 59158/2020 г.

Софийски районен съд, 165 състав: Признал за установено по отношение на С. С. Т., ЕГН **********, че в полза на ищеца „Т.Б.“ ЕАД (сега „Й.Б.“ ЕАД), ЕИК ****, съществува вземане за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11411/2020 г. по описа на СРС, 165 състав:

- сума от 37.52 лв., представляваща незаплатена цена на потребени мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 22.01.2018 г., сключен между страните, за номер ***, за периода от 05.02.2018 г. до 04.05.2018 г., като отхвърлил иска за горницата над уважената сума до пълно претендираната сума от 125.70 лв.;

- сума от 47.19 лв., представляваща незаплатена цена за телекомуникационни услуги по договор от 22.01.2018 г., за номер *** за периода от 05.02.2018 г. до 04.05.2018 г., като отхвърлил иска за горницата над уважената сума до пълно претендираната сума от 109.66 лв.;

1

- сума от 39.15 лв., представляваща незаплатена цена за телекомуникационни услуги по договор от 19.10.2017 г., за номер *** за периода от 05.02.2018 г. до 04.05.2018 г., като отхвърлил иска за горницата над уважената сума до пълно претендираната сума от 124.24 лв.;

- сума от 24 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за предоставено лизингово мобилно устройство - мобилен телефон „Lenovo C2 black“ за периода от 05.02.2018 г. до 04.07.2018 г., съгласно договор за лизинг от 28.01.2018 г.;

- сума от 41.85 лв., представляваща неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 15.06.2017 г., за предоставено лизингово мобилно устройство „Telenor Smart 4G white“, за периода от 05.02.2018 г. до 04.07.2018 г.;

- сума от 67.95 лв., представляваща неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 19.10.2017 г., за предоставено лизингово мобилно устройство „Lenovo Moto G5s grey“, за периода от 05.02.2018 г. до 04.07.2018 г., като отхвърлил иска за горницата над уважената сума до пълно претендираната сума от 258.21 лв.;

Отхвърлил предявените от „Т.Б.“ ЕАД (сега „Й.Б.“ ЕАД), ЕИК ****, срещу С. С. Т., ЕГН **********, установителни искове за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11411/2020 г. по описа на СРС, 165 състав:

- сума от 61.77 лв., представляваща неплатени цени за телекомуникационни услуги по договор от 16.12.2016 г. за номер ****, за периода от 05.02.2018 г. до 04.05.2018 г.;

- сума от 77.46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на правоотношението по договор за мобилни услуги 22.01.2018 г., сключен между страните, за номер ***;

- сума от 43.03 лв., представляваща неустойка в размер на разликата между лизинговите вноски по договор от 22.01.2018 г. и цената на устройството без отстъпка;

- сума от 71.12 лв., представляваща неустойка в размер на разликата между лизинговите вноски по договор за лизинг на мобилно устройство таблет „Алкател“ от 16.12.2016 г. и цената на устройството без отстъпка;

2

- сума от 77.46 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договор от 22.01.2018 г., за номер *** за периода от 05.02.2018 г. до 04.05.2018 г.;

- сума от 82.75 лв., представляваща неустойка в размер на разликата между лизинговите вноски по договор от 15.06.2017 г. за мобилен апарат „Telenor Smart 4G white“ и цената на устройството без отстъпка;

- сума от 92.46 лв. - неустойка за прекратяване на договор от 22.01.2018 г., за номер *** за периода от 05.02.2018 г. до 04.05.2018 г.;

- сума от 212.60 лв., представляваща неустойка в размер на разликата между лизинговите вноски по договор от 19.10.2017 г., за номер *** и цената на устройството без отстъпка.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от общо 307.48 лв., представляващи съдебни разноски в исковото и в заповедното производства съразмерно с уважената част от исковете.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Й.Б.“ ЕАД, който го обжалва в следните части: В частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за абонаментни такси за разликата над 37.52 лв. до пълния предявен размер от 125.70 лв. - по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; за разликата над 47.19 лв. до пълния предявен размер от 109.66 лв. – по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; за разликата над 39.15 лв. до пълния предявен размер от 124.24 лв. - по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, и за сумата 61.77 лв. - по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****; В частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК иск с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ за лизингови вноски за разликата над 67.95 лв. до пълния предявен размер от 258.21 лв. по договор за лизинг от 19.10.2017 г., за предоставено лизингово мобилно устройство „Lenovo Moto G5s grey“; В частта, с която са отхвърлени предявените по реда 3 на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 77.46 лв. - неустойка по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; за сумата 77.46 лв. - неустойка по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, и за сумата 92.46 лв. - неустойка по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер номер ***. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението в атакуваните части като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Районният съд отхвърлил исковете за абонаментни такси с мотив, че ищецът не е доказал предоставяне на съответните мобилни услуги, като признал за дължими сумите по заключението на СТЕ. Съгласно чл. 23, б. „б“ от ОУ на договора обаче месечният абонамент бил дължим от потребителя и се предплащал ежемесечно, без значение дали е ползвал услугите, до които му е осигурен достъп. Налице били и противоречия в мотивите на СРС относно дължимите суми по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, такива разминавания били налице и по отношение на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***. От мотивите на съда не ставало ясно и защо е отхвърлен искът за лизингови вноски за разликата над 67.95 лв. до 258.21 лв. По отношение на исковете за неустойки районният съд неправилно приел, че неустоечните клаузи са нищожни като неравноправни, както и че няма доказателства договорите да са развалени. В клаузите било посочено, че неустойка се дължи в случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, а неплащането на абонаментни такси безспорно се явявало нарушение на договорни задължения и било основание за възникването на вземането за неустойка. Поради това въпросът за развалянето на договорите бил ирелевантен. В клаузите било посочено, че максималният размер на неустойката не може да надвишава три месечни абонаментни такси без ДДС, поради което не били неравноправни и нищожни. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това постанови 4 друго, с което да уважи горепосочените искове. Претендира разноски за заповедното, първоинстанционното и въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна С. С. Т. не е депозирала отговор на жалбата по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Предмет на въззивна проверка

(освен за валидност) е първоинстанционното решение в частите, с които предявените по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД са отхвърлени за посочените във въззивната жалба размери.

Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части, но въззивният съд го намира за частично неправилно по следните съображения:

Не е било спорно, и от намиращите се в кориците на приложеното ч.гр.д.

№ 11411/2020 г. по описа на СРС, 165 състав писмени доказателства се установява:

На 22.01.2018 г. между страните е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги (ДМУ) с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца (до 22.01.2020 г.), с месечна абонаментна такса в размер на 30.99 лв. Следователно месечните такси за процесния период 05.02.2018 г. – 04.05.2018 г. възлизат на 92.97 лв., а съгласно неоспореното заключение на СТЕ са предоставяни и допълнителни мобилни услуги, поради което този иск е основателен в пълния му предявен размер от 125.70 лв. и от ответницата се дължат над признатите от СРС още 88.18 лв.

Съгласно р. 3, т. 3, б. „а“ от допълнителното споразумение, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или по инициатива 5 на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Тълкуването на неясната клауза по реда на чл. 20 ЗЗД обуславя извод, че неустойка се дължи само при прекратяване по договора, респ. допълнително споразумение към него. С доклада по делото районният съд е указал на ищеца, че следва да докаже едностранното прекратяване на облигационните отношения по вина на ответницата, като посочи конкретната дата, на която твърди да са прекратени предсрочно всяко от процесните правоотношения, което не е направено.

Поради това искът за неустойка по това допълнително споразумение правилно е отхвърлен от районния съд.

Установява се също, че на 22.01.2018 г. страните са сключили и допълнително споразумение към ДМУ с предпочетен номер ***, за срок от 24 месеца (до 22.01.2020 г.), с месечна абонаментна такса в размер на 30.99 лв. Месечните такси за процесния период 05.02.2018 г. – 04.05.2018 г. възлизат на 92.97 лв., а съгласно неоспореното заключение на СТЕ са предоставяни и допълнителни мобилни услуги, поради което и този иск е основателен в претендирания размер от 109.66 лв. и от ответницата се дължат над признатите за дължими от СРС още 62.47 лв.

Съгласно р. 3, т. 3, б. „а“ от това допълнително споразумение, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. И относно тази неустоечна клауза важи казаното по-горе – същата е неясна, но тълкуването по реда на чл. 20 ЗЗД обуславя извод, че неустойка се дължи само при прекратяване.

Разпечатката съдържа 46 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6233f25-cb58-4b71-a503-bb340c78118b