Решение № 271 от 02.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Пазарджик, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20245220200170 по описа за 2024 година за да с е произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на ЗП И.Д.К., ЕИК: 178632696, с адрес: гр. С., ул. „О.П.“ № 47 против наказателно постановление № 13-2300589 от 30.11.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила , с оглед на което се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Излага допълнителни доводи за отмяна на атакуваното НП. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага доводи в тази насока и иска потвърждаване на обжалваното 1 наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбоподателят ЗП И.Д.К. е санкциониран за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ, на 27.07.2023 г., около 8,30 ч., при извършена проверка в обект: „нива с тиквички“, находяща се в гр. С., ЕКАТТЕ 55155, не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила и не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето К. В.

Я. с ЕГН: **********. По време на осъществената на 27.07.2023 г. проверка в гореописания обект свид. Г. С. и колежката й Л.Т. – инспектори в ДИТ – Пазарджик, забелязали, че няколко лица берат тиквички. Две от лицата били съпругата и дъщерята на ЗП, както и още три лица. На място инспекторите на ДИТ изготвили списък на работниците, съдържащ имената им, ЕГН и дневно възнаграждение. За св. К. В. Я. било отразено трудово възнаграждение от „40 лева“. Такова бил посочено и възнаграждението на Капка Розова Караманова , а на третото лице – Атанаска Я.а Я.а – 50 лв. На място пристигнал и И.Д.К., който сам потвърдил, че лицата работят за него. На другия ден се явил в ДИТ Пазарджик, където не представил сключени трудови договори с лицата. Дал писмени обяснения, в които заявил, че лицата са му роднини и не им заплаща за извършената работа. Инспекторите на ДИТ съставили три броя АУАН на ЗП за трите лица, заварени да работят, извън съпругата и дъщеря му. Въз основа на съставения АУАН, касаещ полагания труд от К. В. Я. , било издадено и процесното НП.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства– писмени и гласни, съдържащи се в показанията на свидетелите Г. С. и К. Я..

Показанията на свид. Г. С. съдът кредитира изцяло като ясни, категорични и безпротиворечиви, както вътрешно, така и по отношение на останалите доказателства по делото.

Съдът кредитира частично показанията на свид. К. Я.. Неговите показания не следва да се кредитират единствено в частта, в която твърди че не е получавал възнаграждение за извършваната работа към деня на проверката. В тази насока съдът счита, че изложеното от свид. Я. противоречи 2 на всички останали събрани доказателства. На първо място в показанията си свид. Г. С. заяви, че в спокоен разговор в деня на проверката лицата са заявили ясно кой колко получава като възнаграждение. Именно заявеното лично от лицата е било отразено в съставения от служителите на ДИТ списък, в който лицата са се подписали и са потвърдили информацията, съдържаща се в него. Затова изложеното в съдебно заседание от свид.К. Я., че не е получавал възнаграждение за извършваната работа, не следва да се кредитира в тази насока, тъй като противоречи както на заявеното от него в деня на проверката пред служители на ДИТ Пазарджик, така и на информацията, под която лично лицето се е подписало в изготвения списък.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес да инициира производството и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

При извършена служебна проверка съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Процесните АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, в кръга на техните правомощия и при спазване изискванията на действащия към момента на издаването им закон. Според легалната дефиниция по § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП, „Земеделски производители“ са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Вписването в регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП няма за последица възникването на нов правен субект. Според чл. 3, ал. 1, т. 11 от Закона за регистър БУЛСТАТ, в регистъра се вписват други физически лица осигурители, а според чл. 4, ал. 1 от ЗРБУЛСТАТ, агенцията по вписванията определя уникален единен идентификационен код /ЕИК/, задължителен за лицата по чл. 3, наречен „код по БУЛСТАТ“.

В настоящия случай правилно в обжалваното НП лицето И.Д.К. е определено с качеството си на земеделски производител и „работодател“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и е отразен именно ЕИК на ЗП, а не ЕГН на физическото лице, доколкото последното не е страна по трудовото правоотношение с работника К. В. Я.. Съответно правилно е определен видът 3 на наложеното административно наказание - глоба, а не имуществена санкция, каквато се налага на юридически лица или еднолични търговци, каквото качество жалбоподателят не притежава. Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Следва да се отбележи, че договорите по чл. 114а от КТ са регламентирани от законодателя именно да уредят краткотрайна сезонна работа, каквато е и брането на тиквички. Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от КТ пред Инспекцията по труда трудовият договор по чл. 2 се сключва между работник и работодател - регистриран земеделски стопанин, като се подписва преди постъпване на работа в два екземпляра - по един за всяка страна. В случая безспорно е установено полагането на труд преди сключването на писмен трудов договор. Ирелевантно е дали лицето К. Я. престира труд – бере тиквички от самия ден на проверката или от преди това (самият той е заявил и е отразено в списъка, че е работил два дни, в какъвто смисъл са и показанията му в съдебно заседание). Без значение за доказване на нарушението е дали се касае за един, или няколко работни дни, доколкото е установено полагането на труд преди сключването на писмен трудов договор.

При тези данни съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се установи извършването на нарушение от страна на работодателя ЗП И.Д.К. на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ. Положеният в полза на земеделския производител труд е бил при параметри, характерни за трудовите правоотношения: място на работа, длъжност и трудово възнаграждение.

Не може да бъде споделено възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че лицето е роднина на ЗП и само му е помагал, без да получава възнаграждение. Както се посочи по-горе подобна позиция е заел ЗП още в деня след проверката в даденото писмено обяснение в ДИТ Пазарджик и в тази насока са показанията на свид.К. Я. в съдебно заседание, за които съдът вече изложи мотиви защо не ги кредитира в тази им част. Следва да се отбележи, че самият ЗП в деня на проверката пред 4 инспекторите на ДИТ не само не е отрекъл, но дори е потвърдил, че лицата работят за него, а самите работници, между които и свид.Я. са изложили пред проверяващите в негово присъствие, че получават трудово възнаграждение за работата си. При така установеното няма как да се приеме, че е налице помагане в беритбата от роднини. Налице са характеристиките на трудово правоотношение – договорено възнаграждение на ден, работно място – нива с тиквички в землището на гр.С. и работата, която извършва лицето като берач на тиквички.

Не е налице маловажност на случая. Неслучайно законодателят е предвидил състави за всяко отделно нарушение, което би могло да възникне при създаване на трудово правоотношение. При нарушаване на правилата за създаване на такова правоотношение се ощетява както работникът/служителят, като не му се плаща реално възнаграждение и не е осигурен по надлежния ред, така и фиска със съответните данъци и осигуровки. Именно защото с тези действия на работодателя се накърняват особено значими обществени отношения законодателят е определил завишени санкции за тяхното регулиране. Поради това е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажност на случая. Още повече, че след като самият законодател изрично е предвидил в чл.415в, ал.2 от КТ, че нарушенията на чл.62, ал.1 от КТ не са маловажни, то за съда не остава възможност да коригира размера на така наложената глоба, нито да приложи чл.28 от ЗАНН и да я отмени изцяло. Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ се явява специална по отношение на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, в каквато насока е съдебната практика на административните съдилища.

Отчитайки спецификата на конкретното нарушение и като се вземе предвид, че законодателят изрично е изключил възможността за него да се прилага разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, съдът стича, че на още по голямо основание не са налице предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК. Предвид обстоятелството, че подобен тип нарушения са често срещани при извършването на сезонна работа, то те следва да бъдат и адекватно санкционирани.

Предвид гореизложеното АНО е съобразил изискванията на чл.27 от 5

ЗАНН, като е отчел степента на обществената опасност на нарушението и е взел предвид целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, и в този смисъл правилно е определил глоба в минималния размер от 1500 лева.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, а жалбата на ЗП И.Д.К. - оставена без уважение, като неоснователна.

При този изход на делото, в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, към която структурно принадлежи ДИТ - Пазарджик следва да се определи юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 лева, като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, както и факта на провеждането на две съдебни заседания с участието на процесуалния представител на ответника.

По горните съображения и на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, Районен съд - Пазарджик,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № 13-2300589 от 30.11.2023 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, и за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на ЗП И.Д.К., ЕИК: 178632696, с адрес: гр. С., ул. „О.П.“ № 47, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА ЗП И.Д.К., ЕИК 178632696, с адрес: гр. С., ул. „О.П.“ № 47 ДА ЗАПЛАТИ НА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с код по БУЛСТАТ: 831545394, адрес: бул. „К.А.Д.“ 3, 1000 Център, гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.