Решение № 1960 от 29.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1960 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110205807 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от Н. Н. М., с ЕГН: ********** с адрес за кореспонденция: ххх против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 10510356 издаден от СДВР с който на жалбоподателя е било наложено наказание глоба 800.00 лева за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата до съда се оспорва законосъобразността на електронния фиш с оплакването, че същият е бил издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като се иска същият да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. М., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в тази насока.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован в съдебно заседание, не се представлява. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата като се иска от съда да постанови решение, с 1 което да потвърди обжалвания електронен фиш. Претендира се присъждане на юрисконултско възнаграждение.

Поради посочване в писмото на СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“, че няма получено доказателство (разписка) за връчване на електронния фиш съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 02.12.2024г. в 11:55ч. в град София, по бул.,,Акад. Иван Евст. Гешов“ до номер 2Д, с посока от ул.,,Гюешево“ към бул.,,България“, при въведено ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч. за населено място, било установено с АТСС CORDON M2 MD 1192, че жалбоподателят Н. М. е управлявал лек автомобил ххх със скорост 81 км/ч., превишавайки максимално разрешената скорост с 31 км/ч. Деянието е било извършено повторно, тъй като водачът е бил санкциониран за същото административно нарушение в едногодишния срок от влизане в сила на 12.11.2024г. на ЕФ К/4736948 издаден от СДВР.

Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е 2 нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице Протокол от проверка № 101 – СГ – ИСИС/18.07.2024г. от Български институт по метрология и Решение за одобряване на типа на руда за измерване.

Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. С оглед изложеното не се споделя наведеното в жалбата възражение за техническа неизправност на АТСС.

Маршрутът, по който се е движел лекият автомобил, е бил в населено място, при въведено ограничение по силата на закона от 50 км/ч. Снимковият материал на мобилното устройство и заснетия лек автомобил, както и пътния знак и пътния участък, по който се е движело МПС, установяват времето и мястото на изпълнителното деяние.

Видно от постъпилата справка за собственост е, че към момента на заснемането на изпълнителното деяние, собственик на лекия автомобил е било дружеството ,,Модул“ ЕООД, чиито представител е ххх е попълнил декларация, в която е посочил, че жалбоподателят Н. Н. М. е управлявал въпросното МПС на 02.12.2024г.

3

Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя Н. Н. М. административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е доказано от обективна и субективна страна.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие. Жалбоподателят Н. Н. М. е управлявал владяното от него МПС с превишена скорост в нарушение на въведеното от закона ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч.

От субективна страна административното нарушение е извършено умишлено, тъй като водачът на МПС е следвало да съобразява своето поведение с въведеното по силата на пътен знак ограничение на скоростта в населено място.

В случая е наличието на квалифициращия признак на ,,повторно“ извършено нарушение по смисъла на т.33 от § 6 на Допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй като настоящото нарушени е било извършено в едногодишен срок от влизане в сила на 12. 11.2024г. на Електронен фиш К/ 4736948 издаден от СДВР, за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, което обстоятелство се доказва от приложена справка за нарушител/водач и писмо за влязъл в сила електронен фиш. Съдът не споделя оплакването на защитника на жалбоподателя за отсътвието на подобен квалифициращ признак, тъй като цитираната вече разпоредба обуславя неговото наличие, ако нарушението е било извършено в едногодишния срок от влизане в сила на предходния санкциониращ акт, а не от нарушението, за което е бил издаден. В случая Електронен фиш К/ 4736948 е влязъл в сила на 12.11. 2024г,, а последващото нарушение е на 02.12.2024г., с което едногодишният срок е бил налице. Също така е неоснователно и оплакването, че е следвало по предходното деяние да е имало издадено наказателно постановление, вместо електронен фиш. Това е така, тъй като в случая е приложима диференцираната процедура по санкциониране на деяния посредством издаването на електронни фишове, което предполага влизане в сила на предходен такъв, независимо от посоченото в закона наказателно постановление.

В случая е налице превишаване на максимално допустимата скорост в населено място, въведена с пътен знак от 50 км/ч., с 31 км/ч., което попада в хипотезата на чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП и при превишаване на скоростта от 31 до 40 км/ч. се налага наказание глоба 800.00 4 лева. Видът и размера на наказанието е строго регламентиран в закона и не подлежат на последваща редукция. Съдът не споделя оплакването на защитата, че наказанието не е било наложено правилно. Изрично санкцонира превишаване на максимално допустимата скорост в населено място от 31 до 40 км/ч. с глоба 400 лева. При наличието на квалифициращия признак на повторно нарушение, същата се налага по силата на чл.182, ал.4 от ЗДвП в двоен размер, а именно глоба 800.00 лева.

Съдът не споделя оплакването на наказаното лице, че електронният фиш е бил постановен при наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наведените такива в жалбата са неоснователни доколкото независимо, че в акта не е посочен срокът и органа по обжалване, е налице такова обжалване и делото е стигнало до разглеждане пред съд.

С оглед изхода на делото жалбоподателят Н. Н. М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 120.00 лева, представляваща договорено възнаграждение за юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 10510356 издаден от СДВР, с който на Н. Н. М., с ЕГН: ********** с адрес за кореспонденция: ххх е наложено наказание глоба 800.00 лева за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА Н. Н. М., с ЕГН:

********** с адрес за кореспонденция: ххх да заплати по сметка на СДВР сумата от 120.00 лева, представляваща договорени и заплатено възнаграждение за упълномощен юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Административен съд – гр.София град.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6