Решение № 17 от 05.02.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Силистра, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Костадинов при участието на секретаря Милена П. Лекова като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно наказателно дело № 20243420200841 по описа за 2024 година и се произнесе, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 - чл.63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Б” ООД, с ЕИК

*************, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Бигла“№2А, представлявано от управителя Т Т. Т, чрез адвокат Й. Б., против Наказателно постановление № 19-2400222/11.10.2024г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 414, ал.1 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 264 от Кодекса на труда.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се счита, че не са спазени изискванията на чл. 42 и чл.57 ЗАНН, тъй като не е посочено кога е извършено твърдяното нарушение. Визира се, че в дадения от контролните органи срок за отстраняване на констатираното от тях нарушение същото е било сторено от наказания търговец, с представени доказателства, което очертавало, че не са произлезли вредни последици и простъпката се явява маловажна по смисъла на чл.415в от КТ. Изразява се становище, че от страна на АНО не са положени достатъчно усилия за пълно и всестранно изясняване на фактите, имащи отношение към конкретния случай, както и че липсват данни, които безспорно да установяват извършено нарушение от страна на дружеството - работодател. Моли се за отмяна на НП, алтернативно да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в от КТ. Иска се присъждане на направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договора за процесуално представителство.

Последното искане се поддържа и в молбата, представена към датата съдебното заседание, с конкретизация за адвокатски хонорар в размер на 500 лева.

Административно-наказващият орган, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Визира, че административното обвинение е описано пълно, ясно и точно и по 1 никакъв начин не е била ограничена възможността на ТД-жалбоподател да се запознае със същото и да организира адекватно защитата си. Излагат се доводи за безспорна установеност на фактите по случая, за правилно квалифициране на деянието и на санкционната разпоредба, за доказаност на нарушението, и за неприложимост на чл.415в КТ. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски за процесуалното представителство.

Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява, не е депозирано становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.

Съдът, след обсъждане доказателствата по делото, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Между ТД-жалбоподател, с предмет на дейност „охранителна дейност“ и Т К Д , ЕГН *******, бил сключен трудов договор №6576/04.08.2010г. по силата на който служителя следвало да изпълнява длъжността „охранител” на обект при пълно работно време - 8 часа и основно месечно възнаграждение 933.00 лева. Работното му място било в стопанска база „ДРВВЗ“(„Държавен резерв и военновременни запаси“) находяща се в село Калипетрово, общ.Силистра, обл. Силистра.

На 05.09.2024г. св.Ж. и св.Т. - инспектори при Д „ИТ“ - Силистра извършили проверка относно спазване изискванията на Кодекса на труда и на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в посочения обект. При проследяване на данните, съдържащи се в предоставената от работодателя документация - графиците за положения труд през 2024г., опис на изплатените към 20.06.2024г. суми на служителите, месечната платежна ведомост с начислените и изплатени трудови възнаграждения за месец май 2024г., било констатирано, че Д е положил труд в празнични дни, както следва на 01.05.2024г. (Ден на труда и международната работническа солидарност) за времето от 08,00 часа до 20,00 часа, на 02.05.2024г. от 20,00 часа до 08,00 часа на 03.05.2024г.(Велики петък) и от 20,00часа на 23.05.2024г. до 08,00 часа на 24.05.2024г. (Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност[), общо 28 часа труд, без да му е било заплатено допълнително трудово възнаграждение за този труд положен по време на официални празници обявени като такива по чл.154, ал.1 от КТ.

Така установеното обусловило съставянето на АУАН № 19- 2400222/26.09.2024г. от св.Ж., за нарушение на чл. 264 КТ, като в словесната част на административното обвинение били отразени горепосочените фактически данни. Въз основа на акта е издадено и процесното НП, с което на работодателя - ТД-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за неизпълнение изискването на посочената за нарушена правна норма.

Съдът констатира, че при образуване на административно- наказателното производство и неговото протичане не са допуснати нарушения на установените от закона правила, които да са рефлектирали негативно на същото, включително е зачетено и в пълен обем правото на защита на наказания правен субект. Във фактическите рамки на обвинението изрично е посочено в какво се изразява административната простъпка и че същата е осъществена от дружеството - в качеството му на работодател, през месец май 2024г. към момента на изплащане на трудовите възнаграждения, отразено в платежната ведомост за този месец.

При анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се очертава, че ангажираният към дружеството- жалбоподател работник Т. Д е положил труд в дни, 2 определени за празнични, и който труд не му е бил заплатен съобразно повелята на закона чл. 264 КТ - не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Съобразно платежната ведомост за месец май 2024г. на лицето е било изплатено възнаграждение, обхващащо основната заплата, клас прослужено време, нощен и извънреден труд. Фактът на нарушението е безспорно установен, като от страна на контролните органи е била извършена необходимата и в цялост проверка на всички относими към случая обстоятелства и правнозначими данни.

По отношение на застъпената от защитата позиция за маловажност на случая съдът намира, че въведените от законодателя изисквания нарушението да е отстранено веднага след установяването му и да не са произтекли вредни последици за работника, не са изпълнени. Простъпката е осъществена месец май 2024г., констатирането и е било при извършване на документалната проверка на 26.09.2024г., наказателното постановление е издадено на 11.10.2024г., а плащането на дължимото възнаграждение е станало на 15.10.2024г. и то след изрично указване на този срок, а не е било предприето своевременно и по инициатива на работодателя, за да се ползва от посочената привилегирована норма. Предвид това, при отчитане и на периода май - октомври, съдът приема, че отстраняването на нарушението не е било във възможно най-кратко време от установяване му и лишаването на работника от полагащите му се за положения труд средства се явява фактор, отразяващ се неблагоприятно на имуществената му сфера.

При така изясненото от фактическа страна, на база анализа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, че от страна на „Б” ООД е осъществена административната простъпка, за която е повдигнато и административното обвинение. Правилно е приложена санкционната норма на чл. 414, ал.1 КТ с наложено в минималния размер административно наказание, съответстващо на степента на извършеното нарушение и обстоятелствата по случая.

С оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция ТД-жалбоподател следва да заплати на Главна дирекция „ИТ“ разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.63д ЗАНН, а искането на жалбоподателя за присъждане на разноски да се остави без уважение.

По горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал.1 ЗАНН и чл.63д ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19- 2400222/11.10.2024г., издадено директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на „Б” ООД гр. София, ЕИК 1*************, представлявано от управителя Т Т, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 264 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА „Б” ООД гр.София, ЕИК 1*************, да заплати на Главна дирекция „Инспекция по труда“ разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева за процесуално представителство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Б” ООД гр.София, ЕИК 1*************, за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Силистра, по 3 реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14- дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4