Акт № 381 от 02.11.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Русе, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Аглика Гавраилова

Членове:Палма Тараланска

Виржиния Караджова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20264500500583 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв.К.Ц., в качеството му на особен представител на М. С., против решението по гр.д.№1862/22г. по описа на Районен съд- Русе, с което е признато за установено, че същият дължи на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А./към настоящия момент заличен търговец с правоприемник “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД-София/ сумите от 750,23лв-главница по договор за потребителски кредит CREX – 18352529/04.01.2021г., 154,85лв-договорна лихва за периода 01.03.2021 г.-01.07.2022г. и лихва за забава върху главницата за периода 01.04.2021г. – 16.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2021г. до окончателното й изплащане, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6475/2021 г. по описа на Районен съд-Русе, като въззивникът бил осъден да заплати на насрещната страна и разноските за заповедното и за първоинстанционното производство. В жалбата се твърди, че районният съд не е направил необходимото за установяване местоживеенето на ответника и ответникът не е уведомен „по никакъв начин за заведеното против него дело“. Претендира се отмяна на обжалвания акт и присъждане на адвокатско възнаграждение за „втора инстанция“. В съдебно заседание, в хода на устните състезания, особеният представител на жалбоподателя заявява, че „ на стр.17 от делото - в договора името на получателя е нечетливо“ и не е ясно кой е кредитополучателя. Заявява още, че кредиторът не е изпратил покана-напомняне, до кредитополучателя, да изпълни задължението си.

Ответникът по жалбата “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД-София, чрез пълномощника 1 адв.Г. В., от АК-София, изразява становище за неоснователност на жалбата. Считат обжалваното решение за правилно и искат същото да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл.259 ал.1 от ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд извършва служебна проверка на валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като е ограничен от заявеното в жалбата. Настоящият състав намира, че Решение № 310 от 05.03.2026 г. по гр.дело № 1862/2022 г. по описа на РРС е валидно и допустимо.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

С исковата молба ищецът иска да се признае за установено, че ответникът М. С. С. им дължи вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6475/2021 г. по описа на същия съд, произтичащи от Договор за потребителски кредит № CREX-18352529/ 04.01.2021 г., подробно описани по пера и размери.

По реда и срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, депозирал отговор на исковата молба, с който оспорил основателността на исковете само поради това, че „ищеца не е извършил необходимите справки за да бъде ответника своевременно уведомен за предявения иск….исковата молба е предявена преди една година и липсват данни дали през това време ответника не е погасил задължението си“.

По делото не е било спорно, и от представените доказателства се установява, че на 04.01.2021 г. между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № CREX- 18352529, по силата на който ищецът предоставил на М. С. С. кредит в размер на 788,10лв.

Предвиден бил годишен лихвен процент по отпуснатия кредит от 26,03 %, както и Годишен процент на разходите 29,38%. Крайният срок за издължаване към кредитора била определена до 1.05.2022г. Според чл.3 от договора, при непогасяване в срок на две или повече вноски, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо.

В чл. 19 от процесния договор е предвидено, че всички изявления между страните трябва да бъдат в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне , чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща, достигнат до заявените адреси за кореспонденция, посочени в документа. При настъпила промяна, съответният съконтрахент е длъжен да уведоми писмено насрещната страна за новия си адрес, а до получаване на такова уведомление, всички съобщения, достигнали до стария адрес ще се смятат за получени.

По делото няма спор, че длъжникът е изпаднал в забава, и с покана-уведомление от 12.08.2022г., адресирана до последния, кредиторът го уведомил, че тъй като е преустановил плащането на вноските на 03.03.2021 г., цялото задължение по процесния договор за потребителски кредит е обявено за предсрочно изискуемо.Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции 2 т.е., че е налице неизпълнение на договора, изразяващи с в неплащане на дължими вноски, което обуславя настъпване на предсрочна изискуемост. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 in fine ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем.Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

От данните по делото е видно, че исковата молба е подадена на 05.04.2022г.Преписи от исковата молба и приложенията към същата не са връчени на ответника, тъй като същият не е намерен на регистрираните постоянен и настоящ адрес, които в случая съвпадат – с.********, ул. *** №*.Обстоятелството, че С. не живее на посочения в договора адрес, се установява и от данните по ч.гр.д.№6475/21г. по описа на РРС.Твърдението във въззивната жалба, че районният съд не е положил усилия да установи местоживеенето на ответника, е несъстоятелно. В първоинстанционното производство са извършени справки за регистрираните адреси на ответника, на които не е намерен, както и за сключените от него трудови договори и не са установени действащи трудови договори.

При това положение, правилно районният съд е достигнал до извод, че банката е упражнила надлежно правото си да направи остатъка от кредита предсрочно изискуем.

Данните по делото сочат на безспорен извод, че към 01.04.2021 г. са били налице предвидените в закона предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит, поради което правилно първоинстанционният съд е уважил исковете така, както са били предявени.

Заявлението в хода на устните състезания пред въззивната инстанция, че не е ясно кой е подписал договора за „получател“ на последната страница на договора за кредит по същността е възражение, с което се оспорва подписа на ответника за кредитополучател.

Възражението е преклудирано и не следва да бъде обсъждано. За пълнота на изложението следва само да се отбележи, че за кредитополучател собственоръчно са написани и трите имена на длъжника, и всички страници от договора са подписани „за клиент“.

По изложените съображения, Окръжен съд-Русе

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 310 от 05.03.2026 г., постановено по гр.д.№1862/2022 г. по описа на Районен съд-Русе.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1._______________________

2._______________________

4