Решение № 102 от 11.10.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Търговище, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20233500500168 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба против решение № 257, от 19.05. 2023 г., по гр.д. № 853/ 2022 г. на РС – Търговище. С него се отменя по иск на П. Т. К. от гр. Търговище, против ЗКПУ „Житница“ с. Кръшно, общ. Търговище, ЕИК 826047901, представлявано от председателя Ст. Р., решение от извънредно общо събрание от 18.06.2022 г., отразено в протокол от 18.06.2022 г., с което по т. 1 (единствена), е приет нов устав на кооперация „Житница“, с. Кръшно, общ. Търговище, като незаконосъобразно, на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗК.

Присъдени са и разноски на П. Т. К..

Недоволен от това решение е останал ответникът – кооперация „Житница“, която излага доводи за незаконосъобразност, необоснованост и нарушаване на съществени процесуални правила. На първо място се оспорва допустимостта на иска, предвид на това дали е изтекъл преклузивният срок за предявяване на иска. Развити са подробни съображения в тази насока като се 1 повтарят доводите, изложени и пред районния съд. По същество се излагат доводи, че нормите, които съдът е приел за нарушени – на конституцията и на ЗК, са спазени и няма императивни разпоредби на тези нормативни актове, с които изменените норми на устава да не се съобразяват и да нарушават. В петитума се посочва, че решението следва да се обезсили като недопустимо или да бъде отменено като неправилно, като се присъдят в полза на жалбоподателя и направените разноски. В съд.зас. не се яви представител, но с писмена молба жалбата беше поддържана.

В отговор на тази жалба ищецът, чрез пълномощника си – адвокат М., посочва, че същата е неоснователна. Счита, че съдът правилно е приел, че искът е допустим и е спазен срокът за предявяването му, като се коментират фактите дали и кога ищцата е узнала за решението на общото събрание на кооперацията. По същество се оспорват доводите в жалбата и се иска решението да бъде потвърдено като се присъдят направените разноски, за което се прилага списък – неразделна част от жалбата.

В съд.зас. въззиваемата се яви лично и с адвокат М., като молят решението да бъде потвърдено и да се присъдят разноските.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: искът е предявен от П. К. от гр. *******, като член-кооператор в ЗКПУ „Житница“ с. Кръшно, община Търговище, за отмяна на решението на ОС на кооперацията от 18.06.2022 г., с което е приет нов устав.

Някои от разпоредбите на новия устав противоречали на закона и на стария устав от 02.05.2009 г., а именно:

В чл. 7, ал. 1 от новия устав е записано, че „член на кооперацията може да бъде всеки български гражданин, който е навършил 16 г., не е поставен под пълно запрещение и е съгласен с устава…“. Това било в нарушение както на чл. 6 и чл. 44 от Конституцията на Република България, прогласяващи свобода на сдружаване и равенство пред закона, така и противоречи на чл. 7, ал. 1 от ЗК;

В чл. 4.1 от новия устав е записано задължение на всеки членкооператор внасянето на цялата притежавана от него земя за обработване в кооперацията и продажбата й само и единствено след предварително отправяне на предложение за закупуване от кооперацията. Това е в нарушение на чл. чл. 1, чл. 7 и чл. 9, ал. 1, т. 6 от ЗК, като противоречи и на 2 чл. 1, ал. 1, чл. 7 и чл. 9, т. 7 от новия устав. Част от кооператорите не притежавали земеделска земя и новите разпоредби на устава в тази връзка установяват състояние на дискриминация на член-кооператорите, притежаващи земя по отношение на тези, които не притежават такава.

Решението, с което е приет новият устав, е незаконосъобразно и защото е прието от общо събрание, свикано от управителен съвет, който е избран незаконно, с предходно решение на общото събрание и което решение е отменено с решение на РС – Търговище, потвърдено с решение на ОС – Търговище.

С оглед на изложеното, ищцата иска отмяна на решението на общото събрание на кооперацията от 18.06.2022 г., с което е приет новият устав на същата, като незаконосъобразно.

В отговора на исковата молба се изразява становище за недопустимост на иска, с оглед изтичане на преклузивния двуседмичен срок от датата на общото събрание, респ. от узнаването му от ищцата, а по същество претенцията се оспорва, като неоснователна. Притежаването на земеделска земя от чужденци е по-скоро екзотика, предвид съществуващите законови ограничения, а задължението на член-кооператорите да внасят земята си в кооперацията съответства на целите й и правото им да се сдружават за задоволяване на своите интереси.

Какви са фактите по делото: на първо място по отношение на това кога ищцата е узнала за решението на ОС в неговата цялост.

Относно възражението на ответната страна за недопустимост на предявения иск, съдът приема следното: по делото не е спорно, че ищцата не е присъствала на обявеното общо събрание на 18.06.2022 г., а това се установява и от писмените доказателства. С депозираната от нея молба от 20.06.2022 г. до кооперацията, се установява, че е поискала препис от протокола на проведеното събрание, съдържащ взетите решения. Няма доказателства такъв да й е представен. Искът е предявен на 06.07.2022 г. В тази връзка, въззивният съд също приема за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявения иск. Срокът по чл. 58, ал. 3 от ЗК е преклузивен и тече от датата на решението, а ако кооператорът не е присъствал при провеждането на общото събрание, то срокът тече от узнаването, но винаги изтича в рамките на тримесечния срок от провеждането 3 на събранието. В случая от съществено значение е това, членът да е узнал какви точно решения са приемани и то по същество. Т.е., при приемане на нов устав, би следвало неговото съдържание също да е оповестено. Още повече, преди самото събрание материалите за него не са били оповестени публично и проектът за нов устав е обсъждан конкретно само на събранието.

Предвид на това ищцата не е пропуснала преклузивния срок по чл. 58, ал. 3 от ЗК, тъй като датата на узнаване следва да се приеме такава, каквато признава самата ищца. Искът е предявен в тримесечния срок от провеждане на самото събрание и в двуседмичен срок от узнаването за решението.

Решението за свикване на ОС на кооперацията за приемане на нов устав е взето на 25.05.2022 г. от УС на кооперацията. Приложени са и покана до кооператорите за свиканото ОС, в която е посочен час за откриване на ОС – 10,00 ч., а при липса на кворум – от 11,00 ч., като от приложения списък на присъствалите на посоченото ОС се установява, че от общо 105 членкооператори, на ОС на 18.06.2022 г. са присъствали 35 членове. Новият устав на кооперацията е приет с мнозинство от всички присъствали 35 членкооператори.

Видно от съдържанието на устава, според оспорената от ищцата част от него, в чл. 1, ал. 1 е посочено, че кооперацията е доброволно сдружение на физически лица – собственици на земеделска земя, намираща се в землищата, в които кооперацията обработва земя, които чрез съвместна производствена и обслужваща дейност, взаимопомощ и сътрудничество се стремят да удовлетворяват своите икономически и социални интереси.

В чл. 7, ал. 2 от същия е посочено, че член на кооперацията може да бъде всеки български гражданин, който е навършил 16 години, който не е поставен под пълно запрещение и е съгласен с устава й.

Вв чл. 10, т. 4.1 е посочено задължението на всеки член-кооператор за внасяне на цялата притежавана от него земеделска земя, намираща се в землището, в което кооперацията обработва земя, за обработване от кооперацията, въз основа на договор за аренда, наем или съвместна обработка, а в т. 4.4. е предвидено, в случаите, в които член-кооператор продава земеделска земя, да я предлага за закупуване първо на кооперацията.

В устава са уговорени и другите права и задължения на членкооператорите.

4

Относно доводите на ищцата за приемане на процесното решение за промяна на устава на ОС, свикано от незаконно избран нов управителен съвет, по делото е приложено и решение № 7/ 10.01.2022 г., по гр.д.№ 788/ 2021 г. по описа на РС – Търговище (частично потвърдено с решение № 107/2022г. по описа на ОС Търговище, по което е депозирана касационна жалба) и от което се установява, че съдът е отменил решението на ОС за избор на нов управителен съвет, но до момента производството по това дело не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

При така установените факти, въззивният съд достига до следните правни изводи по съществото на спора.

Предявен е иск за отмяна на решение на ОС на кооперация, по чл. 58, ал. 1 от ЗК – решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на устава, могат да се отменят чрез иск, предявен пред районния съд по седалището й. Съгл. трайната съдебна практика, в производството по иска по чл. 58 ЗК проверката, която извършва съдът, е спазени ли са изискванията на закона и устава, свързани с процедурата на провеждане на събранието и валидността на взетите решения. Касае се за съдебен контрол върху законосъобразността, а не на целесъобразността на взетите решения. Следователно съдебният контрол се ограничава до проверка за това дали взетите решения на ОС не противоречат на императивни правни норми.

Относно доводите на ищцата за незаконосъобразност на избора на нов управителен съвет, извършен с предходно решение на ОС от 06.05.2022 г., до приключването на това производство и евентуална отмяна на посоченото решение на ОС и вписването му, същото е задължително за кооператорите, при което доводите на ищцата са неоснователни. Именно поради тази причина и ОС – Търговище, по в.ч.гр.д. 26/ 2023 г., е отменил определението за спиране на производството по настоящото дело. В мотивите към съдебния си акт въззивният съд е цитирал и съдебна практика на ВКС, относима по този правен въпрос. След като решението е вписано, то е задължително за всички до изричната му отмяна.

В случая ищцата оспорва разпоредби от приетия на процесното ОС от 18.06.2022 г. нов устав на кооперацията, като на първо място се оспорва разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от новия устав, в която е записано, че „член на 5 кооперацията може да бъде всеки български гражданин, който е навършил 16 г., не е поставен под пълно запрещение и е съгласен с устава…“. Ищцата счита, че това е в нарушение както на чл. 6 и чл. 44 от Конституцията на Република България, прогласяващи равенство пред закона и свобода на сдружаване, така и противоречи на чл. 7, ал. 1 от ЗК.

Ответникът се позовава на ограниченията за придобиване на земеделска земя от чужденци по см. на чл. 22, ал. 1 от КРБ, според която чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и на разпоредбата на чл. 3в от ЗСПЗЗ, според която се изисква уседналост от 5 години.

В чл. 7 от ЗК се казва, че кооперацията е открита за членуване на физически лица, които са навършили 16 години, не са поставени под пълно запрещение и са съгласни с устава й.

В случая разпоредбата на закона въвежда минималните изисквания за членство в кооперацията. Императивно е изискването членове в кооперацията да бъдат само физически лица и тяхната възраст. Няма каквато и да било пречка, кооперациите да въвеждат допълнителни изисквания за членство, които да са свързани с преследваните и поставени икономически и стопански цели. Независимо от това, че и чужди граждани могат да бъдат собственици на земеделска земя, след като кооперацията е доброволно сдружение на физически лица, то те имат правото да ограничат членството. Въведеният признак за българско гражданство не е дискриминационен, защото не се основава на пол, религия, етнос, социална и културна принадлежност или друг признак – посочен в чл. 6 от КРБ. По отношение на гражданството в чл.