Решение № 485 от 09.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. Варна , 08.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина М. Събева

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена О. Димитрова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203100503159 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Д.С.П., чрез гл. юрисконсулт Б. Й., срещу Решение № 260068 от 18.08.2020 г., постановено по гр.д. № 16585/2019 г. по описа на РС - Варна, XVI състав, в частта, с която е ОСЪДЕНА Oбластна дирекция на МВР – гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ц.

И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 606,22 лева (Шестстотин и шест лева и 22 ст.), представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 20.07.2018 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. Варна, счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че същата не намира приложение спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи, че ищецът не изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на сменен режим на работа, поради което разпоредбата на 1 чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира приложение. Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил коефициент от 1,143 за превръщане на нощните часове труд в дневни. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Г. Ц. И., чрез адвокат Ц.Б., депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на преобразуван нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при коефициент 1,143.

Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивната страна Областна дирекция на МВР - Варна, редовно призована по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемият Г. Ц. И., редовно призован по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява, не се представлява.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Г. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул.

„Цар Калоян“ № 2, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1965,44 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 235,66 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е бил държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, на длъжност младши инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Варна. Излага, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива; съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Сочи, че съгласно чл. 9 на НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време – 1,143. За периода от 01.10.2016 г. до 30.9.2019 г. ищецът е работил на 12-часови смени и е положил нощен труд от 1648 часа, който, преизчислен с коефициента 1,143, възлиза на 1883,66 часа, или води до извънреден труд от 235,66 часа, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 1965,44 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Б.

Й., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана по размер. Н е оспорва , че ищецът за процесния период е полагал труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден и нощен труд. Сочи, че за тях, наред с трудовото възнаграждение, му е било заплащано редовно съобразно ЗМВР и неговите подзаконови нормативни актове. Оспорва възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен при приложение на разпоредбите на КТ и НСОРЗ. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на положените от ищеца нощни смени и часове нощен труд, тъй като същите се разминават с отразеното в платежните бележки на негово име за процесния период.

В съдебно заседание гл. юрисконсулт Б. Й., процесуален представител на ответника, 2 прави уточнение, че ищецът Г. Ц. И. е служител на ОД на МВР – Равна, считано от 20.07.2018 г., като от началото на процесния период до 19.07.2018 г. същият е бил служител на СДВР, за който период оспорва иска.

В съдебно заседание е допуснато изменение по размер на предявения от Г. Ц. И. срещу ОД на МВР – Варна, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР чрез намаляването му, като вместо за предварително предявената сума от 1965,44 лева, главницата на същия да се счита предявена за сумата от 962,82 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 134 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., на осн. чл. 214 от ГПК. Производството по делото е прекратено за разликата над сумата от 962,82 лева до първоначално предявената сума от 1965,44 лева, поради отказ от иска, на осн. чл. 233 ГПК.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и е видно от материалите по делото, че за периода от 20.07.2018 г. до 30.09.2019 г. ищецът Г. Ц. И. е полагал труд по служебно правоотношение с ОД на МВР - Варна.

Видно от Кадрова справка № 59129/15.11.2019 г., Г. Ц. И. в исковия период е заемал длъжности както следва:

- командир на отделение в 02 група на сектор „Метрополитен“ по допълнителния щат на ООП при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) считано от 05.11.2015 г.;

- командир на отделение в 02 група на сектор „Метрополитен“ по допълнителния щат на ООП при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) считано от 02.08.2017 г.;

- командир на отделение в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Варна, считано от 20.07.2018 г. до 01.11.2019 г.

В представените от ответника платежни бележки са отразени получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период, включително за нощен и извънреден труд, часовете отработен нощен и извънреден труд, ползваният отпуск и болнични дни.

Видно от съпоставянето на платежни бележки, справка за въведени болнични листи, справка за въведени отпуски, издадени от ОД на МВР – Варна, за периода от 20.07.2018 г. до 30.09.2019 г. ищецът е положил нощен труд по тримесечия, както следва: от 20 юли до 30 септември 2018 г. – 48 часа; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 144 часа; от 1 януари до 31 март 2019 г. – 112 часа; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 88 часа; от 1 юли до 30 септември 2019 г. – 139 часа.

От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от 20.07.2018 г. до 30.09.2019 г. Г. Ц. И. е положил общо 531 часа нощен труд, за които, след преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ОД на МВР – Варна, брутно възнаграждение в общ размер на 606,22 лева за разликата от 77 часа преобразуван нощен труд.

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Ищецът за периода от 20.07.2018 г. до 30.09.2019 г. е държавен служител в ОД на МВР - Варна, поради което и намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на 3 вътрешните работи (ЗМВР), доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през посочения период ищецът е полагал труд на 12-часови смени през нощта (22.00 – 06.00 часа) съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г.) подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.

Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба № 8121з776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес, часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът намира, че посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите на МВР.

Факт е, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл.

Разпечатката съдържа 38 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d61f41e6-fd6a-491e-bb87-b6ccb9365c45