Решение № 134 от 22.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. София, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Н. Младенов

Любомир Игнатов при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от Н. Младенов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604749 по описа за 2021 година

Производството по делото е с правно основание Глава ХХI от НПК /чл.313-340/”Въззивно производство”.

Постъпила са : Въззивна Жалба/ВЖ/от защитника на подс.С. В. Г. /адв. М.Д./заедно Допълнение към нея /от друг защитник на подс.Г. - адв.Л.В./,както и ВЖ на частния обвинител и граждански ищец Ю.Б. Ч./чрез повереника Юл. Н./ срещу Присъда от 16.09.2020 г. на СРС,НО,6 - ти състав по НОХД№ 20474/18 г. с която подсъдимият Г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК, като по реда на чл.54 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, като изпълнението му било отложено за срок от 3 години.“Частично е уважен гр. иск на гр.ищец до размер от 3000 лв , като е отхвърлен за разликата до 20 000 лв като недоказан и неоснователен.

Във ВЖ на защитника обжалваната Присъда на СРС се определя като неправилна и незаконосъобразна,като се формулира искане за нейната отмяна.

В допълнението към ВЖ вторият защитник релевира конкретни аргументи против първоинстанционния съдебен акт на СРС,доколкото не е съгласен с приетата от първата инстанция доказаност на обвинението.Излага се тезата ,че не е установено има ли нанесени удари на пострадалия , кой е нанесъл тези удари и от какво е причинено нараняването на пострадалия.Наистина пострадалия твърди да са му нанесени такива удари ,но никой от очевидците не е възприел да са му нанесени такива удари.Кой е нанесъл удари на пострадалия Ч. е останало неизяснено,се счита още в Допълнението към ВЖ, тъй като само той сам твърди това , а е възможно травматичните увреждания да са причинени от падането му на земята.Свид.Ч.а и св.Б. не заявяват да са видели кой нанася удар на пострадалия.Такава липса на възприятия е характерна и за показанията на свидетелите Л.,В.Г.,А.П.,Цв.П. и М.П..Не е установена и причинна връзка между нанесен от подс.удар и настъпилата телесна повреда , тъй като там имало меле,при което “летели лопати,бухалки и други предмети”.Наистина пострадалия е паднал на земята , но не е 1 сигурно от какво е станало това.Неправилно съдът кредитира показанията на св.Б. ,при положение че този свидетел не е последователен при даване на показания на двете фази от процеса, още повече на фона на признанията му ,че преди да стане очевидец бил получил два удара с “плътно желязо” по главата.Поради горното ,се иска от въззивната инстанция да отмени осъдителната присъда и да постанови оправдателна такава.Алтернативно-ако се прецени ,че подс. е виновен,то индивидуализацията да се извърши по реда на чл.55 от НК , като се замени наказанието “Лишаване от свобода” с “Пробация”.Гражданският иск е уважен ,но за друго увреждане, а не за това по обв.акт, а последното е недопустимо предвид акцесорния характер на този иск в наказателното производство.Няма данни и за продължителни болки и страдания на пострадалия,тъй като при разпита си самият той заявява ,че не употребява медикаменти,не прилага лечение,няма данни психически да е затормозен,не са засегнати честта и достойнството му.Поради всичко гореизложено се иска оставяне на гр.иск блез уважение или да се приеме като недоказан по размер.

Прокурорът ,подсъдимият и защитникът се явяват лично в СЗ пред въззивния съд.

Защитникът поддържа ВЖ и пледира СГС да я уважи,докато прокурорът оспорва първата и предлага на съда да я остави без уважение.Страните нямат доказателствени искания.

Съдът прие и прочете писмените доказателства ,като при липсата на искания от страните ,намери фактическата обстановка за изяснена и приключи събирането на доказателства.Бе даден ход на делото по същество.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец пледира съда да уважи ВЖ ,като счита че първата инстанция неправилно е индивидуализирала размера на наказанието и по отношение на гр.иск.Неправилно съдът е счел ,че е смекчаващо обстоятелство деянието да е извършено при евентуален умисъл.Напротив , установено е подс. да е отишъл не да търси словесна отговорност , а се е подготвил с метален предмет , с бухалка, за да търси саморазправа и такива действия именно са предприети.При това ударите са насочвани към жизненоважни органи на пострадалия , а именно към главата.Затова ,ако пострадалият не се е пазел с ръка, е било възможно да настъпи летален изход.Затова и наказанието в този минимален размер следва да се завиши.По отношение на гражданската претенция, обезщетението е занижено и не държи сметка на обикновената практика да се присъждат обезщетения около 15 000 лв за подобни увреждания.Има данни за мозъчно сътресение, тъй като пострадалият е получавал гадене ,повръщане,но това не било отчетено от СРС.Ето защо повереникът предлага пълно уважаване на гражданската претенция.

Частният обвинител и граждански ищец поддържа казаното от повереника си по същество.

Защитникът заявява ,че поддържа ВЖ , като намира ,че следва СГС да отмени обжалваната осъдителна Присъда.Вместо нея се иска от въззивния съд да постанови нова оправдателна Присъда.Доказателствата са противоречиви,тъй като съмнението дали подс. е автор на деянието, не е отстранено.Това сочи една безпристрастна преценка на доказателствата и при отчитане на презумпцията за невиновност.Прокурорът не е успял да понесе тежестта на доказване и да докаже по безспорен начин обвинението. Гореизложеното сочи на извод,че обвинението не е доказано по категоричен начин,въобще не е установено кой е авторът на това деяние.По отношение на гр. Иск,същият се явява недопустим,тъй като с него се претендира обезщетение за вреди , които не са предмет на обвинението.

Прокурорът намира за частично основателна ВЖ на ч.обв. и гр.ищец в частта за наказанието.Последното се счита и от прокурора за занижено , поради което намира че следва то да се увеличи.Деянието не е извършено при условия на евентуален , а при пряк умисъл.Авторството и вината в извършеното престъпление са доказА.П. безспорен и категоричен начин.В частта за гражданския иск Присъдата е правилна и законосъобразна и няма основания за корекция.

При последна дума подсъдимия заявява ,че се придържа към защитника и моли да бъде оправдан.

Софийският Градски съд намира за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият С.В. Г. и свид.Й.Б. Ч.а имали връзка , но след приключването й се разделили.Подс.не бил доволен от това развитие на нещата и търсел начини “да напомня” на свидетелката за себе си,като преследвал същата на различни места.Същевременно Ч.а имала нов 2 приятел - свид.Н. Л..

Така , на 21.04.2018 г. късно вечер в центъра на с.Световрачене били подс.Г.,свид.Й. Ч.а, нейния брат Ю. Ч. , като подс. отправил закани за саморазправа към бившата си приятелка и новия й приятел,който тогава не бил там.Неудовлетворен от факта ,че св.Н.Л. се явява нов приятел на неговата бивша приятелка , подс. се обадил по телефона на баща си/св.В. Г./.Така двамата подсъдимия и баща му решили да поискат “обяснение” от св.Л. и се отправили с МПС към адреса ,на който живеели св.Л.,свидетелите Й.Ч.а и Ю.Ч./ул.”****/.Това намерение станало достояние на св.Ч.а,св.Ю.Ч. и св.П.Б., като те тръгнали с друг авмтомобил след тях с идеята да предотвратят евентуална саморазправа.След горните два автомобила тръгнал и трети такъв , в който били свидетелите Ц. П. и съпрузите М. и А.П.и.

Около 00,10 ч. на 22.04.2018 г. подс. и баща му пристигнали в с.Световрачене,на ул.”****, като спрели автомобила пред входа на къщата на адреса.Свидетелят Н. Л., възприемайки че спира МПС пред къщата , излязъл навън.В този момент от автомобила излязъл подс.Г., ядосан и с дървен предмет/подобен на прът/.До него застанал и баща му - св.В. Г..Междувременно дошъл и свид.М.

П./от третия автомобил,визиран по-горе/ , който като роднина на подсъдимия се приближил с желанието да помогне на роднината си в отстояване на тезата му.Дошъл и втория автомобил/посочен по-горе/ , от който излязла св.Й. Ч.а и влязла в къщата на адреса.Нейният брат обаче ,св.Ю. Ч. излязъл от същия автомобил и се насочил ,за да предотврати евентуален скандал или ескалация на евентуален физически конфликт.Между подсъдимия ,баща му и св.М.П. възникнал скандал, който прераснал във физическа разправа.С носеният дървен прът подс.Г. нанесъл удар в областта на лявата китка на св.Ю. Ч., като от удара последвало счупване на шиловидния израстък на лява лакътна кост на пострадалия.Ч. също така получил и удар в областта на главата.Св.Б. застанал между спорещите ,за да предотврати конфликта.Пострадалият сигнализирал на тел.112 за инцидента.подс.,баща му и роднината им - св.П. избягали от местопроизшествието.На място били изпратени служители на МВР-свидетелите Р.М. и

А.А..Дошъл е екип на Бърза помощ ,като постр. и св.Б. били транспортирани до ВМА-МБАЛСофия. Ч. имал счупване на шиловидния израстък на лявата лакътна кост,разкъсно-контузна рана вдясно челно на главата с неправилни размачкани ръбове,достигащи до периоста/обвивката на костта/.Счупването на шиловидния израстък довело до трайно затруднение движенията на пострадалия с ляв горен крайник за срок от 40 дни

Въззивната инстанция възприема изцяло доказателствения анализ на първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната Присъда, като същият е протекъл в съответствие в съответствие с процесуалните правила и формалната логика.Разгледани са поотделно и анализирани отделните признаци на състава на престъплението, по обвинението за което подс.Г. е бил признат за виновен.Към този доказателствен анализ въззивната инстанция се присъединява изцяло.Правилно са отчетени роднинските връзки на свидетелите с подсъдимия и частния обвинител и граждански ищец ,като при доказателствения анализ на гласните доказателствени средства е преценено коректно кои доказателствени източници се подкрепят и от независими свидетели.

В този смисъл неоснователно във ВЖ на защитата се отправят упреци към показанията на св.Б.,при положение че неговите показания не се явяват нито единствен , нито основен източник на гласни доказателствени средства касателно това кой е автора на деянието и какви са неговите характеристики.СРС в Мотивите си подробно и детайлно сочи защо дава вяра на заявеното от този свидетел , както и че то се подкрепя от показанията на свидетелите А.,М. и Ч.а.Извън това , показанията на самия пострадал Ч. касателно кой му е нанесъл удара,който е причинил инкриминираното в този обв.акт съставомерно увреждане, са последователни и логични.Това е така въпреки обстоятелството ,че той се явява пострадал/което би могло да е причина за негова тенденциозност/, като в тази посока достатъчно доводи са изтъкнати в мотивите на първоинстанционната присъда.

Касателно това ,че преди инцидента е имало провокации ,както от страна на подсъдимия , така и от ч.обвинител , има противоречиви доказателствени източници по делото.Няма спор обаче , че появяването на подсъдимия , с баща му и особено св.М.П. пред дома на св.Л. сочи на безспорния извод ,че за конкретния инцидент инициатор е именно подсъдимия.С.Г. се е бил снабдил предварително с дървен прът и водел със себе си “съмишленици”, тоест не може и да става дума за случайно стечение на ескалация на напрежението.Явно е било ,че не се търси цивилизована дискусия, а физически сблъсък.Последното е съзнателно целено и провокирано , 3 като дотолкова е било ясно дори за околните/още в центъра на с.Световрачене/ , че са тръгнали хора специално с цел да “разтървават” и да предотвратят почти сигурен физически сблъсък.Поради това въззивната инстанция намира ,че деянието е извършено от подс. не с евентуален умисъл , а с пряк умисъл.

Правилно и законосъобразно първоинстанцият СРС в обжалваната Присъда е приел,че с горното подсъдимия С. В. Г. е осъществила състава на престъплението по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК, както от обективна,така от субективна страна.