Определение № 502 от 10.09.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 502 гр. В., 10.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й. мл. съдия Д.М.Н. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500441 по описа за 2026 година

Със заповед за изпълнение на парично задължение рег.№1063/07.08.2026 г. по ч.гр.д.1296/2026 г. на Районен съд-К. е разпоредено длъжникът БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД ЕИК: 201513004, седалище и адрес на управление гр. София, 25, ет.5, общ. Столична, обл. София (столица), да заплати на кредитора Т. И.

И. ЕГН: **********, настоящ адрес с. Г.**, общ. Д., обл. Х., сумата: 104,59 евро (сто и четири евро и 59 цента), представляваща главница - недължимо платена сума за възнаградителна лихва такса "динамично плащането своя кредит" ( съгласно чл. 9, ал. 2 от договор кредит) по недействителен договор за кредит № № МАХ_ 500071549 ОТ 02.02.2024г., ведно със законната лихва за период от 07.08.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 евро (десет евро и 86 цента), адвокатско възнаграждение в размер на: 60,00 евро (шестдесет евро).

Вземането произтича от следните обстоятелства: платена сума без основание за възнаградителна лихва и такса "динамично плащането своя кредит" по недействителен договор за кредит № МАХ_500071549 от 02.02.2024 г. на основание чл. 23, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от мл. адвокат Т. Н. Д., с личен номер ********** от АК- гр. Пловдив, с адрес за кореспонденция - гр.

1

П.*****,пълномощник и процесуален представител на Т. И. И.

Иска се да се измени постановения съдебен акт, а именно ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК № 1063 от 07.08.2026г. по ч.гр.дело № 1296/2026г. на Районен съд - К., в частта за разноските относно присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 60 евро на мл. адвокат Т. Д., като се присъди ново адвокатско възнаграждение в размер на 204.50 евро съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Аргументите за това са следните:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт, като в чл. 78.ал. 5, изр. 2 и 3 от ГПК съдът следва да определя адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон .Съобразно изхода на делото право на разноски имал единствено заявителя. Предвид горното съдът бил счел, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на заявителят възлиза в посочения размер на 60 евро, което възнаграждение било дори по - ниско от предвиденото юрисконсултско възнаграждение, което съдилищата присъждат за подобен материален интерес. Не счита, че се явява задължително за съда да приложи разпоредбите на решение от 25.01.2024 година по дело С-438/2022 г.на СЕС и Наредба №1 за минималните размери на като нарушаващи параграф 1 от ДФЕС, а следвало да се определи адвокатското възнаграждение, ползвайки Наредба № 1 като ориентир. В конкретния случай, минимумът се явявал в размер на 204.50 евро, а не присъдените от съда 10 евро. В тази връзка се подчертава, че минималният адвокатски хонорар е определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото съгласно чл. 78,ал. 5, изр. 2 и 3 от ГПК при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.

36. ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не можел да присъди понисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

Не следвало да се забравя обаче, че Наредбата към момента била 2 изходният пункт за минималните пазарни стойности на адвокатската защита и пренебрегването на тези стойности с лека ръка би поставило интересите на гражданите, имащи необходимост от адвокатска защита, в несигурност и опасност.

Доколко делото е сложно и какви са критериите на съда за правна и фактическа сложност, не би могло да се коментират.

Действително, делото не представлявало висока фактическа и правна сложност и било приключило с издаване на ЗАПОВЕД по чл. 410 от ГПК, доколкото при подаване на заявлението до съда били положени усилия относно преценката на договора за кредит, неговата недействителност и реално заплатената сума без основание.

Следвало да се посочи, че легитимната цел на разпоредбите на чл.36 ал.2 от ЗА и чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. чл.1 от Наредба №1/2004 г., забраняващи договаряне, съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния ,посочен в Наредбата размер, било създаване на гаранции/наред със съществуващите в ЗАдв професионални правила за организацията, квалификациите, професионалната етика, надзора и отговорността на адвокатите за осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга, вкл. чрез предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на това качество и за осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези услуги и интересите на правосъдието.

Равният достъп на физическите лица до правосъдие и предоставяне на ефективна правна помощ бил осигурен от разпоредбите на ЗПП и чл.38 от ЗАдв.

Съда при постановяване на дължимото адвокатско възнаграждение би следвало да отчете и факта, че в качеството си на вписан адвокат частният жалбоподател нямал право да встъпва в трудови правоотношения и да работи за трудово възнаграждение.

В случая бил отделил време да изготви, депозира пред съда изчерпателно посочените по- горе документи, за което съда му отсъдил 60 евро адвокатски хонорар.Поддържа се ,че това възнаграждение било прекомерно ниско възнаграждение унизително спрямо себе си и спрямо 3 адвокатската професия.

Отделно съдът би следвало да съобрази и разходите на адвоката, които непрекъснато съпътствали упражняването свободната адвокатска професия и без които било немислимо и нямало как ефективно да бъдат защитавани правата на доверителите .

Твърди ,че Съдът определял и присъждал адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро по идентични дела за издаване на заповед за изпълнение, за дори по - малък материален интерес, което е значително по - високо от присъденото, както и юрисконсултско възнаграждение между 76,69 евро и 120 евро, което било по - високо е присъденото предвид това ,че юрисконсултът работи на трудово правоотношение, като изготвянето и депозиране на заявления било в задълженията му.

В тази връзка и доказателство за изложеното по - горе били Заповед № 1040 от 05.08.2026г. по ч.гр.дело 1272/2026г. на РС К.: Заповед № 1041 от 05.08.2026г. по ч.гр.дело 1274/2026г. на РС К. и Заповед № 973 от 22.07.2026г. по ч.гр.дело 1191/2026г. на РС К.

Иска се да се измени постановеният съдебен акт, а именно ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК № 1063 от 07.08.2026г. по ч.гр.дело № 1296/2026г. на Районен съд - К., в частта за разноските относно определено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т.2, във вр. с. чл. 38 ал.2 от ЗА, като се присъди на процесуалния представител на заявителя адвокатско възнаграждение в размер на минимума определен по Наредба № 1 от 01.07.2024 г. на ВАДС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно адвокатски хонорар в размер на 204.52 евро.

Към частната жалба са приложени :

- Заповед № 1040 от 05.08.2026г. по ч.гр.дело 1272/2026г. на РС К.;

- Заповед № 1041 от 05.08.2026г. по ч.гр.дело 1274/2026г. на РС К.;

-

Заповед № 973 от 22.07.2026г. по ч.гр.дело .

Окръжен съд – гр. В. в настоящия си състав, след като обсъди съображенията, развити в частната жалба и данните по първоинстанционното дело,прие ,че жалбата е основателна поради 4 следното :

При така установената фактическа обстановка съдът намира ,че подадената частна жалба е основателна ,тъй като присъждане на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение в хипотезата на Чл.410 ГПК е възможно само при направено възражение в този смисъл от насрещната страна. Служебното повдигане на този въпрос от съда на този етап от процеса е недопустимо. При наличието на издадена заповед, с която искането е уважено изцяло длъжникът може да упражни правото си да поиска такова намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 413 ГПК и чл. 419 ГПК чрез обжалване,като едва тогава въззивният съд може да обсъжда въпроса за прекомерността на разноските за адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. В. в настоящия си състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждането на заповедния съд в заповед за изпълнение на парично задължение рег.№1063/07.08.2026 г. по ч.гр.д.1296/2026 г. на Районен съд-К. , в частта й ,в която заявлението е отхвърлено за размера над 60,00 евро адвокатско възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД ЕИК: 201513004, седалище и адрес на управление гр. София, 25, ет.5, общ. Столична, обл. София (столица)да заплати на кредитора Т. И. И. ЕГН: **********, настоящ адрес с.

Г.**, общ. Д., обл. Х. адвокатско възнаграждение в размер на още 144,52 евро (сто и четиридесет и четири евро и петдесет и два евроцента) към вече присъдената сума от 60 евро.

ДА СЕ ИЗДАДЕ от Районен съд – К. на основание чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за цялата сума от 204,52 евро разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ДЕЛОТО да се върне на Районен съд – К. за техническото оформяне и издаване на заповедта за изпълнение .

5

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6