Решение № 4504 от 14.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4504 гр. Пловдив, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330108301 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от М. И. А. против „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” /с правоприемник „Юробанк България“ АД/ се твърди, че на 27.11.2018г. бил сключен договор за потребителски кредит № PLUS-***, по силата на който бил предоставен кредит в размер на 12000 лв. Общата стойност на плащанията била 22613.64 лв. Общата платената от ищцата сума по кредита възлизала на 13418.94 лв., като погасяването било извършено на 55 вноски.

Счита, че е надплатила сумата от 1418.94 лв., понеже договорът бил недействителен, тъй като не били спазени редица разпоредби по ЗПК. В нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК липсвало посочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване на общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да можело да се направи проверка дали лихвеният процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. В нарушение на т.10 не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Бил посочен ГПР от 16.32 %, но липсвала яснота какви точно разходи били включени в този процент. С оглед недействителността на договора за кредит, на връщане подлежала само чистата стойност на кредита от 12000 лв., но не били дължими лихва и други разходи по кредита. Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 1418.94 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането й. Претендирани са разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Юробанк България“ АД, според който на 31.05.2023г. е прехвърлено търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ по реда на чл.15 ТЗ на „Юробанк България“ АД, като на основание чл.16 ТЗ сделката е обявена в ТР с вписване от 06.06.2023г. Направено е искане на основание чл.227, ал.1 ГПК за конституиране на „Юробанк България“ АД в производството по делото. Счита исковете за неоснователни. Лихвеният процент бил фиксиран за целия срок на договора. Размерът на възнаградителната лихва по договора можел да се получи при елементарно пресмятане. Разпоредбата на чл.11 ЗПК не съдържала изисквания за посочване на метод на изчисляване на лихвата, посочване на левовата й равностойност или съотношение с главницата. ГПР по договора включвал годишния лихвен процент и таксата ангажимент. Взетите предвид допускания били посочени в чл.3, изречение последно от договора. Застраховката „Защита на плащанията“ била сключена по желание на клиента и не представлявала условие за отпускане на заема. Това било изрично записано в предоставения СЕФ. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-*** от 27.11.2018г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054 и М.

И. А., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 12000 лв. В договора е инкорпориран погасителен план.

Представени са и Общи условия.

Представени са разписки за платени суми чрез „Изипей“ АД за периода от 19.02.2019г. до 18.05.2023г.

Представен е Сертификат за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, ведно с Общи условия, както и Приложение № 2 към чл.5, ал.2 ЗПК – Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта.

Приложени са също справка за платените суми по договора за кредит от 27.11.2018г., извлечение за съС.ието по кредит, договор за потребителски кредит, сключен между страните от 02.11.2018г.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което усвоеният кредит по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-*** от 27.11.2018г. е в размер на 12 000 лв. Размерът на дължимата договорна лихва върху главницата по договора за периода от сключването му до датата на подаване на исковата молба е 6833.64 лв. Общият размер на постъпилите суми за погасяване на задълженията по договора е 14 167.34 лв., от които 6776.31 лв. главница, 5555.24 лв. лихва, 2475 лв. застрахователна 2 премия. Посочено е, че вещото лице не е установило причина, поради която общо разпределената сума да е по-голяма от получената. ГПР с включена главница, лихва и такса ангажимент, изчислен по формулата по Приложение № 1 ЗПК е равен на 16,21 %. В ГПР по договора – 16.32 % не е включен размерът на застрахователната премия. С включване на застрахователната премия от 3780 лв. и такса ангажимент от 420 лв. ГПР би бил равен на 24,01 %. Според вещото лице предвид незначителната разлика между посочения ГПР по договора и изчисления от вещото лице, ГПР е изчислен по Приложение № 1 ЗПК. От вноските, направени от М. А. за покриване на кредита, в които е включена и застрахователната премия от 45 лв., кредиторът периодично е нареждал преводи на тези суми към застрахователя Кардиф. След датата на подаване на исковата молба по договора е внесена още сумата от 2280 лв.

Прието е и допълнително заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което получената от кредитора сума по договора за кредит е 14 167.36 лв., а разпределените суми за покриване на различните задължения по кредита за същия период – 19.12.2018г. до 19.05.2023г. са в общ размер на 14 806.55 лв., тоест има разлика между получените суми и разпределените за покриване на задълженията по кредита, като разпределената сума е с 639.19 лв. по-голяма от получената. След датата на исковата молба са внесени общо 2280 лв., а разпределените суми след тази дата са в общ размер от 2153.68 лв., тоест със 126.32 лв. по-малко от получената. Или общо внесени по кредита са 16447.36 лв., а общо разпределени – 16960.23 лв. – за погасяване на главница 8191.13 лв., за погасяване на лихва – 5934.10 лв., за застрахователна премия – 2835 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Видно от приложения към исковата молба договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-*** от 27.11.2018г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054 и М. И. А., същият е сключен между страните по делото, за сумата от 12 000 лв., които следва да бъдат погасени на 82 равни вноски, с падеж на първа погасителна вноска 20.12.2018г. и падеж на последна погасителна вноска 20.11.2025г., всяка от които в размер на 269.21 лв. Не се спори, установява се и от заключението на съдебносчетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, че размерът на отпуснатия кредит от 12 000 лв. е усвоен от страна на кредитополучателя.

Съдът намира, че ищцата и ответното дружество имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

С исковата молба са наведени твърдения за недействителност на сключения договор, на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези 3 императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В договора са посочени като абсолютни стойности лихвен процент – 13.99% и ГПР- 16.32 %. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР.

Посочен е фиксиран лихвен процент по заема, както и годишно оскъпяване по същия, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. В случая се установява, че при сключване на договора за кредит страните са установили задължение за покупка на застраховка „Сигурност на плащанията“, като дължимостта на застрахователната премия е определена към момента на сключване на договора и е включена в размера на погасителните вноски и в общия размер на задълженията по кредита. В Условията към договора е посочено, че размерът на плащанията се формира от предоставената главница, в която се включва и такса ангажимент, както и от задължението за заплащане на застрахователна премия. Следователно, доколкото задължението за заплащане на застрахователна премия е установено към момента на сключване на договора и формира общата стойност към плащанията по кредита, последното е следвало да бъде съобразено при определяне на годишния процент на разходите по кредита. От съдържанието на договора не става ясно включена ли е в него застраховката, която също е описана като дължима сума, следователно не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Не стана ясно и какъв е размерът в лева на възнаградителната лихва, тъй като това не е посочено нито в Параметри и условия по договора, нито се изяснява от инкорпорирания в договора погасителен план. От погасителния план не може да се направи извод и с всяка от погасителните вноски от 269.21 лв. какви по вид и размер задължения по договора се погасяват ежемесечно. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи остават неизвестни и на практика така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на предоставения ресурс. Тези изводи се подкрепят от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза – основно и допълнително, които съдът възприема като компетентно и обективно дадени, като според основното заключение в ГПР по договора – 16.32 % не е включен размерът на застрахователната премия, а с включване на 4 застрахователната премия от 3780 лв. и такса ангажимент от 420 лв. ГПР би бил равен на 24,01 %. Следователно посоченият в договора ГПР не е действително приложеният в кредитното правоотношение. Предвид изложеното, следва да се приеме, че кредитното правоотношение между страните е недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11 ал. 1, т.9 и т. 10 ЗПК и като такова не е в съС.ие да породи присъщите за този тип сделка правни последици.