Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3871 от 20.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6282/2026
Вид
Решение № 3871
Подписан
20.10.2026
Състав
ЯНА ЦВЕТАНОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.42, ал. 1, т. 3, пр. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 75, ал. 1, т. 5, пр. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 3871 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. Д. при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. Д. Административно наказателно дело № 20261110206282 по описа за 2026 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Г. И. с ЕГН ********** и адрес в **************, чрез адв. Г. М. с адрес в *************** срещу Наказателно постановление N 26-4332-001982 от 18.03.2026г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 1000 лева/511,29 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП.

В жалбата се излагат доводи за нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество жалбоподателят И., редовно призован, не се е явил.

В хода на съдебните прения, процесуалният му представител – адв. Д. поддържа жалбата и иска отмяна на процесното НП.

Сочи , че е налице разминаване във времето на извършената проверка , както и не е доказано мястото, на което е констатирано нарушението.

На следващо място се оспорва компетентността на контролният орган да извършва проверки с технически средства.

На последно място се сочи , че посочената концентрация на алкохол в АУАН и НП е неправилно изчислена, както не са спазени изискванията на Наредба за средстсвата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание АНО се представлява от юрк.К. с пълномощно по делото.

1

В хода на съдебните прения , последната излга стаовище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на процесното НП.

Претендира разноски.

По делото е постъпило и писмено становище от представител на АНО, което макар и обемно е общо и относимо към всички нарушения на ЗДВП.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на Г. Г. И. с ЕГН ********** срещу N 26-4332-001982 от 18.03.2026г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“ е подадена в законоустановения срок и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

На 03.03.2026г. св. М. – ст.полицай при 01 РУ СДВР в присъствието на св. Я. съставил АУАН серия GA № 5002757 на Г. Г. И. с ЕГН ********** за това , че :“ на 03.03.2026г. около 01:33ч. в гр. София , бул. „Цариградско шосе“ № 2 с посока на движение от бул.

Евлоги и Христо Г.и към ул.“Незабравка“ управлява собствения си лек автомобил *** с рег.

№ ************ като при извършената полицейска проверка с Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARBA-0147 в 01:30ч. на 03.03.2026г. с проба № 06883 апарата отчете положителен резултат от 0,81 промила на хиляда в издишания от водача въздух.Показанията на техническото средство са показани и видяни от водача. На водача е издаде ТМИ с № 301997 с направление за УМБАЛ“Св.Анна“ както и 7 броя холограмни стикера. Водачът е уведомен за започване на ЗППАМ. Водача е сам в автомобила.“(правописът е запазен).

Контролният орган е квалифицирал описаното като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.

1 от ЗДВП.

Препис от акта бил връчен на Г. И..

В 02:05ч. на последния бил връчен и талон за медицинско изследване № 301997.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено N 26-4332001982 от 18.03.2026г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 1000 лева/511,29 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП.

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция .

Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В случая са допуснати груби нарушения на процесуалните правила, които водят да 2 невъзможност да се установят по несъмнен начин фактите и обстоятелствата , относими към предмета на доказване.

На първо място се твърди , че процесната проверка с техническо средство е извършена на 03.03.2026г. в 01:30ч.

В АУАН се твърди, а в НП се поддържа , че жалбоподателят И. е управлявал процесното МПС и спрян за проверка около 01:33ч. На съда е неизвестно какво се има предвид под „около“, но ако се приеме обичайната употреба на думата в контекст , то следва да се приеме, че жалбоподателят е бил в процес на управление или преди 01:33ч. или след този час, категорично не е установено.

На следващо място се твърди , че лек автомобил *** с рег. № ************ се е движел по бул. „Цариградско шосе“ № 2 с посока на движение от бул. Евлоги и Христо Г.и към ул.“Незабравка“ , но липсва уточняване къде е спрян за проверка.

Ако се приеме, че е спрян пред № 2 и там е извършена проверката на водача, основателно се поставя въпроса относно местонахождението на патрулния автомобил с рег.

№ ********** , ползван от св. Я. и св. М. „около“ 01:33ч., тъй като според представените GPS координати, същият е престоявал за времето от 0:00:24ч. до 0:02:24ч. по ширина и дължина ( 42.69556° с.ш., 23.32841° и.д.) на площад „Свети Александър Невски“, в непосредствена близост до патриаршеската катедрала и паметника на Незнайния воин.

Посоченото място е на 5,9 километра от бул.“Цариградско шосе“ № 2.

По делото няма данни св. М. и св. Я. да са изпълнявали служебните си задължения пеша, предвид и представеното извлечение от наряд, съответно съдът счита, че не е установено мястото на твърдяната проверка.

Съдът с оглед изложеното счита за невъзможно да се установи място и час на извършената проверка, респективно приема допуснати нарушения на чл.42, ал. 1, т. 3, пр. 2 и чл. 75, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗАНН.

На последно място и с оглед факта, че съдът изиска, но АНО не представи доказателства за правоспособността на св. М. да извършва проверки с технически средства, която правоспособност не произтича от длъжността му прие, че това обстоятелство е недоказано и проверката, когато и да е извършена е от орган , действал извън компетентността си.

Предвид всичко , съдът намери , че обжалваното НП следва да бъде отменено без необходимост от обсъждане на останалите предпоставки, свързани с неговата законосъобразност.

При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за процесуално представителство, като такива са поискани своевременно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 26-4332-001982 от 18.03.2026г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което на Г. Г. И. с ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 3

1000 лева/511,29 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. И. с ЕГН ********** сумата в размер на 350 евро, представляваща разноски за един адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-град в 14 - дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4