Присъда № 2 от 21.02.2024, Районен съд - Първомай

МОТИВИ към

Присъда № 2/21.02.2024 г. по НЧХД № 108/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав

С Тъжба вх. № 3199/30.06.2020 г., уточнена с Молба вх. № 3996/07.08.2020 г., Е. Я. Я., ЕГН: **********, с адрес: ************, повдига срещу М. И. Б., ЕГН: **********, и З. А.

Б., ЕГН: ********** – и двамата с адрес: ************ „***” ***, обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от от Наказателния кодекс (НК), за това, че на 30.12.2019 г. в с. Градина, общ. Първомай, обл.

Пловдив, на ул. „***“ пред дом *** в съучастие като извършители са причинили на Е. Я. Я., ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гърба, травматичен оток по лявата лакътна става и кръвонасядане по дясната предмишница, с което са му причинили болка и страдание без разстройство на здравето, а срещу втория подсъдим – и за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, за това, че на 30.12.2019 г. в с. Градина, общ.

Първомай, обл. Пловдив, на ул. „***“ пред дом *** е казал на Е. Я. Я., ЕГН: **********, в негово присъствие нещо унизително за честта и достойнството му, а именно: „Да еба майка ти, да еба! Да еба майка ти, простака загубен! Да еба майка ти, ша еба!“.

Тъжителят предявява и граждански искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приети за съвместно разглеждане, както следва: срещу подсъдимите М. И. Б. и З. А. Б. за солидарното им осъждане за сумата от 3 000, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК – предмет на частното обвинение, неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 30.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и срещу подсъдимия З. А. Б. за заплащане на сумата от 3 000, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК – предмет на частното обвинение, неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 30.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

Първоначалното разглеждане на тъжбата по НЧХД № 153/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай е приключило с Присъда № 260010/14.09.2021 г., с която подсъдимите са признати за виновни по така повдигнатите им обвинения, като М. Б. е освободена на основание чл. 78а, ал. 1 от НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба” от 1 000, 00 лева, а З. Б. е санкциониран при условията на чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК с общо най-тежко наказание „Глоба“ в същия размер. Отделното от горното, са осъдени да заплатят на пострадалия и в полза на бюджета на съдебната власт съдебноделоводни разноски, а на тъжителя – и част от претендираното с предявените от него граждански искове обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В рамките на инициирания от подсъдимите инстанционен контрол с необжалваемо Решение № 207/20.07.2022 г. на Окръжен съд – Пловдив по ВНЧХД № 1015/2022 г. присъдата е отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав с доводи за допуснато съществено неотстранимо процесуално нарушаване, изразяващо се в липса на мотиви.

В открито съдебно заседание: частният тъжител и граждански ищец и неговият повереник поддържат обвинението и гражданските претенции и претендират осъждане на подсъдимите при баланс на 1 смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и за присъждане на сторените съдебноделоводни разноски при първоначалното и настоящото разглеждане на делото; защитникът пледира подзащитните му да бъдат оправдани, а гражданските искове срещу тях – отхвърлени като неоснователни, с аргументи за недоказаност, а по отношение на твърдяната обида – и за наличие на предпоставки за прилагане на реторсия; подсъдимите молят за пълно оневиняване.

Съдът, след като обсъди приобщените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият З. А. Б., ЕГН: **********, е роден на *** г. в гр. *******, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, пенсионер, с постоянен адрес: ************ „***“ ***.

Подсъдимата М. И. Б., ЕГН: **********, е родена на *** г. в с. *******, българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, пенсионер, с адрес:

************ „***” ***.

От 2010 г. частният тъжител и Т. З. Б., ЕГН: **********, съжителствали съпружески първоначално в гр. Пловдив, а впоследствие съвместно с нейните родители в лицето на подсъдимите в наета къща в с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, където отглеждали и своята ненавършила пълнолетие дъщеря Р. Е. Я., ЕГН: **********, родена на ******* г.

През 2017 г. помежду им настъпила раздяла, след която първият се преместил в жилище, находящо се в ************, а бившата му съжителка, детето и подсъдимите установили местоживеенето си в новозакупена от тях къща с прилежащ двор на адрес:

***************” ***.

Съгласно споразумение, утвърдено с Решение № 80/07.08.2017 г. на Районен съд – Първомай по гр. дело № 250/2017 г. (л. 61 – л. 62 от НЧХД № 153/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай), в сила от 07.08.2017 г., упражняването на родителските права по отношение на Р. било предоставено на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения с нея, както следва: всяка втора и четвърта седмица от календарния месец, от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване; един месец по време на лятната ученическа ваканция с преспиване в период, който не съвпада с платения годишен отпуск на другия родител; всяка четна календарна година по време на коледната и великденската учебни ваканции с преспиване, всяка нечетна календарна година по време на новогодишните празници с преспиване и всяка календарна година по време на рождения и именния й ден в рамките на два часа между 16:00 часа и 18:00 часа.

По Жалба УРИ 338900-2547/16.03.2018 г. (л. 71 – л. 74 от НЧХД № 153/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай) от Т. Б. до Шесто районно управление при Областна дирекция (ОД) на МВР – Пловдив за извършено от тъжителя нерегламентирано отвеждане и задържане на детето била образувана Преписка рег. № 338900-2547/2018 г. (л. 63 – л. 83 от НЧХД № 153/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай) по описа на сезираното полицейско учреждение с оглед събиране на данни за престъпление по чл. 296 от НК, която била прекратена с Постановление на Районна прокуратура (РП) – Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство от 14.05.2018 г. по Пр. пр. № 2748/2018 г. (л. 82 – л. 83 от НЧХД № 153/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай) с доводи, че бащата е спазил отправеното му на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) полицейско предупреждение, документирано в Протокол от 28.03.2018 г. (л. 79 от НЧХД № 153/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай).

В изпълнение на Решение № 4529/20.12.2018 г. по гр. дело № 10580/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив (л. 114 – л. 115 от НЧХД № 153/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай), потвърдено с необжалваемо Решение № 375/25.03.2019 г. на Окръжен съд – 2

Пловдив по въззивно гр. дело № 147/2019 г. (л. 55 – л. 56 от НЧХД № 153/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай), спрямо тъжителя била издадена Заповед за защита от 27.12.2018 г.

(л. 116 от НЧХД № 153/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай), с която бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо дъщеря си и нейната майка и му било забранено за срок от една година да посещава тях, жилището им в с. Градина, детските заведения и местата за обичайна игра на първата и местоработата и местата за социални контакти и отдих на втората. До постановяване на посочените мерки идентични такива му били наложени и с привременна съдебна Заповед за незабавна защита от 26.06.2018 г. (л. 51 от НЧХД № 153/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай) по същото дело.

Тъй като подсъдимите не му позволявали да осъществява контакти с дъщеря си, при всяко негово посещение в дома им по този повод помежду им възниквали свади и скандали, съпроведени с взаимни обиди и ругатни и последвани от оплаквания до полицията, по които протичали многобройни проверки, водени предимно от свид. З. Ж. З. в качеството му на „Младши полицейски инспектор” в Районно управление (РУ) – Първомай при ОД на МВР – Пловдив, отговарящ за района на с. Градина. Полицейският служител беседвал и с двете страни в конфликта за постигане на компромисно разрешение, но подсъдимите отстоявали непреклонната позиция, че тъжителят няма право да идва в къщата им. Били и писмено приканени към въздържание от саморазправа с него с разясняване на отговорността по чл.

323, ал. 1 от НК от полицейски орган в РУ – Първомай с оформени от него Протоколи УРИ 325р-5744/26.06.2018 г. (л. 10 от НЧХД № 153/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай) и УРИ 325р-5746/26.06.2018 г. (л. 11 от НЧХД № 153/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай) по чл. 65 от ЗМВР.

През 2018 г. тъжителят предявил срещу Т. Б. иск за промяна на утвърдените мерки за упражняване на родителските права, който бил отхвърлен с Решение № 3141/23.07.2019 г. по гр. дело № 9371/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив (л. 117 – л. 129 от НЧХД № 153/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай), в сила от 21.08.2019 г. Завел и Изпълнително дело № 20188190404051 по описа на Частен съдебен изпълнител Л. М. с рег.

№ *** и с район на действие Окръжен съд – Пловдив за принудително изпълнение на графика за личните му отношения с Р. въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 20.07.2018 г. от Районен съд – Първомай по гр. дело № 250/2017 г. на Районен съд – Първомай.

На 30.12.2019 г. преди обяд с намерение да проведе свиждане с нея тъжителят се придвижил от гр. Пловдив до дома й в с. Градина с лек автомобил, управляван от неговия приятел и съсед свид. С. М. Х.. Когато последният паркирал превозното средство с включени аварийни светлини на пътното платно пред имота на ул. „***” ***, ограден с масивна ограда с дължина и височина от около метър и половина, тъжителят слязъл и застанал на тротоара пред прага на отворената желязна ажурна дворна врата и извикал няколко пъти по име детето, което отвърнало и се показало от отворен прозорец на жилищната сграда. От вътрешността й в този момент на двора излязла подсъдимата М. Б..

Разговорът на тъжителя с нея скоро прераснал в спречкване на висок тон, при което той я напсувал на майка и я нагрубил с думите: „Ти си дърта курва, дъщеря си направи курва и внучката ще направиш курва! Вие сте убийци, убихте сина си!”. Тя му отвърнала: „Млъкни, не те ли е срам!” и внезапно изкрещяла: „Не ме удряй! Защо ме удари?... З.о, бърже, удари ма!”. Тогава съпругът й, който междувременно също се появил на двора, започнал да пъди тъжителя и да го ругае с изразите: „Да еба майка ти, да еба! Да еба майка ти, простака загубен! Да еба майка ти, ша еба!“. Докато му повтаряли настоятелно да се маха, внезапно и двамата подсъдими се насочили към него, държейки в ръце по една тояга, с която всеки от тях му нанесъл удари – подсъдимата два-три, а подсъдимият неуточнен брой, в областта на гърба, левия лакът и дясната предмишница. Пострадалият се предпазвал с ръце, отстъпвал назад и после побягнал по тротоара на ул. „***” в посока гр. Първомай, като също грабнал отнякъде една пръчка. Подсъдимите се втурнали да го гонят, но изостанали на около 1003 200 метра зад него. От дистанция и двете страни продължили да си подвикват взаимно, а подсъдимият – и да отправя по адрес на тъжителя псувни и обиди.

Свид. Х., който, подканен от приятеля си да снима, успял да видеозаснеме с мобилния си телефон част от станалото пред портата, го настигнал с колата и отново спрял.

Скоро автопатрулиращият в с. Градина свид. З., придружен от колегата си свид. Г. И.

И. – „Младши полицейски инспектор“ в РУ – Първомай, се отзовал на мястото на инцидента по постъпил по телефона от тъжителя сигнал и го заварил да чака на пътя, отдалечен на около 150 метра от подсъдимите, които през това време стоели пред дома си със сопи в ръце и го подканяли с викове да си тръгва.