Решение № 840 от 12.11.2024, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 2805/2023
- Вид
- Решение № 840
- Подписан
- 12.11.2024
- В сила
- 11.12.2024
- Състав
- Димитър Руменов Беровски
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал. 2, предл.2, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68е · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 18 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29 · Закон за потребителския кредит
- Параграф 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 840 гр. Благоевград, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:
Д. Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г. като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20231210102805 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Н. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *****, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", с адрес на упражняване на дейността: гр. ****, представлявано от Д. М. М. - управител, срещу „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „*****, представлявано от *****.
Ищецът е предявил иск срещу ответното дружество за обявяване нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 863619 от 01.03.2020г., сключен между Н. И. Б., ЕГН ********** и „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „*****, представлявано от *****, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от Ferratum Bank в полза на ответника.
Ищецът е предявил срещу ответника и осъдителен иск за сумата от 2795 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и пет лева/ – представляваща платена при изначална липса на правно основание сума по договор за потребителски кредит № ****г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /15.12.2023г./ до окончателното погасяване (съобр. протоколно определение на съда от 14.10.2024г. /л. 116 – л. 117 от делото/, с което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на исковата претенция, като това е пълният размер на вземането).
Ищецът твърди, че на 01.03.2020 година между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 863619, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Сочи, че страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 3500 лв., който ищецът е следвало да погаси за срок от 12 месеца, като е следвало да върне сумата с лихва 23% или 805 лв. /или общо 4305 лв./, с посочен годишен процент на разходите в размер на 49,11%. Сочи, че в чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank" в полза на Дружеството ответник, като при сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв е размерът па възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. Твърди, че след като усвоил сумата от 3500 лв., Н. Б. установил, че 1 освен заемната сума от 3500 лв., са му начислили такса за обезпечение с поръчителство услуга предоставяна от партньор на „***" ЕООД, в размер на 2695 лв. Твърди, че към датата на подаване на иска Н. Б. е погасил задълженията си по договора за потребителски кредит.
Поддържа, че процесният договор е недействителен, тъй като дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочен в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит, като в чл.5.3 от ОУ било посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му е бил представян. Навежда, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Счита, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него, като бил посочен само ГПК в %, но не е бил посочен начина на изчисляването му, поради което твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. На следващо място заявява, че е сгрешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено. Излага, че ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение, с което се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.
Посоченият в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването па забраната па чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Смята, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Поддържа, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.
Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното твърди, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/. Счита, клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл. 10а, ал. 4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.
Ответникът оспорва предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Навежда, че сключването на договор за гаранция от 2
Кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от Кредитора условия. Твърди, че ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство от Фератум Банк /Марта/ и след като се е запознал с дължимите от него такси по Договора за гаранция, е подал заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. Сочи се, че ищецът е получил по e-mail преддоговорна информация, в която било посочено изрично, че за сключването на Договора за кредит „***“ ЕООД изисква от ищеца да обезпечи задълженията си чрез поръчителство, заедно с проекти на Договора за кредит. Отделно сочи, че потребителят получава по електронна поща и цялата документация от Фератум Банк (Малта), а именно Договора за гаранция и прилежащите му документи. Твърди се, че ищецът, след като първо сам е посочил Фератум Банк (Малта) като поръчител и е получил информацията, съответно проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. Твърди, че не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. По никакъв начин и с нито едно от действията си, твърди, че ответникът не е въвел в заблуждаване ищеца относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. При всяка една от стъпките за сключване на договора за кредит, се твърди, че ищецът е бил информиран изцяло относно последиците от неговия избор, като дори са посочени сумите, които той би дължал спрямо Фератум Банк (Малта), ако избере дружеството за поръчител и сключи Договор за гаранция с него. Смята, че са напълно неоснователни твърденията на ищеца, че е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП. Клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно посочва избраната от самия ищец опция за поръчител, като дори на този етап същият не е задължен да сключи договора. Видно от представения Стандартен европейски формат на преддоговорна информация (СЕФ), че в него отново ясно и недвусмислено са посочени възможностите за обезпечаване на кредита, съответно икономическите последици за ищеца, ако избере поръчителство чрез сключване на договор за гаранция с Фератум Банк (Малта).
Дължимите към Фератум Банк (Малта) суми са описани подробно и в договора за гаранция, който ищецът доброволно е сключил. Заявява, че договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя и ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитодателя, се сочи, че този разход не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит. Посочената разпоредба се обхваща именно услуги, предоставяни от трето лице Фератум Банк (Малта), която е с незадължителен характер по смисъла на закона. По отношение на твърдението на ищеца, че сключването на Договор за гаранция с Фератум Банк (Малта) има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита смята, че същото е напълно неоснователно, като излага, че необходимостта от обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя (съгласно чл. 16 от ЗПК, кредиторите са длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай) и има за цел да гарантира финансовия риск, който „***“ ЕООД носи от възможността да има неизпълнение от страна на ищеца. „***“ ЕООД има интерес от получаването на обезпечение именно за да си гарантира, че няма да търпи вреди от неплатежоспособността на длъжника. Предоставил е цялата законово необходима информация във връзка с размера на ГПР, както и начина на неговото формиране. Информацията се предоставя във формата на СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК, като такъв СЕФ е бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредита, с който се е запознал. Излага, че кредитополучателят е уведомен за това свое задължение преди да е взел решение за сключването на договора и може да направи свободна и самостоятелна преценка дали е в състояния да изпълни това изискване на кредитополучателя или не. След 3 като кредитополучателят е уведомен предварително за това изискване на кредитора, сочи, че той разполага с достатъчно време да прецени, кое от обезпеченията може да предостави и с оглед на предоставената му информация за дължимите суми, да сключи договора за кредит съгласно своя избор. Поддържа, че посоченият ГПР от 49,11 % в Договора за кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Възнаграждението за предоставената от Фератум Банк (Малта) услуга за гаранция, от своя страна, не се включва в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на Договора за кредит. Смята, че твърденията на ищеца, че е бил принуден да сключи Договор за гаранция с Фератум Банк не отговарят на обективната действителност, тъй като ищецът е разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК, съгласно което той има субективно, потестативното право да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му без да дава обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки. Това негово право е предвидено и в чл. 9 от Договора. Дори да се приеме, че ищецът е узнал едва след сключването на договора за кредит (въпреки неколкократно предоставяната информация), че трябва да обезпечи кредита, използвайки допълнителна и незадължителна възмездна услуга, твърди, че той е имал на разположение 14 дни, в които да вземе решение за отказване от договора без да дължи обезщетения или неустойки. Ищецът не е упражнил това свое право, поради което се приема, че той е разбрал и приел смята клаузата на чл. 5 от Договора за кредит.
Разпечатката съдържа 17 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d61acef7-5879-4fe9-85be-09b09a459d81