Определение № 14364 от 28.07.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 4395/2025
- Вид
- Определение № 14364
- Подписан
- 28.07.2025
- Състав
- Галя Митова, Валентина Ангелова, Милен Евтимов
Цитирани разпоредби
- чл. 127 и 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14364 гр. София, 28.07.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галя Митова
Членове:
Валентина Ангелова
Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20251100504395 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 41714/03.04.2025 г. от Г. В. К. срещу Разпореждане № 46091 от 18.03.2025 г., постановено по гр. д. № 66927/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, с което исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, като моли за неговата отмяна.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:
Производството е образувано по искова молба, написана от жалбоподателя Г. В. К., на български език, ръкописно, срещу Софийски апелативен съд, в която се съдържали твърдения за нанесени вреди чрез нарушаване на основни човешки права, на правото на ЕС, бавене на делото. За увреждането се сочело, че било настъпило на 20.04.2023 г. продължавало и до днес „и повече“. Цената на иска е определена от ищеца в размер на 24 300 лева, като според направеното искане се моли съда да призове и осъди ответника.
1
С разпореждане от 06.03.2024 г. съдът указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането да уточни ответника/ответниците срещу когото предявява исковата си претенция, като същите следва да бъдат надлежно индивидуализирани; да уточни исковата си претенция като изложи конкретни фактически твърдения във връзка с предявените искове, като изрично да посочи дали се претендират вреди от забавено правосъдие; да уточни в какво се състои искането до съда – петитум на исковата молба.
С молба от 27.03.2024 г. на български език и ръкописно изписана ищецът поискал да му бъде препратено копие от жалбата, като посочил, че не може да отговори на въпросите, защото подал не една жалба е не знаел за коя от тях ставало дума. Помолил да му бъде обяснено какво означава „петитум“ и какво е казано в чл. 129, ал. 3 от ГПК, защото бил чужденец в затвора без присъда и не бил юрист.
С разпореждане от 26.02.2025 г. съдът предоставил последна възможност на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането да изпълни дадените му по-рано указания, като го предупредил за последиците от неизпълнение на разпореждането и му указал за възможността по чл. 95 от ГПК да поиска от съда да му бъде предоставена правна помощ.
С ръкописно написана молба на български език от 13.03.2025 г. ищецът поискал отвод на председателя на състав 39 при СРС.
Същата била отхвърлена с определение № 12747/18.03.2023 г., а с обжалваното разпореждане съдът приел, че не са изпълнени указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба, като същевременно не била поискана и правна помощ, с оглед на което върнал исковата молба.
При тази фактическа установеност, съдът намира следното от правна страна:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт съгласно чл. 129, ал. 3, изречение второ от ГПК, и в този смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
2
При постъпването на исковата молба в съда, последният следва да извърши на първо място проверка по нейната редовност с оглед изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК. При несъответствие на исковата молба с някои от изискванията за редовността й по чл. 127 и 128 от ГПК, съдът дължи даване на указания на ищеца да отстрани нередовностите, като указва в какво се състои нередовността, срокът за отстраняването й, както и за възможността да ползва правна помощ (чл. 129, ал. 2 от ГПК).
В процесната хипотеза, данните по делото установяват, че подадената искова молба е нередовна, доколкото липсва яснота по отношение на ответника по делото, тъй като същият не бил индивидуализиран, както и липсвали конкретни фактически твърдения във връзка с предявения иск, указващи от какво произтичат твърдените вреди. Неуточнен бил и петитума (искането) на исковата молба, като било посочено единствено, че ищецът иска ответникът да бъде осъден, без да конкретизира това свое искане.
С разпореждането от 06.03.2024 г. съдът указал на ищеца да отстрани констатираните нередовности на исковата молба и го предупредил за последиците от неизпълнението им в указания срок, без да посочи за възможността за ползване на правна помощ.
С последващото разпореждане от 26.02.2025 г. на ищеца отново била дадена възможност да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като съдът освен предупреждение за последиците от неизпълнението, указал на страната и за възможността да ползва правна помощ. Същото било връчено на жалбоподателя на 06.03.2025 г., като в последния ден от срока /на 13.03.2025 г./ той подал молба, с която единствено поискал отвод на съдията.
По искането за отвод, съдът се произнесъл с определение от 18.03.2025 г., като приел, че не са налице предпоставките за отвода му и оставил без уважение искането на ищеца за отвода на съдебния състав.
При тези факти, въззивният съд приема, че преценката на първоинстаницонния съд за нередовности на подадената искова молба е правилна, дадените на жалбоподателя указания са ясни и правилни, а указаният срок за изпълнение на указанията – ясно определен и достатъчен, като с това съдът е спазил процедурата по чл. 129 от ГПК. Въпреки това жалбоподателя не предприел конкретни действия за отстраняване на нередовностите на исковата си молба, така както същите са установени от 3 съда, нито направил искане за ползване на правна помощ.
С оглед на горепосоченото настоящият състав приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 46091 от 18.03.2025 г., постановено по гр. д. № 66927/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
В Р Ъ Щ А делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4