Разпореждане № 1225 от 16.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1225 гр. Благоевград, 16.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

АтА.с Иванов като разгледа докладваното от АтА.с Иванов Въззивно гражданско дело № 20261200501281 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД, ЕИК 115576405, чрез адв. В. Б., срещу решение № 410/ 28.07.2026 г., постановено по гражданско дело № 471/ 2025 г. на Pайонен съд – Разлог, за отмяна в неговата цялост.

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни съображения по процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал.

Поддържа се, че изводите на съда са неправилни и противоречат на нормативната уредба. По отношение на първия мотив за неизпълнение от стрА. на ищеца на задължението по чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ - да информира ответника за цената, която следва да заплати за оказаното му лечение, сочи, че ответникът е бил уведомен за цената на услугите, които следва да заплати, тъй като, видно от съдържанието на собственоръчно подписА.та декларация за информирано съгласие /ДИС/, е удостоверил, че е запознат с ценоразписа на лечебното заведение, респ. с цената на Клинична пътека № 208, по която е лекуван.

Поддържа се, че болничното лечение започва със съгласието на пациента 1 и запознаването му с диагнозата, с естеството на заболяването, лечението и др., или с т.нар. информирано съгласие, което се изразява с подписване на ДИС. С подписване на декларацията възникват взаимни права и задължения за лечебното заведение и за пациента, в това число предоставяне и получаване на правилно лечение, както и търсене/заплащане на стойността на медицинската помощ, ако болният е неосигурен. От този момент ответникът е взел решение за провеждане на лечението. Видно от ДИС, раздел III, IV, V, VI, VII и XVIII той е бил запознат с реда и условията, при които НЗОК заплаща изпълнението на КП, по която му е оказано лечение, както и с ценоразписа на лечебното заведение, за което се е подписал, като се прави довод, че е бил е запознат, че НЗОК не заплаща лечението на неосигурени пациенти, че същото следва да бъде заплатено от пациента по цени, определени от ЛЗ и е бил запознат с цената на оказА.та му медицинска помощ, посочена в Ценоразписа.

Поддържа се, че на ответника е оказА. медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по КП № 208 „Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми", чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2020 г.2022 г. /НРД за МД 2020 г.- 2022г./. Тя /видът й/ е определена от лекуващия екип въз основа на снетата А.мнеза и индикациите за хоспитализация.

Обстоятелството, че на пациента е оказано лечение по КП 208 се установява от Направлението за хоспитализация графи „Приемащо лечебно заведение" и „Преминал през лечебното заведение". Видно от ДИС (разд. 3 и 5), ответникът е бил запознат с реда и условията, при които НЗОК заплаща изпълнението на КП, по която е постъпил за лечение, както и с ценоразписа на лечебното заведение, за което се е подписал. В сметката е посочена стойността на клиничната пътека- 769 лв. (393,18 евро), посочен е и съответният код по ценоразписа - "2.25.208". При справка с неговото съдържание се установява, че цената на оказА.та медицинска помощ е в размер на 769 лв. (393,18 евро).

Навежда се, че ответникът не е бил поставен в неблагоприятно положение, нито е бил лишен от алтернативни възможности, както се твърди в решението. Прави се довод, че пациента сам е направил своя избор да бъде лекуван именно там, а вследствие и на оказА.та му медицинска помощ, обстоятелства, които се удостоверяват от подписА.та от него ДИС. В крайна сметка от проведеното лечение се е стигнало до възстановяване на здравословното му състояние, при което за неблагоприятно положение не 2 може да става дума. Сочените алтернативни възможности - да прецени дали да постъпи в конкретното болнично заведение и дали иска предоставянето на медицинската услуга или не, всъщност не се съдържат в чл. 86, ал. 2, т.6 ЗЗ, а изискването на тази разпоредба - пациентът да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ, е изпълнено чрез дадените от приемащия лекар разяснения, за което пациентът е положил подписа си в декларацията за информирано съгласие. Фактът, че е бил с прекъснати здравноосигурителни права се дължи на собственото му неизпълнение да плати вноските си, за което носи отговорност като гражданин, желаещ да ползва съответните услуги, финансирани от НЗОК, но при определени правила.

Сочи се, че по отношение на цитирА.та в първоинстанционното решение съдебна практика, обективирА. в Определение №378 от 14.04.2016 год. по дело №903/2016 г. на ВКС гражданска колегия, IV ГО /незадължителна съд. практика/, че съжденията в него са напълно неотносими и неприложими по случая, тъй като касаят различна и както е посочено „специфична" фактическа обстановка, при която пациентът е бил приет в съответното лечебно заведение при данни от НАП за непрекъснати здравноосигурителни права и третиран като здравноосигурен, КАТО НЕ Е ПОДПИСАЛ ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ и пр. - все обстоятелства, изцяло различни от относимите и доказани по настоящия казус/.

Поддържа се по отношение на вторият мотив, че ответникът не дължи заплащане на оказА.та медицинска помощ, тъй като е приет по спешност, че правото на здравно осигуряване е уредено в разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно която гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при ред и условия, определени със закон. Този закон е Законът за здравното осигуряване. За да ползва безплатна медицинска помощ - както извънболнична, така и болнична, всеки пациент следва да е заплатил здравноосигурителните си вноски. Начините за прием в лечебно заведение са два - „спешен" и „планов", което е видно от Направлението за хоспитализация. Спешният прием се свежда до това, че на пациента следва да бъде оказА. медицинска помощ приоритетно, преди 3 планово приеманите пациенти. В обхвата на спешната помощ по смисъла на чл. 82 от Закона за здравето се включват само медицинските дейности по посещение на лекар от ЦСМП на мястото на настъпването на евентуалното застрашаващо живота или здравето на пациента състояние, оказА.та му там лекарска помощ, транспортирането му до лечебното заведение и/или преглед в спешния сектор, но не и разходите за последваща му хоспитализация. Така наречената "спешна помощ" не се осъществява от ищцовото болнично заведение, а от спешните медицински звена до хоспитализацията на болния.

При необходимост от лечение в болнични условия, по силата на чл. 45 от ЗЗО, спешната лекарска помощ преминава в болнична такава, която следва да се заплати от НЗОК - ако е оказА. на здравноосигурено лице, или от самия пациент, ако е бил здравнонеосигурен. Съгласно чл. 82, ал. 5 от ЗЗ "Дейностите по ал. 1, 1а, 2, 3 и 4 се финансират от държавния бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването". Член 7 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ предвижда, Обн. ДВ. бр. 98 от 12 Ноември 1999 г., че „разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата". Всеки гражданин има право на безплатна спешна медицинска помощ, но до момента на хоспитализацията. Неосигурените лица заплащат оказА.та им спешна помощ, ако същата е оказА. след като бъдат хоспитализирани.

Редът и условията за заплащане на оказА.та спешна медицинска помощ от стрА. на държавата са уредени в приетата от Министерството на здравеопазването "НАРЕДБА № 3 от 5 април 2019 г. за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения, и за критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения". Съгласно нея МЗ заплаща на болниците оказА. спешна медицинска помощ на пациентите, само в случай, че са прегледани и не са хоспитализирани в същото лечебното заведение. Този извод следва от чл. 5, ал. 1 - Извън случаите по чл. 3 и 4 Министерството на здравеопазването субсидира: лечебни заведения за болнична помощ за оказване на спешна медицинска помощ на пациенти със спешни състояния, преминали през спешните им отделения, които не са хоспитализирани в същото лечебно заведение. Следователно, ако бъдат хоспитализирани, същите дължат заплащане на оказА.та им спешна 4 медицинска помощ. Като се прави заключение, че разходите за спешна медицинска помощ се заплащат от Държавата само ако пациентът: - е бил прегледан в спешен кабинет; - оказА. му е медицинска помощ и - не е хоспитализиран, какъвто не е настоящият случай.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 410/ 28.07.2026 г., постановено по гражданско дело № 471/ 2025 г. на Pайонен съд – Разлог, като бъдат уважени предявените искове.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата стрА..

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.

Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд Благоевград РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА в. гражданско дело № 1281/ 2026 г. по описа на ОС Благоевград в открито съдебно заседание за 05.11.2026 г. от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните.

Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията, която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.

5

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 6