Решение № 134 от 16.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пловдив, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Даниела Д. Събчева при участието на секретаря Златка М. Чобанова в присъствието на прокурора Галин Петров Гавраилов като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300600587 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от РП-Пловдив, ТО-Карлово, срещу присъда № 260000/18.01.2022г. на Районен съд- Карлово, постановена по НОХД № 330/2020 г. по описа на същия съд, с която подсъдимият М. ИЛ.

К. е бил признат за невинен в това, на неустановена дата през месец септември 2019 г. в гр. Карлово, Пловдивска обл., самоволно, не по установения от закона ред д а е осъществил едно оспорвано от другиго- от Х.И.С. свое действително право, а именно отнел лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200ЦДИ“ с рама № ***, владян от Х.И.С., ЕГН ********** от гр. К., като случая д а е немаловажен, поради което и на основание чл.304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.323 ал.1 от НК. На основание чл.190 ал.1 от НПК направените по делото е постановено да останат за сметка на Държавата.

1

В депозирания протест и в допълнението към него се навяват се доводи за необоснованост на присъдата поради неправилна оценка на доказателствата по делото, с последващи неправилно възприета фактическа обстановка на деянието и нарушение на материалния закон. Оспорват се правните изводи на съда за липса на обективните и субективни признаци на конкретното престъпление. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна спрямо подс. К. присъда.

Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура поддържа протеста изцяло- със същите оплаквания и същото искане.

Подсъдимият лично и чрез защитника си- адв. В. изразява становище за неоснователност на протеста. Считат, че присъдата на първостепенния съд следва да бъде потвърдена.

Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, направените възражения в протеста, допълнението към него и изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като провери атакувания съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Протестът е допустим. Депозиран е от страна в процеса, която има процесуално призната възможност да атакува постановения съдебен акт.

Подаден е в срока за обжалването му.

Разгледан по същество е неоснователен.

За да постанови протестираната пред настоящия съд присъда, Карловският районен съд е намерил за несъмнено установена от доказателствата по делото следната фактическа обстановка на извършеното:

Подсъдимият и св. С. се познавали преди инкриминираната дата. И двамата живеели в гр. К.. Подс. К. бил едноличен собственик и управител на „К. 75“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. К. и се занимавал с внос и продажба на автомобили. Имал автосалон в гр. К., където излагал за продажба автомобилите си.

В краят на 2010 г. св. С. търсел да закупи лек автомобил. Харесал един 2 от предлаганите от подсъдимия автомобили- „Мерцедес“, модел „Е200ЦДИ“.

Двамата постигнали съгласие за продажба на автомобила. Договорили се да е за сума около 6000 лв., която св. С. да изплаща на части за около два месеца.

След като заплатил капаро, св. С. получил автомобила. Договор във връзка с уговорката за продажбата не бил съставен. Първоначално С. управлявал автомобила с транзитни номера. След като изминали два месеца и С. не заплатил исканата цена от К., двамата се уговорили плащането да стане в рамките на една година, тъй като С. имал работа, от която печелил добре.

Договорили се още С. да остави ползван от него към момента автомобил марка „Мерцедес“, модел „200Д“ с рег. № *** за продажба в автосалона на подс. К., след продажбата К. да вземе продажната цена, която се очаквало да е около 3000 лв., като вноска от цената за автомобила, която трябвало да плати С..

За да може С. да пътува в чужбина, с което била свързана работата му, се наложило да се регистрира автомобила /рег. № ***/ на 20.01.2011 г.

Документите за собственост били издадени на „К. 75“ ЕООД.

В рамките на около година св. С. управлявал автомобила без К. да изявява претенции към него, въпреки че продажната цена не била изцяло изплатена. Подсъдимият предупредил С. единствено да не предоставя автомобила на трети лица, тъй като се опасявал, че ще санкционират неговата фирма при констатирани нарушения. Претенциите на подсъдимия били свързани с факта, че С. предоставял автомобила за управление на приятелката си- св. Н., на която било отнето СУМПС, като също така автомобилът бил ползван и от други лица- шофьори във връзка с бизнеса на С., който имал куриерска фирма и се налагало да се пътува ежеседмично в чужбина, включително и с процесния автомобил. В допълнение към изложеното от първостепенния съд следва да се отбележи, че именно за управление на процесния автомобил в пияно състояние Д.Н. е била призната за виновна и осъдена по НОХД №4/2013 г. по описа на РС-Карлово (л. 63-64 дело КРС).

Междувременно се появили купувачи за автомобила на С., оставен като залог у подс. К.. Последният нямал пълномощно и необходимите други документи за продажба на автомобила. Той се обадил на С., който разполагал с необходимите документи. На 18.01.2011 г. сключил с купувача предварителен договор за продажба. Била заплатена цена от 2000 лв. за 3 автомобила и бил предаден на бъдещия купувач по предварителния договор.

Малко по- късно подс. К. разбрал, че С. бил осъден за контрабанда през границата. Притеснил се, че свидетелят е загубил доходната си работа и няма да заплати автомобила. Подс. К. започнал усилено да търси С., тъй като искал или да му бъде заплатена цената, или да си вземе колата. Св. С. от своя страна отказвал да върне автомобила, като обещавал, че ще изплати парите.

През 2013-2014 г. С. започнал за гледа кози. Обещал отново на подс. К., че ще му изплати парите. Тъй като автомобилът вече бил в лошо състояние, К. се отказал да иска връщането му, а искал от С. само да му плати цената.

От предаването на автомобила на С. изминали близо девет години, през които К. не спирал да си иска парите от С., включително и заплашвайки го, че ще свали номерата му. Пари не получавал, св. С. продължавал да ползва лекия автомобил.

През 2016 г. срещу „К. 75“ ЕООД било образувано изпълнително производство с взискател Община К. за неплатени данъци, сред които и тези за процесния автомобил. В тази връзка подсъдимият се свързал със С., който по това време се намирал в Германия, и му казал, че не е плащал данъците на автомобила, но че ще следва да ги плати. От своя страна, С. се обадил на брат си св. Л.С., за да плати данъците. Св. Л.С. отишъл на 18.07.2016 г. в Служба „Местни данъци и такси“ при Община К., където като главен специалист работела по това време св. М.. Тя направила справка за неплатените данъци за процесния автомобил и казала сумата на Л.С.. Последният заплатил сумата от 673 лв.- неплатени данъци за периода 2013- 2016 г. Останали обаче дължими по- голяма част от данъците за процесния автомобил за 2010 г., 2011 г., 2012 г. За посочените години били внасяни незначителни суми, за да може да бъде извършван технически преглед на автомобила и същият да може да се ползва.

В тази връзка и за да може да се прекрати воденото изпълнително производство, подс. К. заплатил в началото на 2018 г. остатъка от дължимите данъци за процесния автомобил, включително и данъците за 2017 г. и 2018 г.

Воденото изпълнително производство срещу „К. 75“ ЕООД било прекратено с влязло в сила постановление за прекратяване от 23.04.2018 г.

През първата половина на месец септември 2019 г. поради проблем със запалването св. С. оставил процесния лек автомобил в автосервиз, стопанисван от св. Д. и заминал за Гърция. Автосервизът се намирал в гр. К., 4 в хале на бившата текстилна фабрика „Червена звезда“, на ул. „Меден дол“.

На същото място, през две халета, помещение под наем държал и подс. К..

Тъй като процесният автомобил стоял паркиран пред халето, стопанисвано от свидетеля, минавайки от там подсъдимият го видял. Отишъл при св. Д. и му заявил, че автомобилът е негов и ще си го вземе. Д. от своя страна се възпротивил, като отговорил, че автомобилът му е оставен от св. С.. По настояване на подс. К. двамата отворили жабката на автомобила, където се намирал големият талон. Св. Д. видял, че там действително фигурирало името на търговското предприятие на подс. К.. Св. Д. се обадил по телефона на св.

С., обяснявайки му ситуацията, както и че К. си иска автомобила. С. пожелал да говори лично с К.. В проведения помежду им на високоговорител телефонен разговор казал на подсъдимия да не взема автомобила, а когато той се прибере от чужбина ще се разберат. Ядосан, К. му заявил, че няма какво да се разбира с него, а си взема колата и ще я бракува.

Независимо от казаното, подс. К. не взел автомобила. Взел ключовете и големия талон от СРМПС. Автомобилът останал пред халето на св. Д. и стоял на това място още около три седмици. След проведения телефонен разговор със С., последният не потърсил автомобила си. Срещнал се веднъж в града с подс. К., който му казал да се обади. С. обаче не осъществил връзка с К..

Междувременно, собственикът на халетата чрез своя представител в гр.

К.- св. Н., предупредил наемателите си, че трябва да напуснат помещенията, тъй като ще бъдат съборени. Това се случило през месец август- септември 2019 г., когато започнало събаряне на сгради на фирмата, находящи се на друг адрес в града. Наемателите започнали да напускат халетата, а процесният лек автомобил продължавал да стои пред халето на св. Д.. Напускайки своето хале, подсъдимият преценил, че трябва да вземе и лекия автомобил, който започнал да пречи на напускащите останалите халета. Така, на неустановена дата през месец октомври 2019 г., подс. К. преместил процесния лек автомобил до гаража си в града, дърпайки го, тъй като не палел.

На 19.11.2019 г. св. С. депозирал жалба в РУ- Карлово срещу подс. К. за това, че му взел колата без негово съгласие.

На 18.12.2019 г. била служебно прекратена регистрацията на процесния лек автомобил, на осн. чл.143 ал.10 от ЗДвП, поради уведомление от Гаранционен фонд за неплащане на задължителна застраховка „Гражданска 5 отговорност“.

На 10.01.2020 г. подс. К., опасявайки се, че ще трябва да заплати данъците на автомобила и за 2020 г., подал заявление за прекратяване на регистрацията, по вписана в големия талон причина, че автомобилът щял да се съхранява в частен имот.

На 14.01.2020 г. било извършено от Община К., Служба „Местни данъци и такси“ автоматизирано закриване на партидата, по която били заплащани данъци за процесния лек автомобил по данни от регистъра на МВР/КАТ за прекратена регистрация.

На 15.01.2020 г. подс. К. бил предупреден с протокол на осн. чл.65 от ЗМВР, да не се саморазправя с Х.С. и спорните въпроси да решават по законоустановения ред, да спазва законите в Държавата и да не извършва самоуправни действия.

От приложената по делото справка от РД „Автомобилна администрация“- Пловдив за периода 2011 г.- 2018 г.се установява, че процесният лек автомобил е преминал периодичен технически преглед на 20.02.2012 г., 24.10.2013 г., 21.01.2015 г. и 24.10.2017 г.

Първостепенният съд е кредитирал изцяло заключението на изготвената по делото съдебно стоково- оценъчна експертиза, според което стойността на лекия автомобил към месец април 2020 г. била 800 лв.

Състоянието на автомобила било лошо- изгнили калници, ударена предна лява врата, изкривен ляв праг, износен ремък. Наложило се автомобилът да бъде изтикан навън за нуждите на експертизата, тъй като не можело да бъде запален. Правилно контролираният съд е възприел заключението на експерта, като добросъвестно изготвено, от лице с необходимите специални знания и опит.

Възражението за неправилна фактическа установеност на деянието е неоснователно.