Решение № 39 от 25.10.2021, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. гр.Велинград, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно наказателно дело № 20215210200162 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН

Образувано е по жалба на М. К. УЗ. против Наказателно постановление № 21-0367-000483 от 30.03.2021г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което, на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 м., като на осн. Наредба № I з-2539 на МВР се отнемат 12 точки.

Релевират се доводи за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и се иска неговата отмяна.

Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

В акта за установяване на административното нарушение и в обжалваното наказателно постановление не се съдържало пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Нарушено било правото му узнае в какво е обвинен и да организира защитата си, тъй като в санкционната норма се съдържали две отделни хипотези на извършени нарушения, без да е посочена конкретната от тях, въз основа на която е ангажирана отговорността му.

В съдебно заседание, чрез адв. А.-АК Пазарджик, поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, в писмено становище, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок /препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 08.04.2021г., а жалбата е 1 подадена на 13.04.2021г./, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

При преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

На 15.03.2021г., около 02,00 часа, служителите на РУ Велинград младши автоконтрольор Т.М. и младши полицейски инспектор АБД. АБД. М. изпълнявали задълженията си по контрол за спазване на правилата на ЗДвП в с. Дорково. Забелязали лек автомобил „Сузуки Лиана“ с рег. № *******, движещ се криволичейки по платното за движение на кръстовището на ул.

„Цар Калоян“ и ул. „Матей Преображенски“. Спрели автомобила и изискали документи от водача, които той отказал да представи. Направило им впечатление, че лъха на алкохол, леко залита и говори несвързано. Чрез справка в АИС на КАТ установили, че автомобилът е собственост на жалбоподателя М. К. УЗ.. Заради поведението на водача, който отказвал да предаде документите си и тези на автомобила и твърдял, че проверката е извършена на политическа основа, бил извикан и втори екип служители на РУ Велинград, които обслужвали участъка в гр. Ракитово. Те потвърдили пред свидетелите М. и М., че водачът е именно У., който не отрича това обстоятелство. Поканили го да бъде изследван за установяване употребата на алкохол в кръвта алкотест дрегер 7510 с фабр. номер ARNA-0197, като преди това служителят М. приготвил нов мондщук, който поставил на алкотест дрегера и го дал на У., за да издиша в него въздух. Водачът отказал да бъде изследван с техническо средство. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 0060748 от 15.03.2021 г., съгласно Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози на Министъра на здравеопазването и Министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. В него контролните органи отразили отказ на водача за изследване с техническо средство и с доказателствен анализатор и че желае медицинско и химическо лабораторно изследване, а също и че следва да се яви в след 120 мин. в ФСМП Велинград. Водачът подписал талона и получил екземпляр от него.

За отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство алкотест дрегер за установяване употребата на алкохол в кръвта му бил съставен АУАН серия АА № 912410 от 15.03.2021 г., който водачът подписал без възражения и получил препис от него. Не се твърди, дори напротив, от показанията на поискания от жалбоподателя свидетел К. Г. ГР. се установява, че М.У. не е посещавал ФСМП Велинград за вземане на кръвни проби за медицинското изследване.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.

Наложени били ПАМ със Заповед № 21-0367-000057 от 22.02.2021 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, на осн. чл. 171,т. 1, 2 б. „Б“ ЗДвП и със Заповед № 21-0367-000058 по чл. 171, т. 2А, б. „Б“.

За обстоятелства, че на посочената дата М. К. УЗ. е управлявал моторно превозно средство и е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта съдът кредитира показанията на служителите на РУ Велинград, които са последователни, логични и непротиворечиви, дадени от позицията на незаинтересовани от изхода на спора лица. Същите кореспондират с представените по делото писмени доказателства. Тези обстоятелства не се отричат от жалбоподателя, видно от подадената жалба.

От приложените по делото протокол за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха № 328вр-10870/01.08.2021г. е видно, че техническото средство алкотест дрегер № 7510 ARNA 0197 е преминал последваща проверка на 01.03.2021г. със срок на валидност шест месеца и към датата на проверката-15.03.2021г. е било технически изправно. Съгласно предоставената с писмо изх. № 367000-5047/09.06.2021г. информация от РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, същото техническо средство е зачислено за работа на служителите от звено пътен контрол на 15.03.2021г. и на датата е било използвано от мл. инспектор Т.М., т.е. същото е било работещо и годно за употреба.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение № 912410/15.03.2021г. и Наказателно постановление № 21-0367-000483 от 30.03.2021 г. са съставени от компетентни органи съгл. т. 1.3. и т. 2.8. Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДВ и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт. Налице е описание по идентичен начин в АУАН и в обжалваното наказателно постановление на обективните обстоятелства от състава на нарушението, в степен позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си.

Установените релевантни факти правилно са субсумирани под съответната законова разпоредба. Посочено времето и мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Спазена и процедурата по предявяване и връчване на акта за установяване на нарушението, който жалбоподателят лично е получил и със съдържанието, на което е бил запознат от свидетеля А.М..

Неоснователно е възражението, че в акта за установяване на административно нарушение и в обжалваното наказателно постановление нарушената разпоредба е посочена по начин, с който се създавала неяснота относно нарушението, което актосъставителят е приел, че е извършено. И в двата акта се съдържа подробно словесно описание на нарушението и 3 обстоятелствата, при които е извършено. По достатъчно разбираем начин са описани фактическите обстоятелства- водачът е в явно нетрезво състояниелъха на алкохол, но отказва да бъде изпробван с техническо средство. Прието е, че с това е нарушил нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като отказва да му бъде извършена проверка техническо средство алокотест дрегер, марка и номер.

Препратката към чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП в акта макар ненужна, не създава неяснота относно фактите, нито относно приложимата санкционна разпоредба, а единствено насочва към пияното състояние, в което контролните органи са приели, че дееца се намира и което ги е накарало да предприемат проверката. Освен това, съдът намира, че в случая следва да намери приложение чл. 53, ал. 2 ЗАНН, доколкото в безспорно е установен съзнателен отказ на водача за изследване с техническо средство.

Неоснователни са възраженията на защитника на жалбоподателя, че е налице неяснота на законово нарушената хипотеза на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Същата е посочена точно и ясно. Обстоятелството, че в наказателното постановление е посочен отказ на водача да изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, е правноирелевантно, доколкото тези откази не са посочени самостоятелно като хипотези на извършено нарушение, а съвкупно с другата възможна, наличието на която се установи.

Освен това, съгласно утвърдената съдебна практика, отменително основание е не всяко нарушение на процесуални правила или изискванията за форма на АУАН и/или НП, а само такова, ограничаващо правото на защита на нарушителя /арг. от чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК /. Безспорно елемент от правото на защита е възможността нарушителят да разбере за какво е привлечен да отговаря. В конкретния случай както в акта, така и в постановлението нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано чрез словесното описание на признаците от неговия състав по начин, че да няма съмнение какъв е той. Категорично описаните факти сочат на отказ да бъде извършена проверка за алкохол. Поради това не може да се приеме, че правото на защита на въззивника е нарушено, тъй като посредством текстовото описание, достатъчно конкретно е доведено до знанието му в какво точно се изразява нарушението. По разбираем начин са описани фактическите констатации, че водачът е в явно нетрезво състояние-лъха на алкохол, но отказва да бъде изпробван с техническо средство. Отказът да бъде извършена проверка е подробно описан словесно в АУАН и НП, безспорно е доказан по делото и е осъществен от наказаното лице, което не е било в затруднение да осъществи защитата си, видно от проведеното съдебно производство, предвид че защитата е срещу посочените конкретно и коректно факти, а не срещу правната квалификация, която дори непрецизна, не е попречила на дееца да реализира защита си в пълен обем. Изпълнителното деяние в случая е едно, а именно отказът да бъде извършена проверка за 4 употреба на алкохол в кръвта по някой установените в закона способи.

Неоснователни са възраженията, че не е спазена процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и /или употреба на наркотични вещества или техните аналози при издаване на талона за медицинско изследване.

Доколкото е налице отказ на жалбоподателя да бъде изследван за съдържание на алкохол в кръвта с техническо средство, талон за медицинско изследване не е следвало да му бъде издаван, тъй като по арг. на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., такъв се издава при установяване на концентрация на алкохол в кръвта над 0,50 на хиляда. Ето защо, макар да му е издаден талон, който да не е попълнен съгласно изискванията на наредбата, У. не може да се позовава на нарушенията при попълването му.

По същество на спора съдът счита, че в случая от обективна и субективна страна жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи на наказание водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Безспорно се установи, че жалбоподателят притежава качеството водач на моторно превозно средство.

Същият е управлявал пътно превозно средство- лек автомобил марка „Сузуки лиана“ с рег. № *******. Отказът на лицето да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.