Определение № 103 от 20.02.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 103 гр. Перник, 20.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500049 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 407, вр. с чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 25444/12.11.2024 г. от К. А. Н. против Разпореждане № 8526/07.06.2024 г. по ч.гр.д. № 887/2024 г. на РС - Перник за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник в частта за разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

Жалбата е основана на подробни доводи и твърденията и в относимата им част в настоящото производство като цяло се свеждат до това, че присъдените разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. в полза на заявителя освен не са съобразени с уважената част от исковата претенция, а освен това не са съобразени и с трайната съдебна практика и с Решение от 25 януари 2024 година по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз и се явяват прекомерни, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

В срока по чл. 276,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответната по същата страна - „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник. С отговора се оспорва допустимостта на жалбата, тъй като липсвали доказателства да е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника и за него не било възникнало право на обжалване. В условията на евентуалност – твърди, че жалбата е неоснователна, и моли за оставянето й без уважение.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на 1 страните, приема следното:

Съобразно фактите и обстоятелствата, съдържащи се в частната жалба – че е налице частично оспорване на сумите по издадената заповед и в оспорената част не е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, а в неоспорената част произнасянето на заповедният съд по искането на заявителя за разноски е погрешно-т. е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, и заявения петитум, въззивният съд съгласно мотивите на т. 10в на ТР № 4/14.06.2014 г. по т. д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС я квалифицира като такава за възможност на длъжника да обжалва по реда на чл. 407 ГПК разпореждането по чл. 416, ал. 1 ГПК за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение в пълен размер /така Определение № 509 от 23.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 4787/2014 г., I г. о., ГК/.

Частната жалба е депозирана в двуседмичен срок от постановяване на обжалвания съдебен акт от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 407, ал. 1 ГПК), поради което е допустима. Сроковете за подаване на жалба, предвидени в ГПК ограничават това право като краен, но не и като начален момент.

Достатъчно е страната да е узнала за постановения съдебен акт и същият да засяга нейната правна сфера. От този момент е обективирана формираната волята на съда, като уведомяването на страните е само израз на служебното задължение на съда да доведе този акт до знанието на страните /арт. от чл. 7, ал. 2 ГПК/. Задължението за уведомяване гарантира правото на страната да узнае съдържанието на обжалваемия акт. Ако тя го е узнала по-рано, преди уведомяването й, това не прави подадената от нея частна жалба процесуално недопустима, като преждевременно заведена. Уведомяването е от значение за началния момент, от който ще започне да тече преклузивният срок за обжалване, в случая двуседмичния срок по чл. 407, ал. 1 ГПК. Ето защо възражението, че за К. А. Н. не възникнало право на обжалване е неоснователно.

По ч.гр.д. № 887/2024 г.на РС - Перник в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник срещу К. А. Н. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за сумите 690,05 лв. за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 07.12.2019г. до 06.11.2023г., сумата 132,59 лв. лихва за забава за периода 15.02.2020 г. – 01.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от заявлението – 26.02.2024г., до окончателното изплащане, както и разноски в общ размер на 505.00, от които 25 лв. държавна такса и 480 лв. адв. възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение, с което е оспорил вземането на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник за претендираната главница за периода от 07.12.2019 г. до 25.02.2021 г., както и за мораторната лихва за периода от 15.02.2020 г. до 01.12.2023 г. върху главницата по-горе, като прави изрично възражение, че същите са погасени но давност. На следващо място във възражението заявява, че признава и не оспорва дължимост на сумата за периода от 26.02.2021 г. до 06.11.2023 г. представляваща непогасената главница, както и на сумата за периода от 05.03.2021 г. до 01.12.2023 г., представляваща мораторната лихва върху непогасената главница. Възражението съдържа и 2 възражение за недължимост и прекомерност на претендираното адв. възнаграждение. Моли да му присъдят разноските съобразно ДПЗС и пълномощното към него и списък по чл. 80 от ГПК.

С Разпореждане № 8526/07.06.2024 г. по ч.гр.д. № 887/2024 г. на РС - Перник съдът е приел, че по отношение на признатите от длъжника суми, а именно 464.40 лв., представляваща непогасена главница за периода от 26.02.2021 г. до 06.11.2023 г., 54.72 лева мораторна лихва за периода от 05.03.2021 г. до 01.12.2023 г. и дължимите разноски в общ размер на 505.00 лв. -представляващи сторените от заявителя разноски за образуване на заповедното производство, а именно 25.00 лв. - държавна такса и 480.00 лв. - адвокатско възнаграждение, заповедта е влязла в сила и по тези съображения съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист по подаденото заявление, като се направи отбелязване за това върху заповедта за изпълнение.

С последващо определение № 2244/27.06.2024г г. по ч.гр.д. № 887/2024 г. РС - Перник е констатирал, че по отношение на оспорените от длъжника суми не е предявен в законния срок иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането, поради което и на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение е обезсилена частично по отношение на тези суми, а именно – за сумите над 464,40 лв. – главница за периода 26.02.2021г. – 06.11.2023г. и над 54,72 лв. – мораторна лихва за периода 05.03.2021г. – 01.12.2023г.

При така установеното по делото, настоящият въззивен състав съобразява следното:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, приложим в заповедното производство с оглед систематичното му място на правило с общ характер и съгласно чл. 412, т. 6 ГПК, заплатените от заявителя в заповедното производство разноски се заплащат от длъжника съразмерно с уважената част от претенциите. Към заявлението по чл. 410 ГПК е приложено и пълномощно, с което заявителят е упълномощил адвокат да го представлява в заповедното производство пред РС, съответно заявителят е поискал и доказва разноски от 480 лв. с ДДС – адв. възнаграждение. Определено по правилото на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 480 лв. с ДДС.

Окръжният съд намира, че релевираното в частната жалба възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение от 480 лева с ДДС е преклудирано и въззивният съдне дължи преценка дали да намали възнаграждението и под този предвиден минимум от 480 лева с ДДС. Това е така, тъй като редът за реализиране на такива възражения е чрез обжалване на заповедта в частта й за разноските по чл. 413, ал. 1 от ГПК, от която възможност длъжникът в случая не се е възползвал. С неупражняването на право на жалба срещу заповед за изпълнение в частта за разноските по чл. 413, ал. 1 от ГПК, заповедта за изпълнение не влиза в сила в тази част, но се преклудира правото на длъжника да оспорва предпоставките за ангажиране на отговорността му за разноски, с твърдения, различни от възражения за несъществуване на заявеното от кредитора парично вземане, както и за релевирането на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на присъденото със заповедта адвокатско възнаграждение.

3

Отговорността за разноските в заповедното производство е обусловена от изхода на заповедното производство, съответно и от изхода на исковия процес в случаите на предявен от заявителя иск по чл. 422 от ГПК, какъвто иск в настоящия случай не е предявен. По правилото на чл. 78 ал.1 от ГПК разноските на заявителя за платеното адв. възнаграждение в заповедното производство са дължими съразмерно с уважената част от претенциите /519,12/ и общия размер на всички /822,64/, т.е. заявителят има право на разноски от 302,90 лв.

Поради така изложеното следователно не е налице подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу длъжника в размер на сумата от 480 лева с ДДС- разноски за адв. възнаграждение по заповедното производство, поради което обжалваното разпореждане следва да се отмени в частта, с която е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя за сумата над 302,90 лева – разноски за адв. възнаграждение по заповедното производство, като в същата част се обезсили и издаденият на 07.06.2024 г. в полза на заявителя изпълнителен лист.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане и представените доказателства в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 16,50 лв. - представляващи заплатена държавна такса за обжалване и преводна такса.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 8526/07.06.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 887/2024 г. по описа на Районен съд - Перник, В ЧАСТТА с която е разпоредено издаване на изпълнителен лист от 07.06.2024 г. в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, гр.

Перник, ул. СРЕДЕЦ 11 срещу К. А. Н., ЕГН ********** от ***, за сумата над 302,90 лева до присъдения размер от 480 лева - представляващи сторените от заявителя разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 887/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОБЕЗСИЛВА издадения на 07.06.2024 г. в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, срещу К. А. Н., ЕГН **********, изпълнителен лист, за сумата над 302,90 лева до присъдения размер от 480 лева - представляващи сторените от заявителя разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 887/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, гр. Перник, ул.

СРЕДЕЦ 11 да заплати на К. А. Н., ЕГН ********** от ***, сумата от 16,50 лева - разноски за заплатена държавна такса за обжалване пред въззивната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5