Решение № 38 от 17.04.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Девин, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20235410100373 по описа за 2023 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК – нищожност на Договор за кредит № 3-1-10*-27* от 03.10.2022г., сключен с „К. К. М.“ ЕАД; чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП - в условията на евентуалност, че клаузата на чл.1 ал.2 от Договор за кредит № 3-1-10*-27* от 03.10.2022г., сключен с „К.

К. М.“ ЕАД, е нищожна; чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, че сключения Договор за поръчителство от 03.10.2022г. сключен с "К. Г.” ЕООД е нищожен. Насрещния иск по чл.79 ЗЗД във вр. с чл. 23 от ЗПК и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба ищцата твърди, че ищцата е страна по Договор за кредит № 3-1-10*-27* от 03.10.2022г., сключен с „К. К. М.“ ЕАД и съгласно сключения договор трябва да върне сумата по кредита в размер на 1308.78 лева, при сума на получаване 1000.00 лева, при ГПЛ: 36 % и ГПР: 42.40 %, при срок на кредита от 18 вноски. Твърди, че във връзка с клаузата на чл.1 ал.2 от Договор за кредит № 3-1-10*-27* от 03.10.2022г., сключен с „К. К. М.“ ЕАД сключва Договор за възлагане на поръчителство с „К. Г.“ ЕООД, с който да се обезпечи първоначално сключеният Договор за потребителски кредит и във връзка с така сключения Договор за гарант, ищцата следва да заплати 1 допълнително такса за гарант в размер на 1373.22 лева, разсрочена на 18 вноски, като сумата се начислява към месечните вноски по кредита. По този начин общото задължение ще бъде в общ размер на 1308.78 лева. Счита, че Договор за кредит № 3-1-10*-27* от 03.10.2022г., сключен с „К. К. М." ЕАД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл.

19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 1 ал. 2 от Договор за кредит № 3-1-10*-27* от 03.10.2022г., е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. Счита и, че Договор за поръчителство сключен с "К. Г." ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал. 1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал. 1 пр.2 вр. с чл. 19 ал.4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, като излага подробни съображения.

Моли съда да приеме, че Договор за кредит № 3-1-10*-27* от 03.10.2022г., сключен с „К. К. М.“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.1 ал.2 от Договор за кредит № 3-1-10*27* от 03.10.2022г., сключен с „К. К. М.“ ЕАД, въз основа на която клауза е сключен Договор за възлагане на поръчителство от 03.10.2022г. с „К. Г.“ ЕООД е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Счита и, че Договор за поръчителство от 03.10.2022г. сключен с "К. Г.” ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Претендира за разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответника „К. К. М.“ ЕАД чрез пълномощника си адв. П. П. – САК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита същите за неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло. Счита изложените в исковата молба твърдения за неправилни, необосновани, недоказани и противоречащи с възникналите между страните правоотношения и относимите към правния спор доказателства. Счита, че Договорът за кредит тип „Кредитна линия“ съдържа всички, предвидени в чл. 11 от Закона за потребителския кредит реквизити, като включително отговаря на всички изисквания на действащото в Република България законодателство, предвид което същият е действителен.

2

Относно изложените в исковата молба доводи за недействителност, изразява следното становище по повод Годишния процент на разходите (ГПР), в исковата молба са изложени твърдения за несъответствие със законодателството от всякакво естество - за размера, изчислението, методологията, конкретните параметри, включени в него и други. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се съдържа: „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. В чл. 1, ал. 4, т. 7 от Договора е уговорено, че годишният процент на разходите е посочен в Приложение № 1 към договора, като в същата графа от таблицата са включени взетите предвид допускания за неговото изчисляване. На базата на допусканията и конкретните параметри на кредита, Годишният процент на разходите може да бъде изчислен посредством законоустановената в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК формула за изчисляване. В приложение № 1 към договора е посочено, че за усвоена главница в размер на 1000 лв. за 18 месеца е записан ГПР в размер на 42.40%, като в същата графа от таблицата са включени взетите предвид допускания за неговото изчисляване. Счита за неправилни изложените в исковата молба пороци на договора за кредит, свързани с невключване на претендирана сума за гарант в размер на 494.76 лв. при неговото изчисляване.

На първо място следва да се отбележи, че кредиторът не е изисквал и приемал плащания за „гарант“. Същият няма и информация за посочената сума от 494.76 лв. и не разполага с данни, които потвърждават или отричат нейният размер или изискуемостта й от ответника „К. Г.“ ЕООД. Твърди, че оспорва изложените в исковата молба доводи за нищожност, свързани с неправилно изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за поръчителство и считам, че ГПР е изчислено правилно, како включително и че са взети предвид всички, изискуеми от закона, „общи разходи по кредита за потребителя“ съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за недействителност на чл. 1, ал. 2 от процесния договор. Твърди, че предвид естеството на получената от ищеца услуга, а именно т.н. „бързи кредити“, които от гледна точка на занижените изисквания към кредитната история на клиентите и тяхната 3 платежоспособност, се явяват високо рискови, предвид което и в случай не неблагоприятно развитие на възникналите правоотношения /каквото е и настоящото, предвид отказа от страна на ищцата да върне предоставения й кредит/, единствената сигурна възможност кредитора да получи дължимите суми по договора, е да се удовлетвори от обезпечението по кредита. По повод изложените твърдения за неизпълнимост на изискванията за обезпеченост, то счита, че същите са абсолютно неправилни и недоказани. Счита за неправилни изложените твърдения за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. поради накърняване на „добрите нрави“. Счита за неприложима хипотезата на чл.

143, т. 19 от ЗЗП, първо доколкото такава норма не съществува и второ, ако се приеме, че е налице техническа грешка и се има предвид чл. 143, ал. 2, т.

19 от ЗЗП, счита, че ищцовата страна е разбирала икономическите последици от сключването на договора за възлагане на поръчителство, като по делото липсват доказателства за противното. Видно от сключения договор за поръчителство е, че поръчителят се е задължил да отговаря по сключения от ищцовата страна договор за кредит, като съответно при прекратяване на плащанията от ищцата, кредиторът ще насочи претенциите си за погасяване на кредита именно към поръчителя. Счита за неправилни изложените аргументи в исковата молба за противоречие на чл. 1 ал. 2 от Договора с чл.

10а, ал. 1 и 2 ЗПК като излага подробни съображения, предвид които моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и недоказани и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото, ведно с адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответника „К. Г." ЕАД, ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.

С., р-н С., ж.к. Г. М., ул. М. № **, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от Р. К. Я., чрез пълномощника си адв. Д. А. Д. – САК, с който оспорва предявения иск по основание и размер, като счита същият за недопустим, неоснователен и недоказан, и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли.

Твърди, че на 03.10.2022г между ищцата и ответника „К. Г.“ ЕООД е сключен Договор за възлагане на поръчителство, по силата на последния ответникът е поел задължение да се задължи да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца по Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № 3-110*-27*. В резултат поетото задължение и след уведомление от страна на 4 кредитора, че кредитът не е обезпечен по друг начин, на 08.10.2022г. е сключен Договор за поръчителство между „К. Г.“ ЕООД, в качеството му на поръчител и „К. К. М.“ ЕАД - в качеството му на кредитор. Твърди, че със сключването на Договора за поръчителство, ответникът е изпълнил поетото с Договора за възлагане на поръчителство задължение да се задължи солидарно с ищеца за всички задължения, произтичащи от посочения договор за потребителски кредит. Оспорва изложените в исковата молба доводи за недействителност на договора за възлагане на поръчителство, като излага подробни съображения, предвид които моли съда да приеме, че предявените искове срещу дружеството са неоснователни и недоказани, както и същите да бъдат отхвърлени. Моли да бъдат присъдени на доверителя му разноските по делото, ведно с адвокатско възнаграждение.

От ответното дружество „К. К. М.“ ЕАД чрез пълномощника си адв. П. П. – САК е постъпила насрещна искова молба при условията на евентуалност против М. Р. Г., на основание: чл. 221 от ГПК, във връзка с чл.

23 от ЗПК, с цена на иска: 927.29 лева- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателното й плащане. Твърди, че на 03.10.2022г. между ищеца и ответника „К. К. М.“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит тип Кредитна линия - Премиум № 3-1-10*-27* и на същата дата ищеца е усвоил главница в размер на 1000 лв., с лихвен процент по кредита 36.00 %, с ГПР 42.40 %. Кредитът е следвало да бъде върнат на 18 вноски, всяка в размер на 72.71 лв., като към настоящия момент е направено едно единствено плащане на 11.11.2022г. в размер на 72.71 лв. Сочените обстоятелства са видни и от предоставената към настоящата насрещна искова молба счетоводна справка.

Твърди, че през 2022г. М. Р. Г. е сезирал Районен съд - Пловдив с искане за прогласяване на нищожност на посочения договор за потребителски кредит.

Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на това счита, че е налице правен интерес за „К. К. М.“ ЕАД да предяви настоящия иск за сумата от 927.29 лв., представляваща разликата между усвоената главница в размер на 1000 лв. и всички погасени суми по договора за кредит в размер на 72.71 лв.

Предвид изложеното, с настоящия насрещен иск на основание чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, оспорва иска на ищеца и ответник по 5 насрещния иск. Моли съда да осъди М. Р. Г., ЕГН ********** да заплати на „К. К. М.“ ЕАД сумата в размер 927.29 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателното й плащане. Претендира разноските по повод упражняването на настоящия насрещен иск, ведно с адвокатско възнаграждение.

От „К. К. М.“ ЕАД чрез пълномощника им адв. П. П. – САК е депозирана молба, с която уточнява, че претенцията в размер на 927.29 лв. представлява единствено главница и се формира от разликата между усвоената главница в размер на 1000 лв. и всички погасени суми по договора за кредит в размер на 72.71 лв.