Решение № 1482 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1482 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110215639 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от Ч. Й. К. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-030012/11.12.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя са наложени:

- административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева за административно нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП;

- административни наказания „глоба“ в размер на 50,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за административно нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Посочва се, че при издаването на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения поради неспазване на императивни разпоредби на закона. Твърди се, че нарушения се забелязват още в съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН). В издаденото НП не били посочени обстоятелствата, при 1 които е извършено вмененото деяние и доказателствата, потвърждаващи го.

Следвало в изпълнение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН поне веднъж да се изпишат законовите разпоредби в цялост, а не с абревиатура. Липсвали аргументи при определяне вида и размера на наказанието, посочване на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, вещите, които се отнемат в полза на държавата, разпореждането с веществените доказателства и размера на обезщетението, и на кого трябвало да се плати то. Твърди се неправилно приложение на материалния закон, нарушение на разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН и нарушение на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН предвид изтеклия период от извършване на нарушението (08.03.2024 г.) и съставяне и предявяване на АУАН (02.12.2024 г.). Направено е искане за отмяна на обжалвания акт.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се е явил лично. На етап съдебни прения е направил искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление по изложените вече съображения. Възразява се, че не е известно материалното състояние на другия автомобил, дали е имало контакт между колите и срещи изтеклия 2 – годишен период от процесния случай.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган - началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, е бил представляван от упълномощен юрисконсулт.

Направено е искане за отхвърляне на жалбата. Посочено е, че обжалваният акт е законосъобразен и правилен, поради което е направено искане за потвърждаване. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.03.2024 г. около 16,43 часа свидетелят В. Л. В. управлявал лек автомобил с рег. № ,,***'' в гр. София по бул. „Ломско шосе“. В автомобила, в който се движел, с водача имало и друг пътник. Автомобилът разполагал с видеорегистратор, който правил запис на управлението на МПС-то, заснемайки отпред и отзад движещите се автомобили. В момента, в който свидетелят се намирал срещу № 146, с посока на движение от ул. „Сава 2

Филаретов“ към ул. „Христо Силянов“ зад него по булеварда и със същата посока на движение се движил лек автомобил с рег. № ,,***''. Собственик на автомобила бил жалбоподателят. Свидетелят В. подал десен мигач за престрояване от лявата лента, в която се намирал, в дясната. При маневра за отклонение наляво, за да заобиколи престрояващия се отпред лек автомобил с рег. № ,,***'', лек автомобил с рег. № ,,***'' закачил лек автомобил с рег. № ,,***'' в задна лява част, при което настъпило съприкосновения между автомобилите. Последните продължили движението си, като автомобил с рег.

№ ,,***'' завил наляво, а свидетелят В. се опитал да го догони, но не успял.

Видеорегистраторът в автомобила на свидетеля заснел ПТП-то.

След известно време В. се отказал да догони другия водач, доколкото последният се движил с по-висока скорост, а свидетелят трябвало да остави пътничката до адрес. След като оставил пътничката, свидетелят В. сигнализирал полицейските органи, които се забавили с пристигането си.

Свидетелят В. дал възможност на полицейските служители да се запознаят със записа от видеорегистратора. Били съставени протокол за ПТП № 1886170/08.03.2024 г., скица и декларация от свидетеля В..

С декларация от 02.12.2024 г. жалбоподателят посочил, че в процесния ден сам е управлявал автомобила си, като е изложил, че е минал покрай автомобила на свидетеля В., без да настъпва разделителната линия между лентите.

От събраните данни бил съставен АУАН № 703582/02.12.2024 г. от свидетеля С. А. Д., заемащ длъжност „младши автоконтролъор“ при ОППСДВР и оправомощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. Актът бил съставен на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН и предявен на жалбоподателя на същата дата. Актът бил съставен по документи и показания на свидетел, доколкото актосъставителят не е присъствал при настъпване на инцидента и впоследствие при съставяне на протокола за ПТП. В акта било прието, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал.

1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, като при извършване на маневра за заобикаляне отляво на движещ се пред него автомобил, реализирал ПТП с него и не е останал на местопроизшествието, като не е уведомил органите на МВР на територията.

Постъпили са възражения от жалбоподателя.

При сходни изводи от фактическа и правна страна на 11.12.2024 г. е 3 издадено обжалваното наказателно постановление от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, оправомощен със заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 02.10.2025 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства – представените с преписката актове, заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г., протокол за ПТП № 1886170/08.03.2024 г., справка картон на водача, възражение с вх. № УРИ433200-128202/06.12.2024 г., декларация от В. Л. В., декларация от 02.12.2024, скица, докладна записка от 08.03.2024 г., справка за собственост за МПС с рег. № ,,***'', приобщени по делото. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно.

В съзвучие с писмените материали се явяват показанията на свидетеля В., който като очевидец на инцидента – водачът, управлявал удареното МПС, е имал възможност пряко и непосредствено да придобие непосредствено впечатление за времето, мястото и характера на инцидента. Следва да се посочи, че липсата на спомен у свидетеля за детайли като точния номер на управляваното от него МПС или точната дата на инцидента е обяснима с изминалия период от време. Свидетелят достатъчно подробно и последователно обаче посочва в какво се е изразил механизмът на инцидента и последвалото поведение на водачите, поради което съдът даде пълна вяра на разказаното. В съзвучие с посоченото от свидетеля за сигнализирането впоследствие за инцидента и късното пристигане на полицията, мястото на настъпилите щети, е отбелязаното в протокола за ПТП, съставен в късните часове на процесния ден. В този смисъл съдът не счита, че показанията на свидетеля индицират някаква тенденциозност, въпреки че управляваното от свидетеля МПС се явява увреденото при процесния инцидент.

Що се отнася до показанията на свидетеля Д., съдът се довери на същите относно принципната процедура с оглед конкретната хипотеза на съставяне на АУАН, доколкото разказното от свидетеля е в синхрон с останалата събрана по делото доказателствена маса.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до 4 следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.

С оглед възраженията в жалбата съдът отбелязва, че в изпълнение на разпоредбите на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН в едногодишен срок от извършване на нарушението е бил съставен АУАН, доколкото от първоначалните данни на свидетеля-другия водач не е била ясна самоличността на извършителя, а едва след съставяне на декларацията на жалбоподателя може да се приеме, че за пръв път се установява самоличността на нарушителя и връзката му с инцидента. Наказателното постановление е издадено няколко дни след съставяне на АУАН.

АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, които от своя страна съответстват на словесното описание на нарушението.

Маркираното в жалбата като пропуски в задължителното съдържание на обжалвания акт не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото не възпрепятства жалбоподателят да разбере параметрите на административното обвинение. Още повече, че маркираното като недостатъци в съдържанието: време, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, вещи, които се отнемат в полза на 5 държавата, разпореждане с веществените доказателства и размер на обезщетението и на кого трябвало да се плати то, изобщо не следва да намерят приложение в настоящия случай предвид характера и механизма на нарушението. Описанието на причинените щети не е съставомерен елемент, поради което непосочването им не е нарушение. За целите на доказване в процеса обаче същите са установими от съставения протокол и събраните гласни доказателства. Изписването на разпоредбите, които са били нарушени или въз основа на които лицето се санкционира, чрез официалното езиково съкращение на съответния нормативен акт, без преди това същият да се изпише с цялостната му формулировка, може да съставлява правописен недостатък, но не и съществено процесуално нарушение, доколкото ясно е обозначена съответната правна уредба, за да може жалбоподателят да разбере коя норма се визира. Доколкото са наложени абсолютно определени наказания, респ. наказания в минимални размери за нарушенията, съдът не счита, че се констатира и празнота с непосочване на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства при индивидуализацията на наказанията. Ето защо съдът намери, че в случая не са допуснати съществени нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление, които да налагат неговата отмяна.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателствени източници се доказа обективната страна на процесните нарушения, а именно че на 08.03.2024 г. около 16,43 часа в гр. София, жалбоподателят, управлявайки лек автомобил с рег. № ,,***'', при маневра за отклонение наляво, за да заобиколи престрояващия се отпред лек автомобил с рег. № ,,***'', закачил лек автомобил с рег. № ,,***'' в задна лява част, при което реализирал ПТП със същия, като при противоречие с другия водач относно обстоятелствата, свързани с инцидента, не уведомил съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията и не останал на място, а е напускал местопроизшествието.