Решение № 1083 от 30.12.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1083 гр. Добрич, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Х. Г. Х. като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20233230100463 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, срещу Сдружение „Асоциация кулинарни изкуства и гостоприемство“, ЕИК 176160695, със седалище и адрес на управление: град Д., ул. „***“ № ***, с която се иска да бъде признато за установено, че в периода от 06.01.2020 г. до 22.08.2022 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 01/06.01.2020 г., по силата на което М. Д. е заемала длъжността „***“ по европейски проект „PADAWAN“, и е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т.

2 от КТ.

Иска се да бъде прогласена недействителността на клаузата в т. 3.1, изр. първо от трудов договор № 01/06.01.2020 г., сключен между М. Г. Д. и Сдружение „Асоциация кулинарни изкуства и гостоприемство“, в частта „с включени осигуровки работодател“, поради противоречието с чл. 267, ал. 1 КТ и чл. 4 от НСОРЗ.

Иска се Сдружение „Асоциация кулинарни изкуства и гостоприемство“, ЕИК 176160695, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „България“ № 3 да бъде осъдено да заплати на М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, сумата от 59, 52 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец януари 2020 г., дължимо по трудов договор № 01/06.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на 1 сумата.

Иска се Сдружение „Асоциация кулинарни изкуства и гостоприемство“, ЕИК 176160695, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „България“ № 3 да бъде осъдено да заплати на М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, сумата от 39, 68 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2020 г., дължимо по трудов договор № 01/06.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.

Иска се Сдружение „Асоциация кулинарни изкуства и гостоприемство“, ЕИК 176160695, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „България“ № 3 да бъде осъдено да заплати на М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ж.к. „****“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, сумата от 489, 59 лева, представляваща обезщетение за забава върху неплатено трудово възнаграждение за месец януари 2020 г. по трудов договор № 01/06.01.2020 г. в размер на 1736, 84 лева, за периода от 01.03.2020 г. – 20.02.2023 г.

Иска се Сдружение „Асоциация кулинарни изкуства и гостоприемство“, ЕИК 176160695, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „България“ № 3 да бъде осъдено да заплати на М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, сумата от 324, 18 лева, представляваща обезщетение за забава върху неплатено брутно трудово възнаграждение за месец февруари 2020 г. по трудов договор № 01/06.01.2020 г. в размер от 1157, 76 лева, за периода от 01.04.2020 г. – 20.02.2023 г.

Иска се Сдружение „Асоциация кулинарни изкуства и гостоприемство“, ЕИК 176160695, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „България“ № 3 да бъде осъдено да заплати на М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, сумата от 2170, 80 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудов договор № 01/06.01.2020 г. без предизвестие, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Иска се Сдружение „Асоциация кулинарни изкуства и гостоприемство“, ЕИК 176160695, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „България“ № 3 да бъде осъдено да заплати на М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, сумата от 84, 42 лева, представляваща обезщетение за забава върху обезщетението в размер на 2170, 80 лева, дължимо за прекратяване на трудов договор № 01/06.01.2020 г. без предизвестие, за периода от 01.10.2022 г. – 20.02.2023 г.

С влязло в сила Определение № 1540 от 10.06.2024 г. производството е прекратено в частта на предявения от М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

Д., ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, срещу Сдружение „Асоциация кулинарни изкуства и гостоприемство“, ЕИК 176160695, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „България“ № 3, иск за признаване за 2 установено, че в периода от 06.01.2020 г. до 22.08.2022 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 01/06.01.2020 г., по силата на което М. Д. е заемала длъжността „***“ по европейски проект „PADAWAN“, и е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т.

2 от КТ.

Ищцата твърди, че въз основа на трудов договор, сключен с ответното дружество на 06.01.2020 г., е изпълнявал длъжността „***“ по европейски проект при условията на чл. 111 КТ -допълнителен труд при друг работодател /външно съвместителство/. Работата по същия е извършвана извън установеното работно време по основното трудово правоотношение. М. Д. намира така сключения трудов договор за безсрочен, независимо че е сключен по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ. Отрича, че на 25.02.2020 г. трудовото правоотношение е било прекратено едностранно от работодателя, без предизвестие.

За този факт е узнала от отговор на Дирекция “Инспекция по труда“Добрич на 25.02.2020 г. Според посоченото в отговора договорът е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ – поради завършване на работата. Ищцата отрича да е получавала заповед за уволнението нито към момента на прекратяването, нито по-късно. Получила е покана на 15.08.2022 г. по електронната си поща да посети офиса на ответното дружество в периода 16.08.22 г. – 22.08.22 г., за да подпише длъжностната си характеристика и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че на 22.08.22 г., в 16, 30 часа е отправила до ответника заявление по електронен път за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение поради неплащане на трудово възнаграждение - чл.327, ал. 1, т. 2 КТ. На 05.12.2022 г. е получила по електронната си поща втора покана от ответника да се явя в офиса му в гр.Добрич в периода от 05.12.2022 г. до 07.12.2022 г., за да подпише и получа екземпляр от длъжностна характеристика и заповед за прекратяване на трудовия договор. В поканата се сочело, че след подписването на документите ще се даде трудовото досие. Тя не се отзовала на поканата.

Счита, че е безсмислено през месец декември 2022 г. да подписва заповед за прекратяване на трудов договор, издадена от работодателя на 25.02.2020г., след като този договор вече е прекратен от нея едностранно на 22.08.2022 г.

На 10.01.2023 г. получила чрез куриер пратка от ответника с документи от трудовото си досие, сред които била и Заповед от 25.02.2020 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ – поради завършване на определената работа, считано от 25.02.2020 г. Получената заповед била без подпис и печат на работодателя. Ищцата счита, че липсата на подпис я лишава от правното качество на акт на работодателя, съдържащ негово изявление за прекратяване на трудовия договор. Поради това, след като получила тази неподписана заповед, за нея не възникнало право да я оспорва като незаконно уволнението, предявявайки иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Това е така, защото в случая нямало уволнение - не само защото заповедта не е подписана от работодателя, но и защото към датата на получаване на заповедта няма договор, който може да бъде прекратяван. Въпреки това 3 сезирала за пореден път „Инспекция по труда“ - гр. Добрич със заявление от 17.01.2023г. и поискала отново да задължи работодателя да изпрати заверени преписи на документите. В отговор от 01.02.2023 г. „Инспекция по труда“ - Добрич я уведомили, че отново е извършена проверка на работодателя и той е предоставил Протокол от 15.08.2022 г., който описвал „опит за връчване на цитираната заповед“. Същият е подписан от свидетели, деклариращи с подписа си отказа да я подпише и получа. Работодателят е представил писмени обяснения на контролния орган, че е изпратил документите и заповедта от 25.02.2020 г. в този вид поради факта, че оригиналните оформени документи липсвали от трудовото досие, без да е наясно каква е причината за това.

На 08.02.2023 г. ищцата получила чрез куриер втора пратка от ответника, обозначена като „заверени документи за трудово досие“. Сред тях липсвала заповедта от 25.02.2020 г. и длъжностната характеристика, изпратени в първата пратка неподписани. Липсвал и протокола, констатиращ отказа да получи заповедта на работодателя.

Тъй като е прекратен безсрочен трудов договор, то определя полагащото и се обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при полагане на труд по договор за допълнителен труд - чл. 334, ал. 1 от КТ. Счита, че последното получено брутно трудово възнаграждение от месец февруари 2020 г. е изчислено неправилно – 1118, 08 лв. Вярното изчисление на размера му е 1157, 76 лв. На тази основа заявява, че обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието възлиза на 2 170,80 лв. (144, 72 лв. по 15 дни).

Ответникът е подал отговор в законоустановения срок. Заявява, че между страните не е спорно възникването на трудовото правоотношение, както и неговото съществуване. Сочи, че трудовото правоотношение е срочно, до завършване па посочената в същия работа. Счита, че е прекратено от страна на работодателя на 25.02.2020 г. Твърди, че ищцата е узнала за прекратяване на трудовото правоотношение преди да депозира своето заявление за прекратяване на трудовия договор. От това следва, че възможността да оспори прекратяването на трудовото правоотношение е погасено по давност.

Излага аргументи за неоснователност на иска и поради още една причина.

Неоснователно и недоказано било твърдението на ищцата, че процесният трудов договор не е срочен поради възприета от ищцата за единствената причина, твърдяната неяснота в клауза от договора, относно определяне на неговият срок. Ответникът счита процесният договор за срочен. Същият е прекратен на 25.02.2020 г., тъй като работата по него е приключена със завръщане на ищцата от командировката в С. Твърди се, че следва в него да не е включена изрична уговорка за срок. В настоящия случай ищцата е назначена на длъжност експерт обучител по проект, а трудовият договор е сключен за срок - до завършване на така определената работа по проект PADAWAN който се реализира в периода септември 2018 - май 2021 г.

4

Навежда доводи, че през процесния период ищцата е работила на основен трудов договор при пълен работен ден във ВУМ. На 18.01.2022 г., този трудов договор е прекратен от работодателя, а законосъобразността на прекратяването е оспорена по предвидения за това процесуален ред. Сочи се, че е образувано гр.д. № 2461/2022 по описа на районен съд Добрич, по което г-жа Д. претендирала заплащане на неползван платен годишен отпуск по основният си трудов договор с ВУМ. Това предполагало полагане на труд по основния трудово договор, а това от своя страна изключва възможността за престиране на труд при пълно работно време по процесния договор. Сочи се, че представената от ищцата кореспонденция е извършвана от служебната електронна поща при работодателят

ВУМ по основното трудово правоотношение.

Твърди се злоупотреба с права. Настоява се, че с предявената претенция не се търси задоволяване интереса на носителя на правото, а се цели увреждане на лицето, спрямо което се осъществява правото. Това процесуално поведение противоречи на чл. 3 от ГПК. Подчертава се, че ищцата не е престирала труд по процесния трудов договор след завършване на горепосочената работа. За да се счита договорът, като такъв сключен за неопределено време, следвало в него да не е включена изрична уговорка за срок. В настоящия случай, тъй като ищцата е била назначена на длъжност „***“ по проект, то трудовият договор е сключен за срок - до завършване на така определената работа. Сочи се, че проект PADAWAN се реализира в периода септември 2018 г. - май 2021 Твърди се, че процесният трудов договор бил по чл. 111 от КТ - външно съвместителство. След като лицето е имало основен трудов договор при друг работодател на пълен работен ден, едновременното съществуване на два безсрочни договора е невъзможно.