Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3086 от 13.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 15701/2025
Вид
Решение № 3086
Подписан
13.08.2026
Състав
АНГЕЛ ФЕБОВ ПАВЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 49, ал. 1, т. 2 · Закон за противодействие на корупцията
  • чл. 52, ал. 1, т. 2 · Закон за противодействие на корупцията
  • чл. 2, ал. 1, т. 1 · Закон за публичните предприятия
  • чл. 134, ал. 1 · Закон за Сметната палата
  • чл. 7 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 9 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 61 · Търговски закон
  • чл. 62, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 62, ал. 3 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 3086 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20251110215701 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на С. М. М. срещу НП № КПК-НП-185 от 10.10.2025 г., издадено от А.Т.С., изпълняващ правомощията на председател на КПК („за председател на КПК“), с което на жалбоподателя за нарушение, квалифицирано като такова на чл. 52, ал. 1, т. 2 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията (съкратено ЗПК, който закон понастоящем е отменен), на основание чл. 115, ал. 1 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева. От страна на въззивника се иска отмяна на НП, като се излагат доводи за несъставомерност на поведението на г-н М. и такива, с които се възразява срещу изводите на наказващия орган досежно липсата на хипотеза на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН и досежно индивидуализацията на наказанието, срещу които доводи, с искане за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се възразява от страна на участващия на страната на наказващия орган председател на Сметната палата на Република България (чрез процесуален представител, а именно юрисконсулт).

От АУАН и възражението срещу него по напълно логичен, последователен, безпротиворечив и изобщо несъмнен начин се установява изложената в НП фактическа обстановка, с която страните са запознати (която не е и спорна по делото), а от съответните приложени заверени копия на заповед и на решения на НС се установяват съответно оправомощаването на актосъставителя от изпълняващия функциите на председател на КПК за съставяне на подобен род АУАН, респективно предсрочното прекратяване на правомощията на съответния председател на КПК, както и избирането на горепосочения А.С. за заместник-председател на същата комисия/качеството му на такъв заместникпредседател.

Правилни са изводите на наказващия орган за наличие на основание за самото ангажиране на отговорността. Изложените от страна на жалбоподателя доводи не могат да бъдат споделени. Касае се за хипотеза именно по чл. 6, ал. 1, т. 50 от понастоящем отменения ЗПК (съобразно редакцията на разпоредбата, която е била в сила към момента на изтичане на срока за подаване на декларацията), а не по следващата точка на същата алинея, 1 която разпоредба се явява специална и обхваща представителите на държавата или на общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала, т. е. търговските дружества, при които има изобщо държавно или общинско участие в капитала, а не само тези по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия. Видно от информацията по ТРРЮЛНЦ (съобрази чл. 7 и чл. 9 от ЗТРРЮЛНЦ!), едноличен собственик на капитала на визираното в НП ЕАД е Министерство на образованието и науката, т. е. държавата, поради което се касае за държавно предприятие по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК (понастоящем отменен) съобразно редакцията на разпоредбата, която е била в сила към месец май 2025 г. От разпоредбата на чл. 61 от ТЗ е видно, че няма как да е верен изводът в смисъл, че държавните предприятия не са търговски дружества (преобразуването на съществуващи държавни предприятия в търговски дружества, визирано в чл. 62, ал. 1 от ТЗ, не означава, че преобразуваният правен субект губи качеството си на държавно предприятие), като не съществува задължителна за настоящия съдебен състав по настоящото дело съдебна практика в противния смисъл (в соченото в жалбата Решение № 144/2019 г. по гр. д. № 4350/2018 г. на ВКС, IV г. о., става въпрос конкретно за предприятията по чл. 62, ал.

3 от ТЗ, които се явяват особен вид държавни предприятия, непритежаващи качеството на търговски дружества, но това /че не притежават такова качество/ се отнася само до тях, а не и до общата хипотеза по чл. 61 и чл. 62, ал. 1 от ТЗ). Качеството на едно предприятие като публично такова по смисъла на Закона за публичните предприятия не изключва и качеството на същото предприятие като държавно, което е видно и от самото заглавие на глава 9 от ТЗ.

Впрочем в решението на Административен съд – София-град, на което въззивникът се позовава (което решение не обвързва по никакъв начин настоящия съдебен състав по настоящото дело) не се отрича качеството на „Студентски столове и общежития“ ЕАД на държавно предприятие, а се отрича качеството на жалбоподателя М. на представител на държавата (именно на нея) по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК (понастоящем отменен), което е нещо различно. Предоставянето (на нормативното основание, посочено в жалбата) на съответното имущество в собственост на дружеството, от което обстоятелство въззивникът черпи аргументи, се явява ирелевантно за това дали се касае за държавно предприятие по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК (понастоящем отменен), доколкото едноличният собственик на капитала (по смисъла на ТЗ) остава съответното министерство.

Самата логика (житейският и правен смисъл) на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК (понастоящем отменен) в редакцията й, действала към месец май 2025 г., несъмнено предполага включване в приложното й поле на управителите и членовете на органите на управление или контрол на предприятията, чийто капитал е изцяло държавен, както е в случая.

Хипотеза на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН действително не е налице (наказващият орган е изложил подробни аргументи в тази връзка), доколкото при всяко положение липсват смекчаващи обстоятелства, които са визирани в пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (липсват изобщо смекчаващи обстоятелства).

Наличието на невлезли в сила предходни НП срещу същия нарушител за сходни административни нарушения (твърдяно такива) действително не може да представлява отегчаващо обстоятелство, но в случая липсват (в светлината на уредбата по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН) както отегчаващи, така и смекчаващи обстоятелства, поради което индивидуализираният в атакуваното НП размер на наказанието, който е под средния, не се явява непропорционален.

Приложими в случая са разпоредбите, които са били действащи към датата на изтичане на срока за деклариране, респективно към следващата дата след тази на изтичане на визирания срок, съобразявайки чл. 3 от ЗАНН. Липсват по-благоприятни за нарушителя разпоредби и от гледна точка на (имайки предвид фиксирания курс на лева към еврото, който фиксиран курс не е 2:1) уредбата по чл. 113, ал. 1 от Закона за противодействие на 2 корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, респективно и от гледна точка на уредбата по чл. 134, ал. 1 от Закона за Сметната палата (която разпоредба понастоящем е също отменена), доколкото процесната неподадена декларация не попада в приложното поле на последните два споменати закона, а за жалбоподателя остава обвързващо задължението по правната уредба, вменена му като нарушена съгласно обжалваното НП, която правна уредба е била приложима към неговото поведение към месец май 2025 г. и с отмяната на ЗПК, респективно с отмяната на съответната уредба по Закона за сметната палата, ново положение в тази насока (касателно това кое задължение остава обвързващо за дееца) в правната уредба не е налице, аргумент за което се извежда и от пар. 31 от ПЗР на обнародвания в ДВ бр. 16/10.02.2026 г. ЗИД на Закона за Сметната палата, респективно от пар. 9 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности – ако следваше да се приеме, че неподаването на декларация, изискуемо съгласно съответната предходна нормативна уредба, губи характера си на административно нарушение, то визираните конкретни разпоредби, част от съответните преходни и заключителни такива, практически биха били лишени от смисъл.

Липсват съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Така при цялостния и служебен преглед по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установи основания за отмяна или за изменение на обжалваното НП, поради което и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН същото следва да бъде потвърдено, при който изход от делото на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Сметната палата на Република България (с уточнението, че изразът „ако те са били защитавани“ в чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН подлежи на корективно тълкуване, доколкото съобразно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН страна в производството при обжалване на НП се явява самият орган, който е издал постановлението, т. е. изразът следва да се тълкува в смисъл, че юрисконсултско възнаграждение се присъжда при защита /процесуално представителство/ от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование в полза на съответната страна по чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, която е с процесуална функция по защита на акта по чл. 58д от ЗАНН) в размер под средния (имайки предвид относително ниската степен на правна и фактическа сложност на делото) съобразно чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПрПом вр. чл.

27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, при съобразяване и на уредбата по превалутирането съгласно ЗВЕРБ.

Мотивиран от всичко изложено, съобразявайки (отделно от изложеното по-горе) пар.

9 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № КПК-НП-185 от 10.10.2025 г., издадено от А.Т.С., изпълняващ правомощията на председател на КПК.

Осъжда горепосочения жалбоподател да заплати на Сметната палата на Република България сумата от 70 евро – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Препис от решението да се връчи освен на жалбоподателя още и на председателя на Комисията за противодействие на корупцията, който следва да участва в производството занапред на страната на наказващия орган.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4