Определение № 2618 от 17.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2618 гр. София, 16.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20241000501737 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274 и сл.ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2116 от 02.04.2024г., подадена от Р. Ж. Б., ЕГН **********, чрез адв. С. Р. П., и частна жалба вх.№2117 от 02.04.2024г., подадена от „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 202073771, представлявано от Р. Ж. Б., и двете по описа на Пернишки окръжен съд, срещу определение №161 от 29.02.2024г., постановено по гражданско дело №00012 по описа на Пернишки окръжен съд, гражданско отделение, в частта, с която е спряно производството по гр.дело № 00012/2024г. по описа на

Окръжен съд - Перник до приключване на производствата по гр.дело №11/2024г. и гр.д.

№15/2024г., и двете по описа на ОС - Перник, с влязъл в сила краен съдебен акт.

Жалбоподателите твърдят, че определението, в обжалваната му част, е неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени съображения, и искат отмяната му и постановяване на друго определение, с което делото да бъде върнато с изрични указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са подадени отговори на частните жалби.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

Производството по гр.д.№00012 по описа за 2024г. на Пернишки окръжен съд, гражданско отделение, е образувано по подадена искова молба от Р. Ж. Б., ЕГН **********, чрез адв. С. Р. П., срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, присъединен взискател по изп.д. № 20229230400206, при ЧСИ Г. Н., рег.№ ***, и „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 202073771, представлявано от Р. Ж. Б. – длъжник по изп.д. № , изп.д. № 20229230400206, при ЧСИ Г. Н., рег.№ ***, с която са предявени искове с правно основание чл.464, вр. с чл. 124, ал.1 ГПК, с които се иска да се признае за установено, 1 несъществуването на няколко отделни самостоятелни основания на акцесорното ипотечно право на взискателя „Юробанк България“ АД, а именно:

- поради пороци на извършеното вписване както при първоначалното учредяване на ипотеката, така и на последващото вписване на подновяването на учредяването на ипотеката - налице е извършено недействително вписване, недопустимо вписване и вписване на несъществуващо обстоятелство, по подробно изложени съображения, като се иска на основание разпоредбата на чл.124 ал. 1, във вр. чл.537 ал.2 ГПК, във вр. чл. 88 и чл.90 от ЗКИР, постановяване на решение, с което да признае за установено, че при извършеното вписване на нотариално заверена молба за продължаване срока на действие на ипотека с вх. рег. № 2200/19.01.2018г., дв.вх.рег.№ 2116/19.01.2018г., том3, акт290/2018г. в Имотен регистър е налице:

1.Недействително вписване - вписано е неподлежащо на вписване обстоятелство, а именно продължаване на срока на действие на ипотека, която не е валидно възникнала първоначалното вписване е извършено по партида на несъществуващо дружество, а именно „Виал Паркет“ ЕООД с ЕИК 130034546 и вписването на молбата за продължаване срока на действие на ипотеката е извършено по партидата на същото дружество.

2. Недопустимо вписване а/ съдията по вписванията не е бил сезиран с искане за вписване на нотариално заверената молба по партидата на дружество „Виал Паркет“ ЕООД с ЕИК 130034546; б/ „Юробанк България“ АД не е легитимно лице /не е кредитор/ на дружество „Виал Паркет“ ЕООД с ЕИК 130034546, по чиято партида е вписана молбата за продължаване на срока на действие на ипотеката.

3. Несъществуващо обстоятелство; а/ вписано е обстоятелство, което не е възникнало валидно - няма как да се впише акт за продължаване на срока на действие на договорна ипотека след като такава изобщо не е учредявана /изобщо не съществува нотариално заверен подписан договор/ между несъществуващото дружество „Виал Паркет“ ЕООД с ЕИК 130034546 и праводателя на ответника. б/ вписано е обстоятелство, което към момента на вписването на продължаване на срока на действие на ипотеката не съществува като валидно възникнало, а именно несъществуващо обстоятелство е, че ипотекарен длъжник е дружество „Виал Паркет“ ЕООД с ЕИК 130034546 - такова дружество в правния мир не съществува, както и, на друго самостоятелно основание, а именно същата е нищожна поради наличие на неотстраними пороци в самото съдържание на молбата, на основание на която е прието, че ипотеката е подновена - противоречие на съдържанието с разпоредбата на чл.170 от ЗЗД и изцяло изпълнен фактически състав на разпоредбата на чл.172 от ЗЗД, Иска се от съда, да постанови решение, с което да прогласи нищожност (недействителност на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 167 и чл. 170 ЗЗД) на ипотечен акт, 2 а именно на нотариално заверена молба за подновяване вписването на договорна ипотека с вх. рег. № 2200/19.01.2018г., дв. вх. рег. № 2116/19.01.2018г., том 3, акт 290/2018г.

С определение №109/22.01.2023г. по гр.д.№12/2024г. на ПОС, съдът е указал на ищеца да уточни исковите си претенции и да формулира ясен петитум, което последният е направил с молба от 31.01.2024г., като искането към съда е да бъде признато за установено по отношение на ищеца несъществуването на ипотечното право на ответника „Юробанк България“ АД, върху посочени имоти в молбата.

С определение №115/09.02.2024г. по гр.д. №12/2024г. на ПОС, съдът е приел, че с оглед участието на единствения управител и едноличния законен представител на ответното търговско дружество „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 202073771- Р. Ж. Б., като ищец в съдебния процес по предявените от него искове по чл.464 ГПК срещу ответното търговско дружество „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, са налице предпоставките на чл.29, ал. 4 ГПК; допуснал е на осн. чл.29, ал.4 ГПК назначаване на особен представител на ответника „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД; определил е първоначално възнаграждение на особения представител в размер на 3 000 лв. и е указал на ответника „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД да го внесе в едноседмичен срок от съобщението.

С определение №161/29.02.2024г. по гр.д.№12/2024г. на ПОС, в частта, с която е спряно производството по делото, съдът е приел след служебна справка в деловодната система ЕИСС, че в ОС - Перник са налице две съдебни дела - гр.д.№11/2024г. и гр.д.№ 15/2024г. по описа на ОС - Перник, страни по които са настоящия ищец и ответника „Юробанк България“ АД.

Предмет на гр.д.№ 15/2024г. по описа на ПОС е предявен от Р. Ж. Б. отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено несъществуването на напълно погасено вземане на сума в размер на 404545,36 12 лева /206 840,76 евро/ ведно със законната лихва за периода от 26.07.2012г. до изплащане на вземането, присъдена със заповед за изпълнение от 02.10.2012г. и отразена в изпълнителен лист от същата дата, издадени по частно гражданско дело № 36219/2012г. по описа на СРС, ГО 66-ти състав поради извършено предходно, а именно на 27.01.2012г. плащане от Р. Ж. Б. от негова еврова банкова разплащателна сметка с IBAN BG**********, което плащане на тази дата е погасило към същата банка изцяло всички задължения по договор за кредит 033/2007г. към кредитора - „Банка Пиреос България“ АД (праводател на ответника „Юробанк България“ АД).

Предмет на гр.д.№11/2014г. по описа на ПОС е предявен от Р. Ж. Б. отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде признато в отношенията между страните несъществуването на правото за извършване на принудителни изпълнителни действия за събиране на суми, представляващи вече неподлежащи на принудително изпълнение вземания, отразени в удостоверение на ЧСИ, а именно: 175 519.09 евро /343 285,50 лева/ представляваща главница по договор за кредит №032/2007г., ведно със законната лихва от 26.07.2012г. до окончателното изплащане на задължението, 5891,44 евро /11522,65 лева/ възнаградителна лихва, 195,59 евро /382,54 лева/ - наказателна лихва, 731,30 евро /1430,29 3 лева/ такса и 285,00 лева - нотариална такса присъдени със заповед за изпълнение от 24.09.2012г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по частно гражданско дело № 36218/2012г. по описа на СРС, ГО 75-ти състав, поради настъпил в обективната действителност нов факт, а именно: считано от 03.12.2023г. изтекла обща 5-годишна погасителна давност на правото на банката да извършва принудителни изпълнителни действия за събиране на това свое вземане.

Исковите претенции по посочените дела са за вземания, възникнали по силата на сключени два договора за кредит (№032/2007г. и №033/2007г.), поради което и с оглед предмета на делото - оспорване на ипотечното право на ответника „Юробанк България“ АД, учредено в полза на последния за обезпечаване вземанията на посочените два договора за кредит, съдът е приел, че производство следва да бъде спряно, до разрешаване на споровете, предмет на гр.д. №11/2024г. и гр.д.№15/2024г., и двете по описа на ОС - Перник.

При така установеното от фактическа страна настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Частните жалби са процесуално допустими – подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /чл.274, ал.1, т.1 ГПК/, от страни в производството, имащи право и интерес от обжалване, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, и са съобразени с чл.260 ГПК, вр. с чл.275, ал.2 ГПК.

Разгледани по същество, частните жалби са основателни.

За да е налице преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1,т.4 ГПК следва да налице връзка между делата, като решението по едното дело, наричано обуславящото, да има значение за правилното решаване на спора по другото дело, наричано обусловено.

Задължение на съда, който е сезиран, е да следи за надлежното извършване от страните процесуални действия в гражданския процес и това задължение намира обща уредба в разпоредбите на чл.7 ГПК и чл.100 и чл.129 ГПК.

Според Определение № 149 от 1.04.2020г. на ВКС по ч.т.д.№ 259/2020г., II т. о., ТК, разрешението по което настоящият състав на съда споделя - Преди да се поправят пороците на исковата молба не възниква надлежно процесуално правоотношение между ищеца и съда, а само при наличие на такова той може да се произнася по искания на ищеца, несвързани с процедурата по чл.129 ГПК, респективно да преценява, дали са налице други особени пречки по движението на делото, представляващи отклонения в развитието на производството. По нередовна искова молба не се дължи каквото и да е произнасяне по искане, свързано с бъдещото развитие на производството, по аргумент от нормата на чл.129, ал.5 ГПК.

С Определение №247 от 9.04.2013г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1793/2013г., III г.о.,ГК, разрешението по което настоящият състав на съда споделя, е прието, че съгласно чл.101 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и указва на страната в какво се състои нередовността и как тя може да бъде отстранена, като определя срок затова, както и че до назначаването на особен представител на ответник по иска е 4 налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствените действия по спора.

Цитираната съдебна практика на ВКС, макар и постановена по приложението на чл.67 СК, е относима и в конкретния случай, тъй като разяснява принципни положения по отношение на необходимата и дължима преценка на съда за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск както и за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните.

В случая съдът е констатирал наличието на предпоставките по чл.29, ал.4 ГПК, допуснал е назначаване на особен представител на ответника „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, но е постановил спиране на производството преди изпълнение на дадените указания с определение №115/09.02.2024г. и назначаването на особения представител, което е неправилно, предвид цитираната практика на ВКС, според която до назначаването на особен представител на ответник по иска е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствените действия по спора, което изключва необходимостта от преценката за наличие на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.