Решение № 4887 от 26.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4887 гр. Пловдив, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330116295 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 9 от ЗПК от „Кредито“ ООД, с която се иска от съда да признае за установено по отношение на М. П. Б. съществуването на вземането на сумата от .............. – непогасен остатък от главница по договор за потребителски кредит № ............, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда - ........... до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ........... по ч. гр. д. № .............

Ищецът „Кредито“ ООД твърди, че между страните бил сключен на .............. договор за паричен заем № ............. По силата на договора кредитополучателят получил сумата от ............. Посочено е, че тази сума представлявала само главница по кредита и съдържа само главното вземане, без да включва в себе си дължими такси и неустойки. Сочи се, че за събиране на вземането за главница, както и за сумата от ............ представляваща договорна лихва за периода от 27.02.2025 г. до 27.08.2025 г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № ..........По делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за претендираните от заявителя суми, както и за сумата в размер на ......... за адвокатско 1 възнаграждение и за сумата от ......... – за държавна такса за образуване на заповедното производство. Длъжникът възразил срещу заповедта. Ищецът сочи, че преди да бъде входирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, длъжникът направил две погасителни вноски в общ размер на ............, като ............ от тях били отнесени за погасяване на част от договорната лихва, а чрез останалите ......... била заплатена такса за извършени действия за извънсъдебно събиране на задължението. Тези такси били уговорени и съгласувани с чл. 133 ЗЗД. След входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, длъжникът заплатил на кредитора сумата от 800 лева, като сумата била отнесена от кредитора към погасяване на направените разноски в общ размер на ............, след това за погасяване на претендираната по заявлението договорна лихва в размер на ..............Счита, че остатъкът в размер на ........... следва да се приспадне от главницата в размер на ............ поради което претендира да се признае за установено, че се дължи непогасеният остатък от главницата, равняващ се на ........... Счита, че са изпълнени всички изисквания на закона, за да бъде договорът за кредит действителен.

В предвидения от закона едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва сключването на договора, нито усвояването на главницата, но твърди, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т.

10 вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като не бил посочен действителния размер на ГПР.

Поради недействителността на договора за кредит, счита че дължи само чистата главница, която е в размер на ..........., като оспорва размера на остатъчната главница. Поддържа, че всички плащания от кредитополучателя следва да бъдат отнесени за погашение на главницата поради нищожността на целия договор, а отнасянето им за такси за обслужване на просрочен кредит от страна на ищцовото дружество е недопустимо. Моли искът да бъде отхвърлен частично. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото няма спор, че страните са сключили договор за паричен заем № ............... с посочените от ищеца параметри, по който е предадена на ответника уговорената парична сума; няма спор и че преди завеждане на делото ответникът е платил на ищеца............ по процесния договор за кредит, а след завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – още ........., които суми ищецът е съобразил при формиране на размера на претенцията си. Тези обстоятелства се потвърждават от представените писмени доказателства – договор за кредит и ОУ към него (приложени към електронното заповедно дело, приобщено към настоящото чрез свързване в ЕИСС), справка за плащанията, потвърждение за одобрение за кредит, разписка за получаване на 2 отпуснатата сума.

От гореизброените писмени доказателства е видно, че кредитът е отпуснат при ясно посочена лихва и ГПР, а в същия не са уговорени никакви такси, възнаграждения, комисиони и друг вид разходи за кредитополучателя, освен лихвата за забава при неизпълнение на срока, която е в размер на законната.

По правото:

За да бъде уважен искът за съществуване на вземане, ищецът е длъжен да установи правния си интерес от воденето на иска, както и съответния правопораждащ вземането факт – в случая: съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит с ответника, по което последният носи задължението да върне търсените му суми.

В настоящия интересът от водене на установителния иск, доколкото той е предвиден изрично от законодателя, е налице (чл. 415, ал. 1 от ГПК). С оглед на горните констатации за фактите, съдът приема, че втората предпоставка за уважаването на искова също е налице.

Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност.

Потребителят М. Б. се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят. В тази връзка, съдът извърши служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в потребителския договор за кредит и констатира, че такива не са налице: спазени са изискванията на чл. 11 и сл. от ЗПК за задължителното съдържание на договора и неговата форма, клаузите са ясни и са сведени до знанието на потребителя, като последният е разполагал преди сключването на договора с цялата необходима информация за вземане на решение да сключи или не предлагания му от кредитодателя договор при посочените условия; посоченият в договора за кредит размер на ГПР включва всички разходи за потребителя съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК; не се установява в съдържанието на договора да са включени неиндивидуално уговорени клаузи, които водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Възраженията на ответника за недействителност на сключения договор са бланкетни и не почиват на доказателствата по делото. Не става ясно от изявленията му какъв вид разход по кредита е следвало да бъде включен в ГПР, но не е. Такъв невключен разход не се установява от съдържанието на процесното съглашение, представените счетоводни справки и извадката от информационната система на кредитора. Ето защо, възраженията в изложената насока се намират от съда за неоснователни.

3

Предвид горните констатации за фактите, неоснователността на възраженията на ответника, респ. липсата на нарушения на императивните норми на ЗПК и ЗЗП, съдът намира, че ищецът пълно и главно доказа, че е материално легитимиран кредитор на ответника на основание договор за потребителски кредит. Искът за непогасения остатък от главницата е основателен и следва да се уважи (за погасената част страните нямат никакъв спор, както се посочи по-горе, а щом договорът не е недействителен, при погашенията се следва редът по чл. 76 от ЗЗД и остатъчната стойност е именно претендираната от ищеца).

По разноските:

С оглед изхода от спора по на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 231,48 евро за първоинстанционното производство, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Доколкото след 01.02.2026 г. разплащания в български лева е невъзможно да се извършват, в диспозитива на решението всички суми ще бъдат посочени в евровите им равностойности.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ал. 1, вр. с чл.

415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК в отношенията между страните, че М. П. Б., ЕГН **********, дължи на „Кредито“ ООД, ЕИК ........... парична сума в размер на .........., представляваща непогасен остатък от главницата по Договор за потребителски кредит № ............... сключен между страните, която сума е включена в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ................

ОСЪЖДА М. П. Б., ЕГН **********, да заплати на „Кредито“ ООД, ЕИК .......... парична сума в размер на ........., представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 4