Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260012 от 18.01.2021, Районен съд - Дулово

Съд
Районен съд - Дулово
Дело
Гражданско дело 760/2019
Вид
Решение № 260012
Подписан
18.01.2021
В сила
29.12.2022
Състав
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ НИКОЛАЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал.1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 149 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260012 гр. Дулово, 18.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Дуловският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Николаев при секретаря Росица Радева, като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 760 по описа на съда за 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано е въз основа на искова молба, подадена от Р.М.Д., с ЕГН **********,***, с която се претендира

ОД на МВР гр. Силистра, с адрес: гр. Силистра, бул. „Македония“, № 144, да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1 000 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие на преобразуване на нощния към дневен труд за периода от 19.12.2016г. до 19.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.

На основание чл.86 от ЗЗД, претендира за сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за забава върху възнаграждението за положен извънреден труд вследствие на преобразуване на нощния към дневен труд за периода от 19.12.2016 г. до 19.12.2019 г.

Претендира и направените по делото разноски, включително минималния размер на адвокатския хонорар по чл.7,ал.2 т.2 от НМРАВ.

В исковата молба се сочи, че между страните съществува служебно правоотношение, като за периода от 19.12.2016г. до 19.12.2019г. ищецът е заемал длъжността „младши оперативен дежурен” в „ОДЧ” при РУ-Дулово към ОДМВР - Силистра.

В този период е полагал труд на смени за времето от 08.30 ч. до 8.30 ч. с продължителност 24 часа, при сумирано изчисляване на работното време. На основание чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се заплащат и допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187 ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, работното време на държавните служители в МВР, работещи на смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.

Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, който подлежи на преобразуване към дневен, за което се дължи допълнително възнаграждение.

Посочва, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служители. Твърди, че в наредбата липсва уредба за преобразуване на часовете нощен труд в дневни, за разлика от предходно действалата. Затова счита, че приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка излага следните правни доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е 1.143. Твърди, че реално полаганият труд през нощта е 8 часа и разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен период и умножаването му с коефициент 1.143 представлява своеобразен извънреден труд, за който следва да се приложи съответната часова ставка. Твърди, че в периода от 19.12.2016 г. до 19.12.2019 г., е полагал нощен труд, който не е преизчислен, като дължимото за него допълнително възнаграждение възлиза в размер на 1 000 лева. Твърди, че върху тази сума за процесния период му се дължи и лихва за забава в размер 300 лв. Претендират се разноски.

От ответника е постъпил отговор в законноустановения срок по чл. 131 ГПК, с който се оспорва предявения иск. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд по служебно правоотношение, заемайки длъжност по щата на ОДМВР -Силистра.

Потвърждава, че ищецът е работил на 24 часови смени, определени в заповед № 3423-705/18.08.2016 г. относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР - Силистра. Счита, че в случая приложение следва да намери единствено специалния закон - ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата работа от полицейските служители в МВР. Сочи, че в чл. 179, ал. 4 от ЗМВР изрично е посочено, че извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл. 178, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи определени със закон или акт на МС. Действаща за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че липсва разпоредба, регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ, излагайки правни доводи за това. Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011 г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Счита, че липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв. Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни възнаграждения. Претендират се разноски.

В проведеното на 09.06.2020 г. открито съдебно заседание, въз основа на представена от ищеца писмена молба, е допуснато изменение на предявения иск за главница по размер от 1 000 лв. на 1 791.43 лв. и на иска за обезщетение за забава от

300.00 лева на 239.25 лв., като за процесния период изменението е съобразено с приложение № 1 от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

Няма спор между страните по фактите, а и от приетите доказателства: актове за встъпване в длъжност, заповеди, графици за дежурства и платежни бележки за начислено и изплатено трудово възнаграждение, се установява, че: от 19.12.2016 г. до 19.12.2019 г. ищецът е заемал длъжността „младши оперативен дежурен” в „ОДЧ” при РУ-Дулово към ОДМВР - Силистра.

В този период е работил на смени за времето от 08.30 часа до 08.30 часа при сумирано изчисляване на работното време.

Въз основа на така установените факти, съдът, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т.3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

При претенция за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд, разпределението на доказателствената тежест изисква ищецът да докаже, че е бил в служебно правоотношение с ответника и в претендирания период е полагал труд на смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд; падеж на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава.

Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.

Спорният въпрос е изцяло правен и се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон - ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – по дневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР, в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015 г. работното време на държавните служители, работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016 г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период от

19.12.2016 г. до 19.12.2019 г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016 г./.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 6,00 часа. До изменението на ал. 2 на чл. 179 от ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017 г., условията и редът за изплащане на възнаграждение за нощен труд се определя със Заповед на Министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на Министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер - с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи. За периода от 19.12.2016 г. до 10.12.2019 г. действаща е била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи.

На основание чл. 195 АПК, Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. от 10.12.2019 г. Наредбата урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстът на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., няма изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г., отм., бр. 40/02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова приложение за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в по-неравностойно положение спрямо останалите работници, полагащи труд по трудови правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент обстоятелството, че на служителите от МВР се предоставят допълнителни привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. Не може да се приемат и доводите на ответника в писмената защита, че в случая за периода от 19.12.2016 г. до 19.12.2019 г. следва да намери приложение чл. 9 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията ѝ на ДВ бр.