Решение № 106 от 06.08.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Белоградчик, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря ДИАНА Б. ВАНКОВА-ВИТАНОВА като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20261310100198 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.

22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 26 ал. 1 ЗЗД обявяване на недействителност на Договор за кредит с цена на иска 560.00 лева или 286.32 евро, както и осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от 33Д за сумата от 260.00 лв. или 132.94 евро.

Постъпила е Исковата молба от ищеца М. П. П. от гр. Б., обл. Видин, чрез пълномощника му адв. А. М. от САК, против ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД - гр. София, с ЕИК 202255877. В Исковата молба, ищецът излага, че на 05.07.2023 г. е сключен от разстояние Договор за потребителски кредит № 578924 между него - ищеца, в качеството му на кредитополучател - от една страна и ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877 – кредитодател от друга страна. Ищецът твърди се, че Договорът за потребителски кредит № 578924, сключен между страните, е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит. В Исковата молба сочи, че в Договор за 1 потребителски кредит № 578924 от 05.07.2023 г., кредитодателят - ответника, се е задължил да предостави на кредитополучателя сума в размер на 300.00 лв. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 36,68 %, както и годишен процент на разходите - 43,52 %, като размерът на договорната лихва за целия срок на договора възлиза на 32,90 лв.

Погасяването на заема е уговорено да се извърши в шестмесечен срок чрез ежемесечни вноски с краен падеж 05.01.2024 г., както следва: първата до петата вноска са в размер на по 55.48 лв., а последната месечна вноска — в размер на 55,50 лв. По този начин общият размер на задължението по Договора, се твърди, че възлиза на 332.90 лв. В Приложение № 5 към Договора страните договорили, че до края на следващия ден от сключването му, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Поръчителство на две физически лица, всеки от които да отговаря на следните, кумулативно поставени изисквания: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лв., да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитополучателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако иматкредитната история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по - лош от „редовен“; 2. Банкова гаранция в размер на 332.90 лв., представляваща сбор от главница и лихви, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения. В това Приложение е посочено, че ако кредитополучателят не представи обезпечение в уговорения срок, дължи на кредитодателя неустойка в общ размер на 227.10 лв. за целия срок на договора. Неустойката се заплаща разсрочено, заедно с погасителните вноски по кредита. И тъй като ищецът не е предоставил изискуемото обезпечение, общият размер на задължението му по кредита, включително начислената неустойка, възлиза на 560.00 лв. Договор за потребителски кредит № 578924 от 05.07.2023 г. е сключен по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Твърди се, че към процесния договор приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по 2 кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер предоставения кредит. С оглед императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В ГПР е необходимо да бъдат включени всички разходи, тъй като той изразява общите други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, които трябва да заплати длъжника, както и по какъв начин е формиран. В чл. 21, ал. 1 ЗПК е посочено, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Считам, че включването на клаузата по § 7 от Договор за потребителски кредит № 578924 за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, е не само нищожна поради противоречието й с добрите нрави, но и същата цели допълнително оскъпяване на кредита, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което води до недействителност на договора за кредит. Неустойката по процесния договор съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР). Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (към 05.07.2023 г. тя е в размер на 13,12 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 65,6 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. В конкретния случай посоченият ГПР привидно не надвишава петкратния размер на законната лихва (съответстващ на 65,6 %), дължима за просрочени задължения. Въпреки това ищецът е нарушил изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като макар в Договор за потребителски кредит № 578924 от 05.07.2023 г. да е посочен ГПР, като разход не е включена уговорената неустойка, която е в тежест на 3 потребителя при неизпълнението на задължението съгласно Приложение № 5 към Договора. Независимо, че формално в Договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включване в тях на уговорената неустойка, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му. При включването на начислената съгласно погасителния план неустойка като разход по кредита, ГПР ще е в пъти над допустимия законов размер, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което ще доведе до нищожност на Договор за потребителски кредит № 578924. Сочи се, че в Договор за потребителски кредит № 578924 от 05.07.2023 г. при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на Договора на основание чл. 22 от ЗПК. Освен това, в Договора не е посочен коректно и ясно начинът на формиране на годишния процент на разходите съгласно императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочени са единствено абсолютните стойности на годишния лихвения процент /ГЛП/ и на годишния процент разходите /ГПР/ по заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита и именно кои компоненти точно са включени в него, както и как е формиран посоченият в договора ГПР от 43,52 %. Посочен е ГЛП по заема, който е фиксиран – 36,68 %, но не се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях. Уговорената неустойка представлява също и неравноправна клауза съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. Освен това се сочи, че в Договора не е спазено и изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съгласно което всички елементи на 4 договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12. В случая, размерът на шрифта е по-малък от 12 pt, което се явява нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, което с оглед правилото на чл. 22 от ЗПК отново води до неговата относителна недействителност.

При това положение, се моли съдът да приеме за установено, че договора сключен между страните е недействителен.

След обявяване на недействителността му, се моли ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 132.94 евро - разликата между дължимата чиста сума и внесената такава от страна на ищеца, като внесена без правно основание съгласно чл. 23, ал. 1 ЗПК и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

От ищцовата страна се претендират и направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, което се моли да бъде изплатено при условията на чл. 38, ал. 2 ГПК.

В подкрепа на предявения иск са представени писмени доказателства.

По искане на процесуалния представител на ищеца, по делото е допусната и изслушана съдебно - счетоводна експертиза от вещото лице Р. К..

Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения материал по делото.

В проведените съдебните заседания се явява процесуалния представител на ищеца М. П. - адв. А. М. от ВАК. Поддържа исковете и моли съда да ги уважи като основателни и доказани. Представени са Писмени бележки, в които се моли, съдът да уважи предявените обективно съединени искове, като основателни и доказани. Претендира разноски, съгласно представения Списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, Отговор от страна на ответника не е постъпил.

Преди датата на първото насрочено открито съдебно заседание е депозирана писмена Молба, в която ответника признава сключването на Договор за потребителски кредит № 578924 от 05.07.2023 г., оспорва исковете по основание и размер. Възраженията на ответника не са зачетени от съда, тъй като са направени извън срока по чл. 131 ГПК и като такива са преклудирани.

В открито съдебно заседание, представител на ответника не се явява.

Представени са писмени становища. Претендират се разноски за адвокатско 5 възнаграждение, съгласно представения Списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :

С оглед предмета на спора, с доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК, съдът разпредели доказателствената тежест между страните, както следва. По предявеният иск с правно основание чл. 22 ЗПК, ищецът дължеше доказване на следните обстоятелства: наличието на сключен Договор за потребителски кредит № 578924 от 05.07.2023 г. (признато). ; че сумата, представляваща кредит е преведена на ищеца – кредитополучател.; ч е Договор за потребителски кредит № 578924 от 05.07.2023 г. е недействителен на осн. чл.

22 от ЗПК, в това число – че същия съдържа неравноправни клаузи и са налице законови основания за обявяването му за недействителен, както и че съдържа клаузи, които противоречат на добрите нрави.