Решение № 21174 от 21.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 70835/2023
- Вид
- Решение № 21174
- Подписан
- 21.11.2024
- В сила
- 21.11.2024
- Състав
- РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2, изр. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
- чл. 103 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 21174 гр. С., 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110170835 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 05.04.2023г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против Б. В. С. за сумата 569,24 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж,к. “З.Ф.”, бл. *** вх. 1, ет. 1, ет. 13, ап. *** с абонатен № *******, за периода м. май 2019г.- м. април 2022г., сумата 88,40 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2020г.- 21.03.2023г.; сумата 16,46 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2020г.30.04.2022г., сумата 2,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.05.2020г.21.03.2023г.; М. В. Н. за сумата 569,24 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж,к.
“З.Ф.”, бл. *** вх. 1, ет. 1, ет. 13, ап. *** с абонатен № *******, за периода м. май 2019г.- м. април 2022г., сумата 88,40 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2020г.- 21.03.2023г.; сумата 16,46 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2020г.- 30.04.2022г., сумата 2,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.05.2020г.- 21.03.2023г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.
1 дело № 18278 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.05.2023г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2019г.- м. април 2022г. е доставил на ответницата топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. С., ж,к.
“З.Ф.”, бл. *** вх. 1, ет. 1, ет. 13, ап. *** с абонатен № *******, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.С., одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Б. В. С. за сумата 569,24 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж,к. “З.Ф.”, бл. *** вх. 1, ет. 1, ет. 13, ап. *** с абонатен № *******, за периода м. май 2019г.- м. април 2022г., сумата 88,40 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2020г.- 21.03.2023г.; сумата 16,46 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2020г.30.04.2022г., сумата 2,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.05.2020г.- 21.03.2023г.; М. В. Н. за сумата 569,24 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.
С., ж,к. “З.Ф.”, бл. *** вх. 1, ет. 1, ет. 13, ап. *** с абонатен № *******, за периода м. май 2019г.- м. април 2022г., сумата 88,40 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2020г.- 21.03.2023г.; сумата 16,46 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2020г.2 30.04.2022г., сумата 2,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.05.2020г.21.03.2023г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.05.2023г. по ч.гр. дело № 18278 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който е изразено становище за неоснователност на исковете. В отговора са наведени доводи, че процесният имот е съсобствен между ответниците и А.Д.А., М.Д.Д. и Л.Д.Д.. В отговора се навеждат доводи, че през процесния период имотът се е ползвал единствено от А.Д.А..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От събраните писмените доказателствени средства, чрез договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредба за продажба от държавен жилищен фонд от 14.03.1972г. и писмо от 02.09.2022г. на Столична община, район "Илинден", се установява, че В.И. С. и Е.И. С.а са закупили недвижим имот, представляващ апартамент № *** с адрес: гр. С., ж.к. "З.Ф.", бл. *** вх. 1, ет. 13.
От представеното удостоверение за наследници от 04.09.2014г., издадено от Столична община, район Триадица, се установява, че Е.И. С.а е починала на 17.08.1975г. и е оставила наследници по закон- В.И. С.- съпруг и Б. В. С. и М. В. С.а- низходящи от първа степен.
Видно от представеното удостоверение за наследници, издадено от Столична община, район Илинден, се установява, че В.И. С. е починал на 26.07.2014г. и е оставил наследници по закон Т.С. С.а- съпруга и М. В. Н. и Б. В. С.- низходящи от първа степен.
Със заявление- декларация от 17.12.2014г. Т.С. С.а е изразила желание да бъде открита партида за процесния имот при ищеца на нейно име.
С решение № 20026432/ 31.03.2022г., постановено по гр. дело № 49318/ 2019г. по описа на Софийски районен съд, 172 състав, е допусната делба на недвижим имот, представляващ апартамент № *** с адрес: гр. С., ж.к. "З.Ф.", бл. *** вх. 1, ет. 13, между А.Д.А., М.Д.Д., Л.Д.Д., Б. В. С. и М. В. Н., като за всеки от ответниците е определен дял в размер на по 30/ 72 ид.ч.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1005633212/ 31.07.2020г. за отчетен период 01.05.2019г.- 30.04.2020г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 479,56 лева. Съгласно обща фактура № **********/ 31.07.2021г. за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесния имот е начислена топлинна енергия на стойност 416,93 лева. От представената обща фактура № 1021687030/ 31.07.2022г. за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесния период е начислена топлинна енергия на стойност 488,82 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие за установено следното от правна страна:
Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД:
3
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършена услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
Между страните не се спори (а това се установява и от доказателствата), че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица- ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Конкретиката на случая сочи, че наследодателите на ответниците са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот чрез правна сделка- договор за продажба, сключен по реда на Наредбата за продажба ба жилища от държавния жилищен фонд. В настоящия случай между страните не е спорно, че при сключване на процесния договор е спазен смесения фактически състав, предвиден в посоченият подзаконов нормативен акт, поради което вещноправният ефект на сделката е настъпил. Посоченият имот е станал съпружеска имуществената общност (СИО), доколкото придобивното основание се е осъществило по време на брака на купувачите (който факт не е спорен по делото) и при действието на чл. 13, ал. 1 СК (отм.), съгласно който недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството, който се прилага и относно имуществените отношения между съпрузите за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове (чл. 103 СК от 1968г. (отм.)). Съпружеската имуществена общност е прекратена със смъртта на Е.И. С.а на 17.08.1975г. При съобразяване на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 СК (отм.), СИО се е прекратила при равни дялове. Предвид изложеното Васил С. е придобил правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния недивижим имот. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 Закона за наследството (ЗН), децата на починалия наследяват по равни части. С откриване на наследството на Е.И. С., низходящите от първа степен са придобили по равни части от притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от имота, т.е. по 1/4 ид.ч.
Наследството на В.И. С. е открито със смъртта на същия на 26.07.2014г. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. С 4 оглед изложеното, съобразявайки разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, съдът счита, че наследниците на В.И. С. са придобили равни части от наследството му- по 1/6 ид.ч. (1/3 ид.ч. от ½ ид.ч.). След аритметично уравнение на дяловете, делът на ответниците в имота са по 30/72 ид.ч. (или 15/36 ид.ч.).
В обобщение, ответниците са придобили по силата на наследствено правоприемство правото на собственост върху 30/ 72 ид.ч. от процесния недвижим имот.
Разпечатката съдържа 32 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d613d1f8-5fac-40ac-af59-1c405a612a59