Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1681 от 02.12.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 705/2024
Вид
Решение № 1681
Подписан
02.12.2024
Състав
Цветанка Бенина

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9 - чл. 11 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 9 - чл. 11 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 14, изр. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 29, ал. 1, предл. 3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 9 - чл. 11 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 115 · Търговски закон
  • чл. 119, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
  • чл. 12 · Търговски закон
  • чл. 7 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1681 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20241100900705 по описа за 2024 година

В исковата молба ищцовото „И.,В. и Ко.“ЕООД излага твърдения, че е собственик на апартамент № 5 и апартамент № 6, находящи се на адрес – гр. София, бул. „*******“ *******, който адрес е вписан в търговския регистър като адрес на управление на ответното „Е.Г.Д.“ООД и който е ползван от третите лица за изпращане на кореспонденция, съобщения и книжа на това дружество, с което се засяга правото на собственост на ищеца върху имота.

В подкрепа на доводите си сочи, че между двете дружества не е налице връзка, като липсва такава и между ответника и посочения адрес. Излага, че несъществуващо обстоятелство, респ. несъществуване на вписано обстоятелство е налице, когато подлежащото на вписване обстоятелство не е възникнало валидно към датата на вписване на същото. Счита, че несъответствие между обективираните в решението на волеобразуващия орган обстоятелства, който дължи да посочи седалище и адрес на управление като индивидуализиращи данни на дружеството и действителното им възникване, следва да бъде отстранено при упражняване правото на иск.

Претендира да бъде признато за установено спрямо ответника, че вписаните като седалище и адрес на управление на „ Е.Г.Д.“ООД, а именно гр. София, бул. „*******“ *******, е несъществуващо обстоятелство, което следва да бъде заличено служебно на основание чл.

30, ал. 1, във вр. чл. 14, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Претендира разноски.

По делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок.

Предявен е иск от „И.,В. И КО“ООД против „Е.Г.Д.“ООД с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.

Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

1

При служебно извършена справка по партидата на „Е.Г.Д.“ООД в ТРРЮЛНЦ при АВ, съдът установи вписани седалище и адрес на управление на дружеството - гр. София, бул.

„*******“ *******, което е отразено към датата на първоначалната му регистрация от 03.10.2008 г.

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 26.04.2007 г., с № 93, т. І, рег. № 6243, н.д.№ 83/2007 г. на нотариус Д.С., с район на действие СРС, се установява придобитото право на собственост от „И.,В. И КО“ООД на следните недвижими имоти – апартамент № 5, със застроена площ от 123.81 кв.м., и апартамент № 6 със застроена площ от 91 кв.м., находящи се на четвърти етаж в жилищна сграда с административен адрес – гр. София, бул. „*******“ № 28.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В разпоредбата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено правото на всяко заинтересовано лице да предяви иск за установяване нищожност, респ. недопустимост на вписването или за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство.

В случая, предмет на исковата претенция е установяване на обстоятелството, че вписаният адрес на управление на ответното дружество не е този, на който дружеството осъществява управление на дейността си, поради което искът е за установяване на несъществуващо обстоятелство. Правния си интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с вписано обстоятелство относно адрес на управление по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ на адреса на притежаваните от ищеца недвижими имоти, което от своя страна води до настъпване на неблагоприятни последици за последния, свързани с изпращани до ответника книжа, съобщения на адреса, на който е търсен от трети лица за контакт, което води до търпени от ищеца неудобства, свързани с това да обяснява и убеждава посетилите адреса, че на този адрес няма офис и служители на дружеството ответник.

С оглед заявеното от ищеца относно нарушеното му право необезпокоявано да упражнява правото си на собственост върху имотите, според съдебния състав същият се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и в този смисъл надлежно легитимиран да предяви иска с такъв предмет.

Задължителни разяснения относно пороците, които подлежат на установяване при разглеждане основателността на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ се съдържат в т. 2 от ТР № 1/2002 г. по т.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и съобразно които тези пороци могат да бъдат:

1. нищожност на вписването – при вписване на неподлежащо на вписване обстоятелство или ако вписването е извършено въз основа на нищожен акт; 2. недопустимост на вписването – при заявяването му от нелегитимирано за това лице или по което регистърният орган се е произнесъл, без да е бил сезиран за това; 3. вписване на несъществуващо обстоятелство – когато изобщо липсва или е нищожен правният акт, въз основа на който се твърди да е възникнало обстоятелството, каквото може да бъде невзето решение на общото събрание на съдружниците, което е обективирано в протокола като прието такова.

Очертаната хипотеза според твърденията в исковата молба не се унифицира с нито една от посочените такива според тълкувателната съдебна практика, но несъществуващото обстоятелство може да бъде разгледано като част от обявения дружествен договор и 2 съдържащите се в него задължителни реквизити, съобразно разпоредбата на чл. 115 ТЗ, който акт подлежи на обявяване, съгласно чл. 119, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ.

Седалището и адресът на управление са сред обстоятелствата, подлежащи на обявяване в търговския регистър и индивидуализиращи юридическото лице с отграничителните белези като правен субект. С индивидуализиращите си белези юридическото лице участва в търговския оборот при упражняване на дейността си, като целта на същите е да го отграничи и не въвежда в заблуждение третите лица относно извършваната от него дейност, респ. предоставяни услуги, така че при проявен интерес към същите, лицето лесно да бъде разпознато. В този смисъл е предвидената в разпоредбата на чл. 7 ТЗ забрана за използването на сходна или идентична фирма, съдържаща наименованието на търговеца, както и целта въведена от законодателя относно съдържанието на фирмата, което да сочи на упражняваната търговска дейност, името на търговеца и др., което от своя страна води до уникалност на създадените по този начин индивидуализиращи данни.

Съществуващата уникалност по отношение на всяко юридическо лице, освен това има за цел и да изпълни въведените от законодателя доверие и публичност на търговския регистър и съответно относно вписаните в него обстоятелства – чл. 9 – чл. 11 ЗТРРЮЛНЦ, които ползват третите лица с добросъвестност на извършените от тях действия спрямо възприетото от тях за съществуващо правно и фактическо положение – чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ.

В този смисъл е и предвиденото изискване по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ като част от приложенията към заявлението да се съдържа и декларация от заявителя за истинност на заявените за вписване обстоятелства и приемане на заявените за обявяване актове.

С оглед въведеното понятие в чл. 12 ТЗ за адрес на управление на юридическото лице, това следва да бъде адресът, в който търговецът възнамерява да управлява дейността си и където да бъде търсен с тази цел от третите лица.

В случая, от доказателствата по делото се установи, че на адреса, вписан като такъв на управление в търговския регистър по партидата на ответното „Е.Г.Д.“ООД, а именно - гр.

София, бул. „*******“ *******, се намират собствени на ищеца недвижими имоти, представляващи апартамент № 5 и апартамент № 6. Не се твърди, а и не се и установява от ответника същият да осъществява управление на търговската си дейност на този адрес, на който да се помещават офис, служители, въз основа на придобито право на ползване от ищеца или възникнало друго основание за упражняването на фактическата власт върху имотите с тази цел. При това положение и доколкото не се доказа в хода на производството ответникът да е ползвал имотите, намиращи се на вписания му адрес на управление с тази цел, следва да бъде прието за установено, че вписаното в този смисъл обстоятелство по партидата на дружеството ответник е несъществуващо.

Предявеният иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30 лв. – съдебни разноски.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „И.,В. И КО“ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „*******“ *******, против „Е.Г.Д.“ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „*******“ *******, иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, че извършеното вписване с № 20081003153831 по партидата „Е.Г.Д.“ООД, ЕИК ******* в ТРРЮЛНЦ при АВ в частта относно адреса на управление - гр. София, бул. „*******“ *******, е несъществуващо обстоятелство.

ОСЪЖДА „Е.Г.Д.“ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.

„*******“ *******, да заплати на „И.,В. И КО“ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „*******“ *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 30 лв. – съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2седмичен срок от връчване на съобщението до страните за изготвянето му.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията, ТРРЮЛНЦ, след влизането му в сила.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4