Решение № 66 от 07.03.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Варна, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20213001000661 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалби на Л. АНГ. СТ. от гр.Т., С. Л. ИВ. от гр.София и Л. Л. Й. от гр.Т. срещу решение № 15 от 03.08.2021г. по търг.дело № 69/20г. по описа на Окръжен съд – Търговище, в частите му, с които са отхвърлени исковете им срещу ЗД „Бул Инс“ АД както следва: на Л. АНГ. СТ. за разликата над 120 00лв. до 150 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени и от смъртта на съпруга и Л. Й. СТ., настъпила на 08.07.2020г. от причинени телесни увреждания при ПТП на 20.06.2020г. на третокласен път III-4009 при 1-ви км в посока с.Лиляк към гр.Търговище по вина на водач със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/02/120001060556; на С. Л. ИВ. за разликата над 60 000лв. до 150 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени и от смъртта на неговия баща Л. Й. СТ., настъпила на 08.07.2020г. от 1 причинени телесни увреждания при ПТП на 20.06.2020г. на третокласен път III-4009 при 1-ви км в посока с.Лиляк към гр.Търговище по вина на водач със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/02/120001060556; и на тримата, за отхвърлената законна лихва с начална дата, съответно от датата на депозиране на претенциите пред застрахователя, съответно от 30.07.2020г. за С. и И. и от 31.08.2020г. за Й.. и по въззивна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД срещу същото решение, но в частите му, с застрахователят е осъден да заплати: на Л. АНГ. СТ. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени и от смъртта на съпруга и Л. Й. СТ., настъпила на 08.07.2020г. от причинени телесни увреждания при ПТП на 20.06.2020г. на третокласен път III-4009 при 1-ви км в посока с.Лиляк към гр.Търговище по вина на водач със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/02/120001060556, ведно със законна лихва за разликата над 90 000лв. до присъдените 120 000лв. и на Л. Л. Й. С. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени му при ПТП на 20.06.2020г. на третокласен път III-4009 при 1-ви км в посока с.Лиляк към гр.Търговище по вина на водач със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/02/120001060556, ведно със законната лихва, за разликата над 30 000лв. до присъдените 80 000лв., съответно и присъдените за тези разлики разноски.

В жалбата на Л. АНГ. СТ., С. Л. ИВ. и Л. Л. Й. се твърди че решението в обжалваните от тях части е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, както и в явно противоречие със съдебната практика.

Оспорват определените от съда размери на обезщетението за неимуществени вреди за С. и И., като твърдят че същите са прекомерно занижени с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна практика. Твърдят че съдът не е изследвал задълбочено и не е оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти, имащи значение за справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени 2 вреди. Твърдят че съдът не е отчел събраните по делото гласни доказателства показанията на свидетелите П.и И., установяващи изградените отношения между ищците и техния съпруг и баща – особено близки и със силна духовна и емоционална връзка между тях, както и че загубата му е довела нервнопсихически стрес, негативни изживявания от емоционално естество и неочаквана промяна в стереотипа на изградения в семейството начин на живот и причинила трайна и изключително тежка емоционална вреда на ищците. Сочи че по отношение на С., съдът не е взел под внимание и обясненията на ищцата, дадено по реда на чл.176 от ГПК установяващи промяна в здравословното и състояние след смъртта на съпруга и. Твърдят че не са отчетени всички специфични обстоятелства, които имат значение при определяне на размера на обезщетението. Твърдят че съдът не е съобразил в достатъчна степен цялостното негативно отражение на деликта върху психичното и емоционалното състояние на ищците. Твърди че следва да бъде отчетено и актуализацията съгласно чл.492 ал.1 от КЗ определяща минималната застрахователна сума, което не е взето предвид от първоинстанционния съд. Твърдят че претърпените от тях неимуществени вреди са доказани в претендирания от тях размер.

По претенциите за законна лихва:

Твърдят че са налице две задъл жения за лихви, с различни правни основания. Едната, от настъпване на застрахователното събитие е част от общия размер на застрахователното обезщетение. А другата по чл.497 от КЗ е за забава на застрахователя с определянето и изплащането на общия размер на застрахователното обезщетение. Твърди че двете лихви могат да съществуват паралелно.

Молят съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните от тях части и да постанови друго, с което исковете им за обезщетение за неимуществени вреди да бъдат уважени до размера на сумата 150 000лв. за всеки от двамата С. и И., ведно със законната лихва върху главницата от датата на уведомяването – 30.07.2020г. до окончателното и изплащане и и законна лихва върху присъдената главница, считано от 19.08.2020г. за обезщетението на С. и И. и от 14.09.2020г. за обезщетението на Й. до окончателното и изплащане. Претендират направените разноски за двете инстанции.

3

Въззиваемата страна по тази жалба ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните от ищците части.

Във въззивната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД се твърди че решението в обжалваните от застрахователя осъдителни части е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Оспорва приетия от първоинстанционния съд размер на обезщетението за С. и Й., като твърди че същите са прекомерно високи и не отговарят на принципа за справедливост и на социално-икономическите стандарти в страната към датата на ПТП и са силно завишени. По отношение на С. твърди че сумата 90 000лв. е максимално допустимата за обезщетяване на претърпените от нея вреди. По отношение на Й. твърди че съдът не е отчел получените от него увреждания и възстановителния период. Твърди че сумата 30 000лв. репарира в пълна степен претърпените от него физически и психически болки и неудобства.

Оспорва извода на първоинстанционния съд по направеното от него възражение за съпричиняване, като твърди че в противоречие със събраните по делото доказателства съдът не е отчел че с действията пострадалия Л. Й.

СТ. е създал предпоставки за настъпване на ПТП. Твърди че следва да бъде отчетено, установеното от съдебно-автотехническата експертиза че автомобилът, управляван от С. се е движил със скорост от 96.97 км/ч по третокласен път, поради което и скоростта му е несъобразена с пътната обстановка. Твърди че при съобразена с пътните условния скорост уврежданията по автомобилите, както и на водача и пътника в автомобила „Мазда“ биха били избегнати или минимални. Твърди че е налице съпричиняване на вредата, което е самостоятелно основание за намаляване на дължимото обезщетение.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част и да постанови друго, с което исковете за обезщетение за неимуществени вреди на С. и Й. да бъдат уважени до посочените от него размери, съответно отхвърлени за горницата.

Въззиваемите страни по тази жалба Л. АНГ. СТ. и Л. Л. Й., в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за 4 неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната от застрахователя част.

Въззивниците Л. АНГ. СТ., С. Л. ИВ. и Л. Л. Й., в съдебно заседание чрез процесуален представител, поддържат своите жалби и молят съда да ги уважи, като присъди обезщетение в предявения от тях размер и да остави без уважение жалбата на застрахователя.

Въззивникът ЗД „Бул Инс“ АД, в съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа своята жалба и моли съда да я уважи, както и да потвърди решението в обжалваните от ищците части.

Към настоящето производство е присъединена за разглеждане и частна жалба на Л. АНГ. СТ., С. Л. ИВ. и Л. Л. Й. срещу определение № 100 от 01.10.2021г., с което молбата им за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските с намаляване на дължимото възнаграждение на ответника до размера на сумата 1 000лв. с ДДС е оставена без уважение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.497 от КЗ от Л. АНГ. СТ. и С. Л. ИВ. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв. за всеки от тях от смъртта на техния съпруг и баща Л. Й. СТ. при пътно-транспортно произшествие на 20.06.2020г., причинено виновно от Я. А. С. при управление на лек автомобил с рег.№ Т 5896 АК, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва и иск на Л. Л. Й. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от претърпени от него увреждания, в размер на 80 000 лв. в резултат на същото пътно-транспортно произшествие на 20.06.2020г. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд, в частите му, с които застрахователното дружество е осъдено да заплати на Л. АНГ. СТ. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 90 000лв. до 120 000лв. и на Л. Л. Й. С. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000лв. до 80 000лв., както и в частите му, с които са отхвърлени иска на Л.

АНГ. СТ. за разликата над 120 00лв. до 150 000лв. и иска на С. Л. ИВ. за 5 разликата над 60 000лв. до 150 000лв., както и претенциите на тримата ищци за отхвърлената законна лихва с начална дата, съответно от датата на депозиране на претенциите пред застрахователя, съответно от 30.07.2020г. за С. и И. и от 31.08.2020г. за Й.. Първоинстанционното решение в частите му, с които застрахователят е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Л. АНГ. СТ. до размера на сумата 90 000лв., на С. Л. ИВ. в размер на 60 000лв. и на Л. Л. Й. в размер на 30 000лв., както и в частите му, с които претенциите на С. и И. са отхвърлени за разликата над 150 000лв. до 200 000лв. като необжалвани са влезли в законна сила.

С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 20.06.2020г., вината на водача С., причинената смърт на Л. Й. СТ. и причинените увреждания на Л. Л. Й.. В хода на въззивното производство е влязла в сила присъда № 2 от 13.01.2022г. по НОХД № 275/21г. по описа на ОС – Търговище, със задължителна доказателствена сила за деянието, за неговата противоправност и за вината на извършителя.

Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие, е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от С. вреди при управлението на лекия автомобил.

Не е спорно че въззивниците С. и И. са наследници по закон – съпруга и син на починалия Л. Й. СТ..

Единствените спорове пред въззивна инстанция са по размера на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване.