Решение № 5543 от 14.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5543 гр. София, 12.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100503522 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 14302 от 09.12.2022 г., постановено по гр. дело № 65353/2021 г. по описа на СРС, 41-ви състав, частично са били уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. М. С. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 275,42 лв.,представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „******* аб. № ******* за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 12.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 35,90 лева за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г., както и сумата от 37,51 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 12.07.2021 г. до изплащане на вземането за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5673 от 16.07.2021 г. по ч.гр.д. № 40788/2021 г. по описа на CPC, I ГО, 41 състав, като предявените главен и акцесорни установителни исковете са отхвърлени за сумата над 37,51 лева до сумата от 39,18 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за имот с посочения по-горе адрес за периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., както и за сумата от 7,42 лв., представляваща мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5673 от 16.07.2021 г. по ч.гр.д. № 40788/2021 г. по описа на CPC, I 1

ГО, 41 състав.

Със същото решение С. М. С. е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 414,21 лева, представляваща разноски в производството пред СРС, както и сумата от 73,10 лв., представляваща разноски в заповедното производство, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответника сумата от 12,70 представляваща разноски в производството пред СРС, както и сумата от 1,27 лв., представляваща разноски в заповедното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Поддържа, че ищецът не е установил по делото, а негова е доказателствената тежест, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение, тъй като представените доказателства се отнасяли към 1989 г. При условията на евентуалност поддържа на оплакванията, поддържа че отговорността му следва да е до ½ ид.ч., тъй като жилището било придобито в режим на СИО, а и със същото не се задоволявали семейни нужди, поради което и не намирала приложение разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК. Сочи още, че представеното извлечение от сметки не установявало реално доставеното количество топлинна енергия. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, а евентуално над 1/2 от присъдените суми, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ищец е подал отговор на въззивната жалба на ответника, с който оспорва същата.

Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е подал отговор на въззивните жалби, не изразява становище по същите и не се представлява в съдебно заседание.

Решението в часттта, с която са предявените главен и акцесорен установителни исковете са отхвърлени за сумата над 37,51 лева до сумата от 39,18 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за имот с посочения по-горе адрес за периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., както и за сумата от 7,42 лв., представляваща мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5673 от 16.07.2021 г. по ч.гр.д. № 40788/2021 г. по описа на CPC, I ГО, 41 състав, не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатената дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на 2 искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Ето защо, противно на поддържаното в жалбата, съобразно цитираната нормативна уредба, възникването на облигационно правоотношение за битови нужди, не е въз основа на индивидуален договор, а възниква по силата на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот. В конкретния случай по делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, от който се установява, че на 09.10.1989 г. С. М. С. е придобил апартамент № *******, вх. И, местността „Овча купел“, а от представено удостоверение, изх. № 68-00-237/10/22.02.2013 г., издадено от ГИС София ЕООД, съгласно което стар адрес: ж.к. *******, е идентичен с настоящ адрес: ж.к. ******* до И. Аргумент в тази насока, е и обстоятелството, че 3 ответникът се е подписал срещу името си в списъка на етажните собственици от етажната собственост от адрес ж.к******* вх. И, към протокол за проведено на 04.06.2022 г. Общо събрание, като същият не е оспорил автентичността на подписа си. Предвид оплакването в жалбата следва да се отбележи, че правото на собственост е сред основните права на гражданите. Прогласено, гарантирано и защитено още в Конституцията на Република България – арг. чл. 17 от КРБ, чл. 18 от КРБ и чл. 19 от КРБ, като същото е абсолютно и безсрочно. Следователно ищецът е изпълнил в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределената му като доказателствената тежест, и е установил по делото обстоятелство, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, респективно че има качеството на потребител. В тежест на ответника е било да установи, че се е разпоредил с процесния недвижим имот преди процесния период, каквито доказателства по делото не са ангажирани. Следователно С. М. С. е пасивно материално легитимиран да отговаря по иска.

По отношение на евентуалното оплакване, че отговорността му следва да бъде лимитирана до ½ от дължима цена за топлинна енергия следва да се отбележи, че по делото като писмено доказателство е представено и прието удостоверение за сключен граждански брак от 14.10.1979 г., видно от което ответникът е сключил брак на посочената дата с Р.А.О..

Ето защо и в съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 1 СК /отм. ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г./ собствеността върху недвижимия имот се притежава и от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност. Възражението на ответника обаче, че е легитимиран по материалното правоотношение до размер на ½ част от задълженията на купувача по същото, са неоснователни с оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК /Обн., ДВ, бр.

47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./, доколкото законът установява солидарна отговорност за съпрузите за задължения, поети за задоволяване на общи нужди на семейството, каквато нужда е и ползването на комунални услуги в общия имот и която се презюмира, когато се касае до жилищен недвижим имот, който се притежава в режим на СИО, като доказването, че същият не се използва за задоволяване на семейни нужди е обратно и е на ответника, каквито възражения същият не е направил и не е ангажирал доказателства. Ето защо жалбоподателят отговаря за пълния размер на стойността на доставената до имота топлинна енергия.

По отношение на дали и какво количество топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло през процесния период следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета СТЕ се установява реално доставената топлинна енергия за процесния период до имота на ответника. Следва да се отбележи още, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Т.С.“ ЕООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по 4 отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата комплексната СТЕ е анализирало данните, обективирани в главните отчети за процесните периоди и общия топломер в АС, както и че уредите за топлинно отчитане са минавали през необходимите и задължителни метрологични проверки. Ето защо са неоснователни оплакванията в жалбата, тъй като изчисленията са извършени на въз основа на представените от ищеца фактури, а въз основа на установените на реалната стойност в измервателните устройства.