Решение № 4687 от 14.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4687 гр. Пловдив, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20255330109762 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл. първо ЗЗД.

Ищецът А. М. У. против „Изи финанс“ ЕООД за сумата от 678,21 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за паричен заем № ***/*** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 28.05.2025 г. В исковата молба се излагат съображения, че между страните бил сключен договор за паричен заем от *** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 3 000 лева, при ГПР в размер на 48,44 % и лихвен процент в размер на 40,15 %. Съобразно клаузите на договора, общият размер на всички плащания възлизал на сумата в размер на 4 237,56 лева. Била предвидена за дължима и неустойка в размер на 1 257,78 лева, ако в петдневен срок от подписване на договора ищецът не представи обезпечение, а именно: или две физически лица - поръчители, или банкова гаранция. Общо дължимата сума плюс неустойката била в размер на 5 495,34 лева. Твърди се, че заемът бил предсрочно погасен с плащането на сума от 3 678,21 лева. В исковата молба се излагат съображения, че договорът за кредит е недействителен. Излагат се съображения, че уговорената възнаградителна лихва е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. Не било ясно как посоченият ГРП е изчислен и как се формира. Уговорената неустойка се твърди, че заобикаля закона, а невключването й в ГПР води до несъответствие между неговият посочен процент и действителния такъв.

В постъпилия отговор на искова молба от „Изи Финанс” ЕООД се взима становище за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че липсват доказателства за сключен между страните договор. Оспорват се направените плащания от ответника в полза на ищеца, както и от ищеца в изпълнение на твърдения договор.

1

Искането е за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът намери за установено следното:

По делото е спорен факта на сключване на договора, като ответникът го отрича в отговора на исковата молба. В отговора на исковата молба се сочи, че между страните са налице няколко производства пред Районен съд –Пловдив. С молбауточнение щецът е посочил, че не разполага с договора, тъй като при сключването му, не му е предоставен екземпляр. Установява се, че ищецът разполага с електронната кореспонденция, предшестваща сключването на договора, а именно – имейл, сочещ обстоятелството, че лицето е одобрено за отпускане на кредит в размер на 3000 лева, при обща сума за връщане: 4237,56 лева, обща сума за връщане при непредставяне на обезпечение: 5495,34 лева и падеж на последната вноска 23.04.2024 г., както и СЕФ с цялата кредитна информация. Ищецът е представил и имейл кореспонденция, с която му е предоставена информация каква е дължимата сума при предсрочно погасяване на отпуснатия кредит, както и имейл, с който е потвърдено погасяването му. Поради липсата на договор и непредставяне на документи, въз основа на които вещото лице да изготви съдебно-счетоводна експертиза, в хода на производството съдът двукратно е дал указания за извършване на съдебно-счетоводна експертиза – първоначално в о.с.з. от 02.03.2026 г. /л.72/, както и в о.с.з. от 03.06.2026 г. /л. 89/, като в този случай изрично е указано, че при непредставяне на необходимата на вещото лице информация от страна на ответника, съдът ще приложи чл.161 ГПК /лист 89/. Ответникът не е изпълнил указанията. За да се установи точният размер на платените суми, вещото лице следва да разполага с необходимата информация, без която не може да се посочи какво е погасено и как е било отчетено. Освен отправеното към страна предупреждение по чл. 161 от ГПК, следва да се отчете и изричната норма на чл. 11, ал. 1, т. 12, вр. ал. 3 от ЗПК, съгласно която кредитната институция е задължена по всяко време на предоставя информация на потребителя за платените суми, включително и чрез справка, съдържаща разбивка на плащанията.

Съдът счита, че с така установеното по делото поведение ответникът „Изи Финанс“ ЕООД е създал пречка на събиране на допуснати от съда доказателства, поради което, съобразно чл.161 ГПК съдът приема, че между страните е бил сключен договор за заем с №*** от ***. при описаните от ищеца параметри – сума на заема 3000 лв., годишен лихвен процент 40,15 %, ГПР – 48,44%. Горните обстоятелства се потвърждават от приложените от ищеца доказателства, като съгласно приложеното банково извлечение за погасяване на задълженията на А. У. по Договор за кредит е извършен превод на сумата от 3688,22 лева.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези 2 императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса е въведен договор за кредит, по отношение на който се твърди, че е нищожен и който следва да бъде обсъден, за да се прецени дали действително същият е предвиден в противоречие със специалния ЗПК.

В договора ГЛП е определен на 40,15 %, като в ЗПК няма предвидено ограничение на договорната лихва, за разлика от размер на ГПР, но съдебната практика е наложила постановката, че уговарянето на лихвен процент повече от три пъти над законната лихва, е извън рамките на свободата на договарянето по чл. 9 от ЗЗД. Тази свобода не е неограничена, а е поставена в зависимост от принципите на добросъвестността и справедливостта. Целта на уговореното възнаграждение (цената на услугата) по един договор за заем е покриване на разходите на кредитора, свързани с отпускането на кредита, както и с компенсирането на гражданските плодове от финансовия ресурс, които заемодателят би могъл да реализира за срока на предоставянето му на заемателя.

В случая обаче, така уговореният размер на лихвата излиза извън посочените цели и води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Не такъв е смисълът на уговорката за възнаградителна лихва при предоставянето на заемни средства. Размерът на това възнаграждение не съответства на предназначението му и с оглед съотношението спрямо законната лихва (което е около 10 %), води до неправомерно разпределение на блага в отношенията между страните. Именно поради изложените съображения, съдът намира, че уговорката относно този размер противоречи на общоприетите правила и норми за добросъвестност, поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД. Доколкото един договор за кредит не може да бъде сключен без да е предвидено възнаграждение за предоставените парични средства под формата на лихва, то тя е елемент от същественото съдържание на договора и без нея същият е нищожен. Отделно, в самия договор липсва посочване на реалня размер на ГПР. Потребителят трябва да е наясно какъв е размерът на всички разходи по заема и какво включват те, за да не бъде поставян в положение да тълкува клаузите на договора и да не може да прецени икономическите последици от сключване на договора. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.

26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необхоД. да се обсъждат останалите аргументи на ищеца. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

При недействителност на договора потребителят дължи единствено връщане на получената по кредита сума, но не и други разходи по заема. Ищецът ангажира 3 изслушването на ССчЕ, но ответникът въпреки указанията му да съдейства на вещото лице при изготвянето й, не предоставя необходимата информация, без която не може да се посочи какво е погасено и как е било отчетено, но от ищеца е предоставено извлечение, удостоверяващо размер на платената от ищеца сума. Следва да се приеме за доказано твърдението на ищеца, а именно- че той е надплатил по договора търсената сума от 678,21 лева. Така тя се явява заплатена при начална липса на основание и ответникът следва да бъде осъден да я върне на ищеца, доколкото се касае за нищожен договор, по който се дължи връщане само на чистата получена сума по заема. В този смисъл осъдителният иск следва да бъде уважен и претенцията да се присъди за съответната сума от 678,21 лева (или вече 346,76 евро), която се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция.

Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, в размер на 25,56 евро за държавна такса.

Ищецът е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв. Д. С., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Съдът намира, че следва да присъди адвокатско възнаграждение, както е поискано, а именно сумата от 204 евро. Сумата следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила разноски, за да й се възстановяват на нея.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“ , ул. „Балша“ № 17, ет. 1, да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на Ищецът А. М. У., ЕГН: **********, с настоящ адрес: *** сумата 346,76 евро по недействителен договор за заем ***/*** г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 28.05.2025 г., до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“ , ул. „Балша“ № 17, ет. 1, да заплати на А. М. У., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 25,56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/ деловодни разноски.