Решение № 4107 от 17.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4107 гр. В., 17.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Танев при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело № 20233110104040 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен иск от Г. Т. Т. срещу Д. Х.

М. с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 1770,00 лв. - сбор от претърпени имуществени вреди от ищеца, в резултат на извършено престъпление по чл. 249, ал. 1 НК, изразяващо се в това, че на 12.06.2020г., с общо осем транзакции с платежен инструмент с номер *** ответникът изтеглил претендираната сума от банкова сметка на ищеца, както и сумата от 502,49 лв. - законна лихва за забава върху сумата за периода от 12.06.2020г. до 30.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в исковата молба:

По отношение на ответника е постановена присъда с номер 28 от 06.04.***. от Окръжен съд - В.. С нея ответникът бил признат за виновен за това, че в периода от 01.03.2020г. до 12.06.2020г. в гр. В., при условията на продължавано престъпление, 15 пъти използвал платежни инструменти, както следва:

• на 01.03.2020г. с банкова карта „Р." с номер *** - 3 бр. транзакции;

• на 12.06.2020г. с банкова карта с номер ***, титуляр Г. Т. Т. - 12 бр. транзакции, извършени без съгласието на титулярите, като общата сума, с която ответникът се е разпоредил е 2013,79 лв. Подсъдимият изцяло е признал вината си.

Ищецът е собственик на л.а. „Д.Д.", който на 11.06.2020г., около 19:00ч., бил паркиран на ул. „О." в гр. В.. Същата вечер от автомобила били отнети вещи, сред които и банкова карта с номер *** на името на ищеца. С тази карта били извършени общо осем успешни транзакции на стойност от 1770,00 лв. По този начин с деянието си ответникът е причинил имуществени вреди спрямо ищеца на стойност 1770,00 лв.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който предявеният иск се оспорва поради неоснователност. Излага се, че 1 отговорност за вредите следва да носи банката, която е издала платежния инструмент.

Сочи се, че липсват данни банката да е била уведомена за транзакциите, които не са разрешени от титуляра на банковата карта.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

Видно от влязла в сила присъда № **/****г. по н.о.х.д. № ***/***. по описа на ВОС, Д. Х. М. е признат за виновен в това, че в периода 01.03.2020 г. - 12.06.2020 г. в гр. В., при условията на продължавано престъпление, 15 пъти използвал платежни инструменти, както следва: на 01.03.2020 г. - банкова карта „Р." с № ***, издадена от „*** Б." ООД и с титуляр „У.л." ЕООД - 3 бр. транзакции; на 12.06.2020 г. - с банкова карта с №***, издадена от "У.Б." ЕАД, с титуляр Г. Т. Т.. - 12 бр. транзакции, без съгласието на титулярите, като общата сума от извършените 15 транзакции е в размер на 2013.79 лв., което му действие съставлявало престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл.

26, ал. 1 от НК.

Съгласно мотивите на присъдата в съдебно заседание подсъдимият Д. М. бил признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът бил приел за установена следната фактическа обстановка: Г. Т. притежавал л.а.

„Д.Д.", който на 11.06.2020 г. около 19:45 ч., бил паркиран на ул. „О." в гр. В.. В периода от 19:45 ч. на 11.06.2020г. до 07:30 ч. на 12.06.2020г. от горепосочения лек автомобил били отнети вещи, сред които и банкова карта № ***, издадена от „У.Б." ЕАД на името на Г. Т.. За този случай било образувано ДП. Подсъдимият Д. М. по неустановен начин се сдобил с горепосочената банкова карта на Г. Т.. Сутринта на 12.06.2020г. подсъдимият отишъл до ATM устройство на „***", находящо се в кв. В. на гр. В. и за времето от 7:47 часа до 07:52 часа извършил 7 транзакции, използвайки горепосочената банкова карта № ***. Транзакциите били в следната последователност: в 07:47 ч. изтеглил сумата от 10 лева; в 07:48 ч., - сумата от 100 лева, в 07:49 ч., сумата 400 лева, в 07:50 ч.- сумата от 400 лева; в 07:51 – сумата от 400 лева; в 07:51 сумата от 400 лева, в 07:52 ч. – трансакцията била неуспешна. След това подсъдимият М. отишъл с л. а. „С.А.", с peг. № *** на бензиностанция „***“, находяща се в гр. В. на бул. „Л.", където заредил гориво на стойност 141,90 лева. Отивайки на касата, за да плати горивото, той използвал ПОС терминала на бензиностанцията три пъти - два пъти в 8:12ч. и един път в 8:13ч., чрез банковата карта № ***, но и трите трансакции били неуспешни. След като не успял, той платил горивото в брой и напуснал бензиностанцията. Малко по-късно подс. М. отишъл до ATM устройство на „***" В., находящо се в гр. В., кв. „В.", ул. „Д. С." и в 08:34ч. и 08:35 часа от това устройство извършил 2 трансакции, използвайки платежен инструмент - банкова карта № ***, Трансакциите били в следната последователност: в 08:34 ч. изтеглил сумата от 50 лв., а в 08:35 ч. - сумата от 10лв. По делото е представено извлечение от разплащателна сметка с титуляр Г. Т. Т., видно от която на 12.06.2020г. са извършени 8 трансакции на обща стойност 1770 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен предявеният иск е нужно кумулативното наличие на предпоставките на деликтната отговорност, а именно: противоправно деяние /действие или бездействие/, настъпила вреда за ищеца, вина на ответника и причинно-следствена връзка между противоправното деяние на ответника и настъпилата вреда. На осн. чл. 45 ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

В настоящия случай в тежест на ищеца бе да докаже наличието на осъществени неправомерни действия от ответника, настъпилата вреда, размера на вредата и причинната връзка - действията на ответника и вредата.

2

Съгласно текстът на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Безспорно по делото е, че с влязъл в сила съдебен акт - присъда № **/****г. по н.о.х.д. № ***/***. по описа на ВОС, ответникът е признат за виновен за това, че в периода 01.03.2020 г. - 12.06.2020 г. в гр. В., при условията на продължавано престъпление, 15 пъти използвал платежни инструменти, както следва: на 01.03.2020 г.

- банкова карта „Р." с № ***, издадена от „*** Б." ООД и с титуляр „У.л." ЕООД - 3 бр. транзакции; на 12.06.2020 г. - с банкова карта с №***, издадена от "У.Б." ЕАД с титуляр Г. Т. Т.. - 12 бр. транзакции, без съгласието на титулярите, като общата сума от извършените 15 транзакции е в размер на 2013.79 лв., което му действие съставлявало престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Същото се ползва със задължителна за настоящия съд сила, на осн. чл. 300 ГПК, относно извършителя, противоправността и вината, поради което съдът счита за доказани предпоставките на отговорността по чл. 45 ЗЗД. От наличните по делото доказателства бе доказан и размерът на настъпилите вреди, поради което, предпоставките на главния иск бяха доказани от ищеца.

Искът по реда на чл. 86 ЗЗД е акцесорен и се явява последица от уважаване на главния иск. В случая, предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията относно сумата от 502.49 лева, представляваща лихва за забава за периода от 12.06.2020г. до 30.03.2023г.

С оглед гореизложеното и предвид доказване на всички елементи от фактическия състав на предявената искова претенция, същата следва да бъде изцяло уважена.

Предвид изхода на спора на ответника не се дължат разноски. Поради непредставяне по делото на договор за правна защита и съдействие, от който да е видно, че адвокатската защита е предоставена на ищеца на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата и поради обстоятелството, че на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищецът е бил освободен от такси и разноски в настоящото производство, на него също не се следват такива.

Доколкото делото е решено в полза на лице по чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, освободено от такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - В., всички дължащи се такси и разноски по производството в общ размер на 370.80 лева, от които 70.80 лв. за държавна такса по уважения иск, дължима на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 300 лева разноски за назначен особен представител.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Х. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т. Т., ЕГН ********** , сумата от 1770,00 лв., представляваща сбор от претърпени имуществени вреди от ищеца Г. Т. Т., вследствие на извършено престъпление по чл. 249, ал. 1 НК от страна на ответника, изразяващо се в това, че на 12.06.2020г., с общо осем транзакции с платежен инструмент с номер *** изтеглил претендираната сума от банкова сметка на ищеца.

ОСЪЖДА Д. Х. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т. Т., ЕГН ********** , сумата от 502,49 лева, представляваща лихва за забава за периода от 12.06.2020г. до 30.03.2023г., върху главницата от 1770,00 лева - представляваща сбор от претърпени 3 имуществени вреди от ищеца Г. Т. Т., вследствие на извършено престъпление по чл.

249, ал. 1 НК от страна на ответника, изразяващо се в това, че на 12.06.2020г., с общо осем транзакции с платежен инструмент с номер *** изтеглил претендираната сума от банкова сметка на ищеца.

ОСЪЖДА Д. Х. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - В., сумата от 370.80 лв.

(триста и седемдесет лева и осемдесет стотинки) - дължими държавни такси и разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4